Ксавиера Холандер
Професия проститутка (9)

9.
Наричайте ме Мадам

В продължение на два месеца след завръщането ми от Пуерто Рико работех самостоятелно като момиче на повикване — единачка — както ги наричат. Дадох си сметка обаче, че това не е стабилен начин да си изкарваш прехраната.

Единачките печелят средно не повече от 300 долара при четирима клиенти на вечер, а доходите им зависят от задоволяването на предани, но ограничени по брой клиенти без особени претенции за разнообразие в обслужването.

За да предлагат от време на време различно момиче, единачките образуват малки, почти непристъпни групички и си разменят клиентите: Глория ще изпрати клиент на Санди, а Санди ще й пренасочи някой от своите. Но ако Санди не го направи, трябва да плати на Глория дължимата такса като на мадам — обикновено 40% от цената за клиента.

Работейки по този начин, момичетата се бранят донякъде от конкуренцията, но е само въпрос на време някоя хубавичка млада новачка да проникне в кръга и да отвлече клиентелата им.

Възприемах размяната на пичовете като нещо, осигуряващо нови лица, но то не носи допълнителни пари. В крайна сметка единачките губят. А бях убедена, че притежавам качествата, нужни за успеха на една мадам — бях пробивна, смятах добре, обичах хората и притежавах завидна издръжливост. Можех да карам цяла година с четири-пет часа сън на ден, ако се наложи.

Но преди всичко владеех онова, което наричат инстинкт на мадам: бях наясно кога да се държа като кучка и кога внимателно и дипломатично да се справям с трудни клиенти; притежавах и качества на гостоприемна домакиня и най-вече — чувство за хумор.

А и откакто се отказах да водя банален живот ме изпълваше желание да израсна в този бизнес. През лятото на 1970 година реших не само да стана мадам, но и да съм най-добрата в Ню Йорк.

Налагаше се първо да открия подходящо и добро място за бизнеса. Да работиш като единачка е едно — в Манхатън почти няма сграда, където да не живее поне една дискретна проститутка, — но да намериш помещение, където да отвориш оживен публичен дом, е съвършено различно.

Идеалната сграда е собствениците и обслужващият персонал да те толерират, да ти сътрудничат и дори да те защитават, разбира се, трябва да изсипваш пари в джобовете им.

Понякога това е прекалено скъпо удоволствие. Има такава луксозна жилищна сграда около Петдесета улица — там действа армия от сговорчиви портиери и персонал във фоайето, — но струваха на Джорджет Харкорт почти 500 долара месечно, да не говорим за наема.

В елегантния манхатънски квартал Ийст Сайд се знае за няколко сгради, където се толерират оживени публични домове. В една от тях те са толкова много, че я наричат Вертикалния публичен дом. Сградата, разположена на Йорк авеню, според обявите за недвижими имоти на Ню Йорк таймс, предлага „всевъзможни услуги и удобства“. Друга такава, препълнена с публични домове, се намира до Сътън плейс, но доколкото виждах, вече не беше съвсем безопасна — полицията ги дебнеше като ястреби.

Отне ми известно време, но накрая намерих идеалното място: апартамент с една спалня в източния край на Петдесета улица. Намираше се в сграда, заета наполовина от офиси — следователно след приключване на работното време нямаше да безпокоя никакви съседи. Първоначално исках скромен апартамент, който донякъде да прикрива дейността ми. Предвиждах да превърна не само спалнята, но и всекидневната в място за обслужване на клиенти.

Следващата крачка бе да си подбера персонала. Ако щете вярвайте, но трудно се намират честни и трудолюбиви проститутки. Много момичета работеха по евтини заведения, но повечето бяха загрубели същества и нито тогава, нито сега използвам жени, на които им липсва класа. Не желаех и улични проститутки, защото манталитетът им не ми допада. Моята клиентела от високопоставени мъже плащаше за висококачествено обслужване. Ако никой от тях не се задоволяваше с проститутка от улицата, защо да смятам, че ще я приеме от мен?

Само веднъж наех момиче, работило по евтини заведения, и получих точно каквото се очакваше — евтино поведение. Тогава пренебрегнах принципа си, защото външно Мисти бе привлекателна. Но когато се съблечеше, по корема й се виждаха безбройните следи от децата, които бе родила на четиринадесет и петнадесет години. На деветнадесет, когато дойде при мен, вече беше изхабена. И съвсем скоро установих колко тънко покритие е нейната миловидност.

В съответствие с практиката ми дадох като първи клиент на Мисти приятен привлекателен мъж, борсов агент. Беше леко пиян, но от онези, с които лесно се справяш.

Мисти се оттегли в спалнята с него, но само след пет минути се появи драматично — нахлу чисто гола във всекидневната, без да спира да псува и ругае.

Намесих се в скандала между Мисти и клиента.

— Слушай — скастрих я, вземайки страната на мъжа, — не работиш в евтин публичен дом за двадесет и пет долара, затова не се дръж така курвенски!

— По дяволите! — изкрещя тя. — Погрижих се вече за копелето, а той иска още!

Моята философия е, че на един мъж му се полагат повече от пет минути от времето на момичето и дори да се изпразни бързо, редно е да очаква да се държат гальовно с него — дори да го поглезят и изкъпят, ако желае.

Мисти се усмири. Обеща да бъде по-сговорчива, но средата, в която бе работила, си казваше думата и по два пъти на ден получавах оплаквания от клиенти, че е студенокръвна гадна кучка. Наложи се да я освободя.

Онези, които още не бяха прикрепени към мадам, обикновено имаха сводници, а не е никак препоръчително да си имаш работа с тях, защото рано или късно се опитват да се наместят в бизнеса ти.

И все пак в началото наех няколко момичета със сводници, но само едно — прелестна млада блондинка на име Леонора — се справи. С нея се запознах чрез Тони Роланд, петдесетгодишен сводник, за когото се знаеше, че ръководи най-красивите „работещи момичета“ в Ню Йорк — грижеше се да са точни и да може да се разчита на тях. Специално това момиче обаче имаше по-високи амбиции от проституцията. Благодарение на мой клиент се уреди да се снима в телевизионна реклама и сега лицето й не слиза от малкия екран.

Забележителното в тази история не е, че една проститутка е спечелила слава — доста знаменитости са започнали по този начин, — а че сводникът й е позволил да се измъкне от бранша. Съмнявам се обаче дали сега тя изкарва повече пари. По-скоро допускам, че Тони не е престанал да бъде нейният „старец“.

Грета — мадам с ограничен периметър в сграда на Йорк авеню, е пример за нещастен случай със сводник, който не желае да се раздели с тялото, осигуряващо му препитанието. Въпросният сводник, италианец „с връзки“, раздаваше подкупи наляво и надясно и се грижеше полицията никога да не нахълта в дома й. Прибраха го обаче в затвора за въоръжен грабеж. Дори тогава не отпусна желязната си хватка. Чрез двама от своите лейтенанти контролираше Грета от затвора — държаха я под око двадесет и четири часа в денонощието дори когато отиваше на гости при майка си в Куинс.

Различните мадам използват различни методи да си набавят момичета, които да работят за тях. Няколко пъти пробвах да използвам опита им.

Лесбийката мадам Джанет например си търсеше момичета, обикаляйки лесбийските барове като Кукис, Три и Харис. Тактиката й бе да намери младичка лесбийка, да я прелъсти и да я покани да живее в апартамента й няколко дни. После я придумваше да се включи в играта. Това не е трудно при лесбийките, защото по принцип те ненавиждат мъжете и им е приятно да взимат парите им срещу секс.

Една вечер в Максуелс плъм приложих подхода на Джанет. В тоалетната подхванах разговор с фантастично сивооко момиче.

— Страшно си привлекателна — отбелязах. — Да не си манекенка?

Момичето спря да си черви устните.

— О, не. Секретарка съм.

— Как успяваш да се обличаш така добре със секретарска заплата? — попитах я. — Да нямаш богат годеник?

— Господи, не — засмя се тя. — Иначе нямаше да харча за дрехи всеки изкаран цент.

— На момиче като теб не би трябвало да му се налага да работи. Заслужаваш мъжете да харчат пари по теб — подхвърлих й.

Беше толкова съблазнителна, че самата аз бях готова да я любя.

— И как може да стане това? — запита тя небрежно, но с неподправен интерес.

— Познавам купища богати мъже, които биха те глезили. Интересува ли те?

— О, определено — отвърна откровено. — Стига да няма секс.

Срещнах сладката Джени в бар за лесбийки. Не възнамерявах да я вербувам, но стана точно това.

С къса гаменска прическа, двадесетгодишната Джени имаше вид на четиринадесетгодишна. Сподели, че никога не била правила секс с никого, но е обратна.

— Невъзможно е да си обратна, ако си девствена — обясних й. — Ставаш лесбийка постепенно, и то след като си започнала да правиш секс. С тази къса коса приличаш малко на момче, но за мен си женствена. Остави аз да съм обратната.

Джени имаше красиво тяло с гъсти черни косми по венериния хълм и страхотно ме възбуждаше. Тя обаче не бе особено чистоплътна и се наложи да й разкажа за хигиената и как да се подмива, защото не можеше да използва тоалетен душ, нали беше девствена, с неразкъсан химен.

Обикновено седяхме заедно във ваната, играех си с малките й гърди, смучех зърната й, после се спусках надолу между краката й. Харесвах я толкова много, че скоро започнах да се държа покровителствено към нея. Обожавах начина, по който ме целуваше с плътните си чувствени устни.

Горката малка Джени бе донякъде хаотична в личния си живот. Не се задържаше дълго на една работа, все нямаше пари и по едно време остана дори без покрив. Разреших й за известно време да се премести при мен, но атмосферата не бе подходяща за девственица. Тя трябваше да изкарва достатъчно пари, за да се грижи за себе си, затова й предложих да ги припечели от клиентите ми.

— Слушай — подметнах й, — довечера ще наминат няколко мъже. Набързо можеш да изкараш петдесетачка. Не е нужно да се чукаш, само ще им направиш свирка.

Никога не бе правила свирка, всъщност не бе виждала хуй през живота си. Научих я как се прави, като използвах банан. Тя като че ли схвана.

Същата вечер се появиха двама клиенти. Реших да ги забавлявам във ваната, защото някои мъже обожават да гледат как момичета си правят интимния тоалет, особено ако едното прилича на невръстно девойче. Но тези двама надървени пичове така се възбудиха от гледката във ваната, че моментално си свалиха панталоните и натикаха куровете си в устите ни. Изведнъж се изплаших за Джени. Нейният партньор се увлече и стана доста груб.

Джени се бе вкопчила в мен като котенце, видимо се давеше, а шията й бе силно извита назад, защото онзи проникваше прекалено дълбоко. Тя определено не бе готова да го поеме целия. И тогава копелето изстреля спермата си в гърлото й. Малкото мишле повърна и се разплака. Сладката малка Джени очевидно не ставаше за този занаят.

Инстинктивно усещах, че някъде има ентусиазирани аматьорки, поддаващи се на обучение, което да ги превърне в талантливи професионалистки. Съвършено случайно попаднах на истинска златна, недокосната мина: в късното лято Норман, един приятел, ме заведе за уикенда на нудистки плаж.

Това бе първият ми опит с масов нудизъм. Определено нямах задръжки, но възникнаха някои трудности. Не знаех например къде да си сложа ръцете — в буквалния и в преносния смисъл. Не след дълго обаче получих инструкции.

Разположих се до ръба на басейна и се огледах наоколо. Очите ми попаднаха на пленителна гледка. На няколко метра от мен, в компания, седеше жена с впечатляваща червена коса и копринен триъгълник в същия цвят между краката. Наблюдавах я, а подканващото триъгълниче ме привличаше неудържимо. Тя разтвори крака, за да я виждам още по-добре. Признавам, че ако бях мъж, анатомията ми щеше да подскаже недвусмислено какво изпитвам. Чудех се какво да правя. Тогава ненадейно улових погледа на загорял от слънцето спасител — беше станал свидетел на безмълвното ни привличане. Намигна ми и ми направи знак с глава.

Отидох при него и той тутакси подхвана:

— Ще ти кажа как да се присъединиш към онази компания, ако желаеш.

— Много бих искала да се запозная с тях — откликнах ентусиазирано.

— Те са нещо като клуб — обясни той. — Нужни са ти само паролите. Наричат се tulips — лалета — и са французи. Опитай.

Отидох направо при червенокосата и се представих:

— Bonjour, madame. Je m’appelle Xaviera, moi aussi, je suis une tulipe de la Hollande. (Добър ден, госпожо. Казвам се Ксавиера и също съм лале — от Холандия.)

Групата избухна във весел непринуден смях, последваха представяния и запознанства. Не успях да кажа нищо повече и те ме поканиха да пийнем в плажната им кабина.

Нагъчкахме се шестима в тясното пространство — имаше две единични легла и почти нищо друго. Без особени церемонии скоро жадно ближех огнения триъгълник над путето на червенокосата. Беше към четиридесетгодишна, но имаше стегнато тяло, плосък корем и твърди гърди. Топлата й подканваща вагина ме възбуждаше. Изтегната между краката й, стрелвах език сред къдравите червени косъмчета на триъгълника й. С вибриращия си език ближех и смучех клитора й, докато стана твърд и моравочервен.

Междувременно съпругът на червенокосата, приближил плътно лицето си, наблюдаваше какво точно правя, та жена му да стене така от удоволствие, да се гъне и многократно да стига до оргазъм. Всеки път тя рухваше, очевидно изтощена, но аз я възбуждах отново с език, който сякаш не знаеше умора. Вкусът й бе страхотен, а лицето ми бе цялото мокро, когато я накарах да свърши за трети път.

Най-после престанах да я гризкам. И тогава съпругът й, който ни изчакваше с огромна ерекция, пъхна кура си в подгизналата от влага вагина на червенокосата. Беше истинско удоволствие да ги наблюдава човек как се любят.

Цялото й тяло се потеше, а шумовете от движенията им възбуждаха всички присъстващи. Едва тогава се сетих за другите — до момента бях напълно съсредоточена върху пламенната червенокоска. А жаждата ми за путета не бе утолена. Няколко други момичета, вече възбудени, сега направо полудяваха при вида на екзалтираното удоволствие, което изпитва червенокосата. Поискаха да поближа и тях по катеричките.

След това се почувствах изтощена, макар оргията, която започнах, да продължаваше. Някои от момичетата и момчетата отидоха да поплуват, за да се освежат и разхладят. Именно тогава налетях на Норман.

— Влез в онази плажна кабина — посъветвах го — и ще си прекараш чудесно.

Не видях Норман цели два часа, но докато седях с някои от голите жени, открих колко лесно е да ги убедя да впрегнат изключителните си таланти да им носят пари. Някои се съгласиха да дойдат да работят при мен.

Както очаквах, те станаха отлични професионалистки, защото макар и без задръжки, бяха почтени момичета.

Едно от първите ми и най-добри момичета беше стюардеса от аеролиниите Ел Ал. Ползваше се с голяма популярност, но промениха маршрутите, по които летеше, и я загубихме. Заради допълнителните пари стюардесите обикновено лесно се приспособяват към професията. Започват да го правят с женени мъже, пътуващи първа класа, а после се сещат да се запитат защо да го правят без пари. След време действат редовно от Хонконг до Хелзинки и от Лондон до Лос Анджелис, в свободното си време, естествено.

Сред първите ми момичета имаше и млада англичанка, бивша стюардеса. Наскоро се бе разделила с мъжа си, който налитал на бой. Искаше да изкарва достатъчно, за да се издържа сама и да плати за развода.

Много пъти съм мечтала бизнесът ми да е легален, за да пускам обяви във вестниците със следното съдържание: „Добро заплащане, плаващо работно време, възможност за срещи с много мъже“.

Познавам и друга мадам. Набира персонала си изцяло от средите на отегчените домакини в Уестчестър. До ден-днешен домът й в Манхатън процъфтява. Инес е кубинка, омъжила се за американец и дошла да живее в Уестчестър. Прекарвала дните си, като седяла с други пренебрегнати съпруги и ги слушала да разказват как се чукали с мияча на прозорци, градинаря, доставчика на стоки по домовете и с всеки друг в панталони, който се мерне наоколо.

— Я слушайте — предложила им, — щом толкова много харесвате секса, защо не дойдете в Манхатън при мен, за да изкарвате и пари заедно с удоволствието от чукането?

Инес се развела и посветила цялото си време да ръководи публичния си дом в апартамент в центъра на града. Момичетата работели за нея на смени. Но и тя си има проблеми. Омъжените жени имат нужда от време — ту ходят на почивка със съпрузите си, ту раждат, ту им правят операция за вадене на матката.

Започнах да наемам момичета, които през деня работят като секретарки или продавачки и са готови да изкарат допълнително пари. Установих, че те не са така преситени, а и са по-ентусиазирани от някоя, която се е чукала до умопомрачение десет пъти на ден в друг публичен дом. Освен това е известно колко студени и делови са много от момичетата на повикване.

Най-успешен бизнес съм въртяла обикновено с чужденки без разрешително за работа, на които им се налага да се издържат, а често пъти гледат и дете. Блондинките винаги са много търсени.

Следващата ми стъпка бе да оглася бизнеса си. Публичен дом от висока класа рекламира дейността си единствено устно, чрез доволните си клиенти. Момичетата никога не търсят сами непознати мъже.

В някои центрове на проституцията не се притесняват да афишират бизнеса — из приемните на полулегалните салони за масаж по Лексингтън авеню например в наши дни дори поставят хубави момиченца, за да привличат клиенти. Единственото, за което те питат мъжете, поискали „специален масаж“, са името и служебния телефон.

Други, както е добре известно, задяват хората по улиците и хотелите, а понякога се стига и до неприемлива агресивност.

При дейност като моята никога не се търсят открито мъже. Изчакваш клиентите сами да дойдат, защото представляваш интерес за тях. С други думи — това е ситуация, при която само задоволяваш търсенето. И докато съществува такова нещо като мъжко либидо, независимо от несъвършения закон, винаги ще има търсене на елегантни публични домове.

Моят бизнес потръгна стремглаво, така да се каже, защото в занаята имах репутация на качествено момиче.

Информацията за заниманието ми се разпространи и само месец-два след началото имах повече работа, отколкото успявах да поема в апартамент с една спалня.

Някои вечери се стигаше дотам, че две двойки използваха едновременно огромното легло в спалнята, друга двойка бе на сгъваемия диван във всекидневната, а още една — върху походното легло, поставено в ъгъла.

Други стояха скупчени в кухнята, пиеха и изчакваха реда си. Най-нетърпеливите или онези, които бързаха, се задоволяваха със свирка в банята.

Към края на годината бизнесът ми така фантастично преуспяваше, че се налагаше да потърся по-голям апартамент. Извънредно доволна от развитието на нещата, разпратих коледни картички на всичките си клиенти. Уведомявах ги за смяната на терена и за попълнението от „нови кобили“, предлагайки им да ги оценят. Накрая прилагах новия си телефонен номер.

От тази инициатива се поопарих малко — един клиент се обади да съобщи, че съпругата му получила картичката и настоявала да разбере, коя е мадам Ксавиера и какви са тези кобили.

— Трябва да ме измъкнеш от кашата — настоя той разпалено. — Възнамерява да ти се обади. Прави — струвай, но я убеди, че си треньорка на коне.

Намерих апартамент с три спални в източната част на града. Намираше се в изцяло жилищен блок, но персоналът прояви готовност да сътрудничи във всяко отношение.

През седмицата, когато подписах договора, ми звънна бившата ми мадам и настояща основна съперничка — Мадлен. Не бях говорила с нея близо година, защото престана да ме използва. Навремето някакъв пиян забравил моята визитка в дома й и тя я открила. Не я виня, че ми се разгневи.

Сега обаче не се изненадах да я чуя.

Бях дочула — мълвите се разпространяват бързо — за плановете й да излезе от бизнеса, щяла да се омъжи за четвърти път, а опитите й да остави заместник претърпели пълен провал.

Първо наела Анита — сладко младо същество, прекрасна куртизанка, но й липсваха инстинктите на мадам.

Вторият избор се оказал още по-неуместен. Никога не съм смятала Мадлен за лековерна, но тя наистина сгафи, като избра Линда. Линда бе наркоманка, а в „дом за удоволствия“ никога не бива да допускаш наркотици — открие ли ги полицията, здравата си загазил. Фреди, един от домашните прислужници, без да се отличава с особена наблюдателност, бе видял лепенките по ръцете й, с които тя прикриваше белезите от спринцовката, но по неизвестна причина Мадлен не ги забелязваше.

Освен че бе силно пристрастена, Линда бе и абсолютно хаотична в личния си живот, а и нямаше представа как да се оправя с финанси. Най-лошото обаче беше, че никак не се разбираше с другия прислужник — интриганта Филипе. През деня Филипе работеше като брокер във фирма на Уолстрийт, а нощем помагаше на Мадлен — поемаше палтата и шапките на клиентите, придружаваше момичетата до адрес или ги взимаше от срещи, уреждаше плащанията. Лично аз нито го харесвах, нито му се доверявах. По мое мнение той не пропускаше случай да сплетничи. Не само водеше двойствен живот, но имаше двойни стандарти и в отношенията с хората. Така или иначе, упражняваше силно влияние върху Мадлен.

Друга черта на Филипе бе страстта му да се рови в чужди вещи. Един ден тършувал из апартамента на Линда, открил спринцовките и цялото й оборудване, информирал Мадлен и тя я освободила.

А сега Мадлен ме канеше на кафе още същия следобед, за да обсъдим „страшно спешно един въпрос“.

Пристигнах на Двадесет и първа улица в елегантната сграда, облицована с кафяв варовик, и изпитах известна тъга, защото едно от най-реномираните заведения от този тип в Ню Йорк — независимо че бяхме конкуренция — ще бъде затворено.

Мадлен — безукорно гримирана и елегантна както винаги — лично отвори вратата и ме въведе в частния си будоар. Без да губи време в излишни приказки, подхвана с южноафриканския си акцент:

— Сигурно знаеш защо те извиках.

— Чух някакви приказки, че се оттегляш — отвърнах.

— Току-що се омъжих и вече съм бременна. Трябва ми някой да поеме нещата ми.

— Защо избра мен?

— Ще бъда напълно откровена. Не си първата, на която предлагам да ръководи бизнеса ми, но след няколко провала разбирам, че си единствената в Ню Йорк, която ще се справи. Наблюдавах те как се издигна от дребна секретарка, готова да направи няколко сеанса по време на обедната си почивка, и за по-малко от година стана една от най-добрите мадам в града. Възхищавам ти се. Според мен имаш всички качества да поемеш бизнеса ми. Ще ти задам само един въпрос: искаш ли го?

Бизнесът на Мадлен беше най-големият в града — спор нямаше. Ако го наследях, щях да стана господарка на Ню Йорк.

Филипе обаче не ме интересуваше — така и никога не спечели доверието ми; нямах апетити и към пететажната й къща. Предпочитах спокойната атмосфера на моя дом, където да се разхождам от стая в стая, наблюдавайки какво става, а не да се катеря по онези стълби.

— Колко искаш за черния си тефтер и за телефонните линии? — попитах.

Мадлен поиска 5000 долара веднага и още 5000 след инсталирането на телефонните линии при мен.

Така наследих империята й. И най-напред се погрижих да реорганизирам информацията от черния й тефтер съобразно моя тертип на вписване. Имаше стотици имена на клиенти, каква цена плащат, доколко са благонадеждни, еротичните им предпочитания или отклонения, а понякога дори и размерите на атрибутите им. Повечето от мъжете — естествено — фигурираха с псевдоними или с имена, измислени от Мадлен. Едни се водеха по предпочитаното си питие: господин Червен етикет, господин Къти или господин Сарк; други — по прякор: Марко Поло, Платон, Аристотел, Цезар или нещо по-банално като господин Уайт, Блак, Браун, Грийн.

Някои от прикриваните имена принадлежаха на наистина страшно известни мъже. Тефтерът бъкаше от знаменитости. В сравнение с него светските колони приличаха на разписание на автобусен шофьор.

Аз си бях създала име на дружелюбна и находчива мадам сред еврейската общност, а Мадлен малко или повече бе известна като водещата мадам сред белите англосаксонски протестанти^[1]. Така че, поемайки бизнеса й, се превърнах в сила сред религиозното братство.

В тефтера фигурираха предимно жизнени мъже, които активно и редовно посещават публичните домове, а не грохнали старци, загубили вече способност да го вдигнат. Е, имаше и изключения. Разбрах го, когато започнах да звъня, за да уведомя новата си клиентела за настъпилата промяна. Един-два пъти се стигна до конфузни положения.

Няма да забравя случая с господин Томпсън. Той не отговори на телефона, но немощният хриплив глас, който се обади, съобщи:

— На телефона е госпожа Томпсън. Господин Томпсън е мъртъв от четири години.

Някой си господин Морис въздъхна:

— Да бяхте ми се обадили преди десет години. Сега съм на седемдесет и пет и вече не ми става.

Друг мъж нямаше проблеми с възрастта, но не се зарадва на обаждането ми.

— Скъпа мадам — осведоми ме господин Порядъчност ледено, — този номер е от времето, когато бях буен ерген. Днес съм уважаван и щастлив глава на семейство, така че никога повече не ми звънете вкъщи… но ще ви дам служебния си телефон.

На повечето обаче казвах:

— Здравейте. Аз съм Ксавиера Холандер, от Холандия. На двадесет и пет години съм (спестявах няколко години), живея в красив апартамент с три спални в центъра на града и поех бизнеса на Мадлен, защото тя се оттегли да ражда. Защо не наминете на кафе да си побъбрим? Ще видите и дали атмосферата ви харесва. Ако ви допадне, ще се радваме да ни гостувате от време на време.

С имената от тефтера на Мадлен и с моята предприемчивост си възвърнах първоначално вложените пари за два месеца.

Тефтерът се оказа истинска златна мина. Струваше си да го заключат във Форт Нокс^[2], но понеже се нуждаех непрекъснато от него, за да проверявам благонадеждността на клиентите си, не можех да му осигуря защитата, която заслужаваше.

За да разберете колко е важно да се грижиш за подобен тефтер, ще разкажа каква неприятност ми се случи малко след като го получих. Случаят е свързан с Роберта, която имаше чернокож сводник.

Пренебрегнах здравия си разум, защото Роберта бе завършила колеж, а според мен това е предимство за една проститутка; да не говорим, че беше чиста, приятна и привлекателна, сякаш слязла от американска реклама за житни храни.

Седмица след като Роберта започна работа при мен, ми се удаде възможност да изляза на спокойна вечеря — станеш ли мадам, това е рядък лукс. Една петъчна лятна нощ оставих Корин — доверената ми съквартирантка — да се грижи за нещата. Бизнесът бе относително спокоен.

Отсъствах не повече от два часа. Когато се прибрах, Корин ме посрещна разтревожена.

— Да отидем в стаята ти — прошепна тя. — Имам да ти кажа нещо важно.

Притесняваше се относно честността на Роберта.

— Трябваше да проверя един клиент в черния тефтер и открих, че липсва. И Роберта я нямаше. Вратата на банята ти остана заключена повече от час. Най-после Роберта се появи. По странно съвпадение и тефтерът се оказа на място — обясни ми Корин.

Извиках Роберта и направо я обвиних, че е преписвала имена от тефтера. Отрече, разбира се.

— А как тогава е попаднал в банята? Да не са му поникнали крака и сам да е отишъл?

Роберта ми даде незадоволително обяснение.

— Не търпя нелоялност нито към дома, нито към мен — срязах я. — Ще те помоля да си вървиш.

На следващия ден сводникът й ми звъня четири пъти — умоляваше ме да я приема обратно. Изпрати ми и два букета жълти рози. Даваше си сметка, че моят „дом за удоволствия“ е най-добрият в града и никъде другаде пиленцето му няма да изкарва твърдо по 150–200 долара на вечер.

Отново не се вслушах в здравия разум. Съгласих се да й дам втори шанс, при условие че няма да прави опити пак да ме измами.

Няколко дни по-късно оправях счетоводството в спалнята си. Направи ми впечатление, че някой непрекъснато ползва деривата на телефона във всекидневната. Обикновено не си навирам носа какво правят момичетата ми, но Роберта беше наоколо, а аз вече не бях сигурна в нея. Освен това блокираше линията, по която водех деловите си разговори. Вдигнах слушалката и я чух да разговаря с друго момиче.

— Господин Бренан не те познава, Роберта. Иска още подробности — обясняваше момичето, също проститутка.

А Роберта отговори:

— Просто му кажи, че те препоръчва мадам Ксавиера.

Не стига, че използваше моя телефон, в моята къща, но и ставаше въпрос за един от най-редовните ми клиенти. Очевидно и двете работеха за един и същ сводник и се опитваха да стигнат до мъж, чието име бе преписала от тефтера ми. Вдигнах страхотен скандал.

Бях толкова бясна, че се наложи Корин да ме възпре да не изхвърля Роберта буквално на улицата.

— Обличай се и изчезвай. Предай на сводника си никога повече да не ми изпраща жълти рози или да прави опит да се свърже с мен! — казах й на сбогуване.

Такъв тип безчестие, слава богу, е рядкост. Като цяло момичетата са доста лоялни към мен. Заради малката ни възрастова разлика нашите взаимоотношения са по-скоро приятелски, а не както е обикновено между мадам и проститутките й.

При всяка възможност давам съвети на момичетата си — и за професионалния, и за личния им живот.

Повечето мадам са бисексуални — това е всеизвестно. И аз не съм изключение. Щом пристигне ново момиче, го отвеждам в леглото и я уча на някои основни номера в занаята — например как да лиже хуй или путе.

Подобно на повечето мадам имам свои любимки и съм склонна да им „пускам“ най-добрите клиенти или най-добрата работа, но всички момичета са ми мили и се старая винаги да постъпвам справедливо. И не се притеснявам да заявя, че никога не лъжа момичета си, както правят някои работодателки: казват им, че клиент е платил 50 долара, а в действителност той е дал 100; тя задържа 75 и дава на момичета едва 25.

Не само ги напътствам в професионалния им живот, ако го желаят, но и им помагам. Понякога, когато сметна за подходящо, давам съвети, без да са ми ги искали. Ще ви разкажа например за Сара — навремето работеше при Мадлен и известно време бе моя съквартирантка.

Сара имаше приятен нрав, но беше мързелива и постоянно се тъпчеше със стимуланти или успокоителни, в резултат на което постоянно беше полуотнесена и не направи нищо смислено от живота си. Неприятно ми беше да гледам как се пилее и й изнесох лекция.

— Сара, ще ми се да проявяваш по-голям интерес към живота. Защо от време на време не вземеш да прочетеш някоя книга, вместо по цял ден да лежиш?

 

 

Понеже аз ръководя делата в дома, понякога се налага да проявявам строгост — било с момичетата си, било дори с клиентите, ако възникнат оплаквания.

Случи ли се клиент да има забележки относно някое момиче — че не е сговорчива в рамките на общоприетото или е груба, — аз я привиквам настрана и питам дали нещо не е наред. Щом от нея ми се оплачат няколко мъже, я предупреждавам, а ако започне да се случва прекалено често, я освобождавам.

Държа обаче и на момичетата. При оплакване срещу клиент — груб е, да речем, или е пиян и я тормози — също трябва да се оправям. От нея се иска само да се вмъкне в банята към стаята, да ме повика дискретно и да ми каже.

Не крещя и не се държа като кучка с мъжете, както правеше Джорджет с пияните си клиенти или както постъпваше Мадлен с мъж, който я е отхвърлил. Чуквам леко на вратата, моля за разрешение да вляза и му съобщавам, че младата дама твърди, че той се отнася зле с нея.

При основателно оплакване го подканвам да се облече, предлагам му масаж или кафе, ако желае, но след това настоявам веднага да напусне дома ми и да се върне следващата седмица, когато е трезвен.

Общо взето, самата мадам е прекалено заета, за да участва в сексуалните дейности, освен ако не става дума за сложна садомазохистична сцена, която евентуално само тя е в състояние да изпълни. Това важи още повече сега, когато инсталирах нова телефонна система и реорганизирах тефтерите с клиентите така, че да съответстват на различния цвят на апаратите.

Случва се някой мъж да иска специално мен и е готов да плати повече. Лягам с него, но трябва да се примири с постоянния звън на телефоните, на които винаги отговарям. Понякога тези прекъсвания са прекрасен начин той да се довъзбуди, а аз се шегувам:

— Е, скъпи, поне не можеш да кажеш, че съм те карала да бързаш, защото започваме от самото начало.

Но ако парите си заслужават, а прекъсванията го ядосват и той изтърси нещо от рода на: „Дяволите да ги вземат тези шибани телефони“, си позволявам и да ги изключа за известно време.

Голямата привилегия на мадам пред работещите момичета е, че тя може да си избере клиент, с когото желае да бъде — например някой готин симпатяга. При такива случаи се старая да „аранжирам“ идеалната ситуация: увещавам някой изключително съблазнителен тип да се навие да плати за тройка с мен и предпочитаното ми в момента момиче. Така в удоволствието участвам и аз, а и изкарвам допълнително пари.

Да се ползваш с име на мадам с успех, си има не само хубавите страни, но и куп отговорности. Непрекъснато го повтарям на момичетата, навлизащи в бизнеса. Налага се да плащам висок наем, да се грижа за бакшишите на портиерите и шофьорите, да давам заплати на чистачки и „икономи“. Сметките за алкохол са главозамайващи, а ако чекът на клиент се окаже без покритие, аз пак давам дела на момичето, уреждам адвокатските хонорари и глобите, когато полицията направи внезапна проверка и попаднем в затвора. Друг недостатък е, че повече не разполагаш с времето си. Когато работещо момиче приключи смяната си, е свободно да се срещне с гаджето или съпруга си, да си почине както намери за добре. Докато работех като единачка, си давах почивка в сряда и събота или заминавах за дълъг уикенд.

Но аз страшно много обичам работата си.

Напоследък рядко имам свободни дни, но ако се лиша от всекидневния телефонен контакт с клиентите и приятелите си, вероятно ще полудея.

И аз, разбира се, се уморявам и се налага да си почина. В случай че намеря кой да ме замества като мадам, отлитам за няколко дни до Маями, Лас Вегас или Карибите.

Почти невъзможно е да намериш момиче, достатъчно интелигентно да се справи с телефоните и клиентите, да е относително заинтересовано да се погрижи всичко да е наред, но не и толкова амбициозно, че в твое отсъствие да се опита да задигне половината ти клиентела.

Миналата година за 4 юли възнамерявах да отлетя за дълъг уикенд на Антилските острови. Изборът на кого да поверя делата си се свеждаше до аржентинките, които работеха при мен, или до наскоро пристигналите от Монреал канадки, които живееха у дома. Оказа се невъзможно да използвам някоя от тях. Първо — по неизвестна причина — на клиентите не им е приятно да чуят испански акцент. Лично аз нямам предразсъдъци, но те смятат, че всеки с испански акцент е от Пуерто Рико. За канадките пък знаех, че са се захванали с работата единствено за да припечелят набързо някой долар.

Най-сетне намерих Уанда — професор по изкуства и история в Нюйоркския университет. Имаше акъл в главата, а единствените й амбиции в проституцията се простираха до някой и друг долар като допълнение към законната й заплата. Идваше от време на време при мен, за да изкара набързо стотачка и изчезваше.

Освен това Уанда бе честна и трудолюбива, но — както разбрах, когато се върнах — не достатъчно строга. Не успяла да контролира момичетата и се стигнало до сбиване между канадец и аржентинец — не се спогодили за определено момиче.

Да не говорим, че всичките ми счетоводни книги бяха разбъркани и разместени. Заклех се при следващото пътуване да оставя съобщение на телефонния секретар, че ще отсъствам няколко дни, макар това да бе най-сигурният начин да загубиш бизнеса си. Клиентите очакват всекидневно двадесет и четири часово обслужване, иначе отиват другаде.

Мадлен затваряше дома си в три сутринта и изключваше телефоните до обяд, но мнозина от моите мъже смятат, че при мен е вторият им дом и аз съм на тяхно разположение през цялото време. Някои искат да дойдат на закуска, а мнозина работещи наблизо се появяват за обедни сеанси. Вместо да ядат навън, пристигат при мен и поръчват да им донесат храна. После идва часът за коктейли — относително спокойно време докъм единадесет вечерта. Най-натоварено е след това докъм четири сутринта, а понякога и до по-късно.

И нещо друго винаги ми е липсвало като мадам — личното опознаване. Когато самата аз работех, независимо дали се любех за удоволствие или за пари, успявах да се сближа с мъжа и да науча проблемите му, без постоянно да ме разсейват телефонни звънци и новопристигащи хора. Като шеф на преуспяваща организация за момичета на повикване ми липсва предишната интимност. Задачата ми е да съм елегантна, да съм образцова домакиня, да разпределям спални и момичета, да събирам пари и да се грижа нещата да текат гладко.

От време на време ми се удава възможност да го направя без пари с мъж на двадесет или тридесет, който не трябва да се връща при съпругата си или в хотелската стая. Увещавам го да ме изчака, докато приключа за вечерта, и го оставям да преспи вкъщи. О, колко ми е необходима точно такъв вид любов! Усещането, породено от възможността да говориш и слушаш някого, е великолепно; можем да се посмеем заедно, да се начукаме, без да имам чувството, че съм дала тялото си назаем за половин час. А и освен това имам нужда от всекидневния си оргазъм.

Но най-удовлетворителното е някой от тези млади мъже да се върне, защото иска да се люби с мен и е готов да плати за нещо, което е получил безплатно (и за което аз съм готова да му заплатя!).

Точно младият любовник си е тръгнал и телефоните започват да звънят. Повечето мъже се будят със страхотни ерекции и имат желанието да започнат деня с чукане. Това не е най-романтичният начин за начало на деня, но не отказвам тези сутрешни сеанси. Ако никое от момичетата ми не е на разположение, аз поемам работата, независимо колко бурно е минала нощта ми.

Наречете ме меркантилна. Наречете ме мадам. Както казвам и на клиентите си — не ме интересува как ще ме наричате; обаждайте ми се по всяко време!