Стефан Цвайг
В омаята на преображението (14)

„Коя съм аз? И какво намират всички в мен?“ — пита се ден след ден удивената Кристине. Всеки ден й носи нови прояви на внимание. Едва събудила се, камериерката внася в стаята й цветя от лорд Елкинс. Вчера леля й й подари кожена чанта и очарователен златен часовник. Семейство Тренквиц ги поканиха в имението си в Силезия, малкият американец й пъхна тайно в чантата миниатюрна златна запалка, която много й бе харесала. Сърдечно, като родна сестра, се държи с нея младото момиче от Манхайм, носи й нощем в стаята шоколадени бонбони и двете си бъбрят до среднощ. Инженерът танцува изключително с нея. Всеки ден се запознава с нови хора и всички са мили, вежливи, сърдечни. Надпреварват се да я канят на разходка с кола, в бара, на танци, на игра, нито за час, нито за миг не я оставят сама да скучае. „Години наред хората на улицата ме подминаваха и никой не обръщаше внимание на лицето ми, с години седя на село, а никой не ми е подарил нищо и не се е заинтересувал от мен. Дали защото хората там са толкова бедни и от бедност са така уморени и недоверчиви, или у мен внезапно се е появило нещо, което винаги си е било там, но просто не се е проявявало? Нима наистина съм била по-хубава, отколкото съм си мислела, и по-умна, и по-привлекателна, само дето не смеех да го повярвам? Коя съм аз, коя съм всъщност?“ Задава си този въпрос в кратките мигове на усамотение и тогава с нея става нещо странно, което и тя самата не разбира: чувството й на сигурност отново се превръща в несигурност. В първите дни тя се е изненадвала защо всички тия непознати хора, изискани, елегантни и очарователни, я приемат като своя. Но сега, почувствувала, че се харесва, че възбужда любопитство, симпатия и интерес повече от другите — от червенокосата и приказно облечена американка, от веселото закачливо момиче от Манхайм, — отново я обхваща безпокойство. „Какво искат от мен?“ — тревожи се тя и все повече се вълнува в тяхно присъствие. Странно: у дома никога не се е интересувала от мъже, във всеки случай никога не са я вълнували. Никога не е имала някаква тайна мисъл или желание при вида на тези тромави провинциалисти с груби ръчища, от които само бирата понякога пропъжда умората, с техните недодялани просташки шеги и наглост. Изпитвала е само органическо отвращение, когато някой пиян я е закачал на улицата или я е ухажвал със сладникави комплименти в пощата. А тези млади хора тук, винаги гладко обръснати, с маникюр и изискани маниери, които умеят да казват непринудено и весело и най-опасните неща, а пръстите им могат да бъдат нежни и при най-лекия допир — те извикват у нея вълнение и интерес. Чувствува, че в собствения й смях се прокрадва чужда нотка, или изведнъж се отдръпва уплашена. Чувствува се неспокойна в това само на вид приятелско, но на практика опасно обкръжение, а в компанията на инженера, който явно и настойчиво я ухажва, тя усеща леко и сладостно главозамайване.

За щастие рядко остава насаме с него, обикновено с тях има още две-три жени, а в тяхно присъствие Кристине се чувствува по-сигурна. Понякога в притеснението си тя крадешком поглежда как другите се оправят в подобни ситуации и неволно се учи на всякакви хитрости — ту ще се обиди, ту весело ще се засмее на някоя дързост, но преди всичко овладява изкуството навреме да слага край, когато близостта стане опасна. Но и без мъжка компания тя чувствува същата атмосфера, особено когато бъбри с немкинчето от Манхайм, което с необичайна за Кристине откровеност говори и на най-деликатни теми. Студентка в химическия факултет, умна и отракана, самоуверена и чувствена, тя умее да се овладява в последния миг и вижда с острите си черни очи всичко, което става наоколо. От нея Кристине научава задкулисните игри в хотела: че дребната, ярко гримирана особа с изрусените коси съвсем не е дъщеря на френския банкер, а негова любовница, че наистина спели в две различни стаи, но през нощта… Карла сама ги чула… А американката имала нещо на кораба с известния немски киноактьор, три американки се били хванали на бас коя ще го спечели, и още, че оня немски майор е хомосексуалист, пиколото от асансьора било подшушнало на камериерката; сякаш говори за нещо съвсем естествено, без ни най-малко възмущение, деветнадесетгодишната студентка с непринуден тон издрънква на двадесет и осем годишната цялата скандална хроника. А Кристине, която се срамува да не издаде своята неопитност с някое възклицание, слуша с любопитство и само сегиз-тогиз поглежда дребното енергично момиче със смесено чувство на ужас и възхищение; това слабовато телце, мисли си тя, сигурно е изпитало какво ли не, което аз не зная, иначе не би могла да говори с такава увереност. При неволната мисъл за всичко това отново я изпълва безпокойство. Понякога по тялото й сякаш се отварят хиляди мънички пори и започват да всмукват топлина, така се чувствува на танците например — кожата й изведнъж пламва и започва да й се вие свят. „Какво ми е?“ — у нея се пробужда любопитство да узнае коя е тя, а след като е открила този нов свят — да открие самата себе си.