Джордж Елиът
Мидълмарч (39)

Глава 38

C’est beaucoup que le jugement des hommes sur les

actions humaines; tôt ou tard il devient efficace.

Гизо^[179]

Сър Джеймс Четам не можеше да наблюдава със задоволство новите занимания на мистър Брук, ала по-лесно бе да негодува срещу тях, отколкото да ги преустанови. Той поясни защо пристига сам на обяд у семейство Кадуоладър, като заяви следното:

— Не мога да говоря свободно пред вас в присъствието на Силия. Наистина, не би било редно.

— Разбирам какво имаш предвид — „Пайъниър“ в имението Грейндж! — мигом възкликна мисис Кадуоладър още преди приятелят й да се е доизказал. — Направо е ужасно… това втурване да се купуват свирки и да се надуват ушите на всички наоколо. Да се излежаваш по цял ден и да играеш на домино като лорд Плеси, би било нещо по-лично и поносимо.

— Видях как нападат приятеля ни Брук в „Тръмпет“ — отбеляза свещеникът и се облегна назад с непринудена усмивка, както би се засмял, ако самият той би бил нападнат. — Там има много язвителни подмятания срещу някакъв поземлен аристократ на сто мили от Мидълмарч, който получавал рентата си, а нищо не давал в замяна.

— Наистина бих искал Брук да се откаже от тази работа — каза сър Джеймс със свойствената си лека гримаса на раздразнение.

— И все пак дали наистина ще бъде номиниран за депутат? — попита мистър Кадуоладър. — Вчера срещнах Феърбръдър… той също донякъде подкрепя вигите, като поддържа Бруам^[180] и идеите му за полезните знания, това е най-лошото, което знам за него… та той разправя, че Брук създал доста силна група около себе си. Банкерът Булстроуд бил основният му поддръжник. Но според Феърбръдър Брук нямало да получи голяма подкрепа за номинация.

— Точно така! — разпалено възкликна сър Джеймс. — Аз проучвам нещата, защото никога преди не съм се интересувал от политиканството в Мидълмарч… занимавали са ме проблемите в графството. Това, на което се надява Брук, е, че ще свалят Оливър, защото бил поддръжник на Пийл. Но Холи ми каза, че ако изобщо изпратели представител на вигите в Парламента, това щял да бъде Багстър, един от онези кандидати, дошли кой знае откъде, но настроен решително против министрите, а също и опитен парламентарист. Холи бе доста груб и забрави, че разговаря с мене. Каза, че ако Брук сам си търсел боя, по-евтино щяло да му излезе другаде, отколкото на ораторската платформа.

— Предупредих ви за всичко това — заяви мисис Кадуоладър. — Много отдавна рекох на Хъмфри, че един ден мистър Брук здравата ще я оплеска. И ето че го направи.

— Да, ама можеше и да си науми да се ожени — вметна пасторът. — Това щеше да е по-голяма беля от малък флирт с политиката.

— Може и да го направи след това — добави мисис Кадуоладър. — Когато след оплескването се разклати здравето му.

— Това, за което най-много се тревожа, е достойнството му — заяви сър Джеймс. — Разбира се, че се тревожа толкова много заради честта на семейството. Брук вече е на години и не ми се ще да го гледам как се излага. Сега всичко ще разровят около него.

— Мисля, че е безсмислено да го убеждаваш — отбеляза пасторът. — У него толкова странно се преплита инатът с непостоянството. Пробвал ли си да поговорите по този въпрос?

— О, не — отговори сър Джеймс. — Въздържам се да проявявам натиск. Но разговарях с младия Ладисло, когото Брук използва като момче за всичко. Като че ли Ладисло наистина много го бива. Реших, че ще е добре да чуя какво ще каже той. А той е против сегашната кандидатура на Брук. Смятам, че Ладисло ще го вразуми. Смятам, че номинацията му може да се отложи.

— Разбирам — каза мисис Кадуоладър, като поклати глава. — Независимият кандидат още не си е добре наизустил речите.

— Ами и този Ладисло… това е друга неприятна история — добави сър Джеймс. — Няколко пъти го поканихме на вечеря… впрочем срещали сте го, нали… като гост на Брук и родственик на Късобан и смятахме, че е пристигнал тук само на кратко посещение. А сега установявам, че всички говорят за него като за редактора на „Пайъниър“. Разправят се какви ли не неща, че бил чужденец, драскач, чужд емисар и какво ли още не.

— Това няма да хареса на Късобан — отбеляза пасторът.

— В жилите на Ладисло наистина има кръв на чужденец — продължи сър Джеймс. — Надявам се, че той няма да стигне до крайни възгледи и да повлече Брук със себе си.

— О, той е опасен младок, този мистър Ладисло — възкликна мисис Кадуоладър, — с всичките тези оперни арии и сладкодумието си. Донякъде е Байронов герой… прилича ми на някакъв Дон Жуан конспиратор. А Тома Аквински хич не го харесва. Забелязах това, когато получи портрета си.

— Не искам да се впускаме в обсъждане на Късобан — заяви сър Джеймс. — Той има по-голямо право от мене да се намесва. Но всички тези работи са доста неприятни. Каква само роля си е избрал човек с прилично потекло… да стане един от вестникарите! Гледайте само на какво е заприличал Кег, собственикът на „Тръмпет“. Срещнах го онзи ден заедно с Холи. В писането е доста добър според мене, но е толкова груб човек, че ми се ще да е от противниковата страна.

— Че какво може да се очаква от разни ми ти жалки вестничета в Мидълмарч! — отсече пасторът. — Не мога изобщо да си представя висок стил от човек, дето пише по въпроси, които хич не го вълнуват, при това само срещу грошове за къшей хляб.

— Точно така! И затова е толкова неприятно, че на подобен пост Брук е сложил човек, свързан по някакъв начин със семейството. Лично аз смятам, че Ладисло е доста голям глупак да приеме такава служба.

— Но за това е виновен Аквински — отбеляза мисис Кадуоладър. — Защо не се възползва от влиянието си, за да направи Ладисло attaché или да го изпрати в Индия? Само по този начин семействата се отървават от пакостливите младоци.

— Човек не знае докъде ще доведат всички тези неприятности — заяви сър Джеймс угрижено. — Но щом Късобан мълчи, какво мога да направя аз?

— О, скъпи мой сър Джеймс — възкликна пасторът, — нека да не пресилваме нещата. Много вероятно е всичко да се размине само с пушека. След месец-два Брук и младият Ладисло ще си омръзнат един на друг. Ладисло ще съзрее, а Брук ще продаде „Пайъниър“ и нещата отново ще си дойдат на мястото.

— Има някаква вероятност… че на Брук няма да му хареса да гледа как му изтичат парите — предположи мисис Кадуоладър. — Ако знаех точно какви средства се харчат за избори, щях здравата да го стресна. Но всъщност няма защо да го плашим с големите разходи. Няма да му говоря и за пускане на кръв, а направо ще изсипя отгоре му стъкленица с пиявици. Това, което ние, благоприличните стиснати хора, не харесваме, е да ни изсмукват петаците от кръвта.

— Освен това няма да му хареса да се разровят около него — отбеляза сър Джеймс. — Например как управлява имението си. Вече са го подхванали по този въпрос. За мене наистина е много мъчително да го гледам. Много е неприятно да наблюдаваш подобно нещо под носа си. Смятам, че човек е длъжен да направи всичко възможно за земята и арендаторите си, особено в такива тежки времена.

— Може пък „Тръмпет“ да го подтикне да въведе промени и тогава от цялата работа би могло да излезе и нещо добро — заяви пасторът. — Много ще се радвам, ако стане така. Тогава по-малко ще мърморят, когато ми плащат десетъка. Не знам какво бих правил, ако спра да получавам десетък от Типтън.

— Бих искал да си намери подходящ човек за поддръжка на имението… бих искал отново да наеме Гарт — каза сър Джеймс. — Той разкара Гарт преди дванайсет години и оттогава всичко тръгна наопаки. Смятам и аз да го наема… той направи такъв великолепен план за новите ми сгради, а Лъвгуд далече не е на нивото му. Но Гарт няма да се съгласи отново да поеме имението Типтън, ако Брук не го остави да действа сам.

— И така е редно — отбеляза пасторът. — Гарт е независим човек, неподправен и простодушен. Един ден, когато работеше при мене върху една поръчка, ми каза право в очите, че много малко свещеници разбирали от търговия и предприемачество и само пакостели, като се месели в тези неща. Но ми каза всичко това толкова кротко и почтително, сякаш ми говореше за ланския сняг. Той би напълно обновил енорията Типтън, ако Брук го остави да си свърши работата. Бих желал да постигнеш подобно нещо чрез „Тръмпет“.

— Ако Доротия бе останала при чичо си, щеше да има някаква надежда — отговори сър Джеймс. — С течение на времето можеше и да придобие някакво влияние върху него. А тя много се безпокоеше за имението. Имаше прекрасни идеи за тези неща. Но сега Късобан изцяло я е обсебил. Силия много се оплаква. Не можем да я накараме да дойде на вечеря у нас след онзи пристъп. — Сър Джеймс спря да говори, а в погледа му се доловиха едновременно жалост и отвращение. Мисис Кадуоладър само сви рамене, сякаш искаше да каже, че това за нея съвсем не е нещо ново.

— Бедничкият Късобан! — възкликна пасторът. — Сполетя го тежък пристъп. Стори ми се много посърнал онзи ден при архиепископа.

— Всъщност Брук — поде друг въпрос сър Джеймс, тъй като не му се говореше за разни „пристъпи“ — е добре настроен към арендаторите си и всичко останало, но има лошия навик от всичко да реже и да намалява разходите си.

— Слушай, това е добро качество — отбеляза мисис Кадуоладър. — И му помага да вярва на себе си сутрин. Той може и да забравя какво мнение е изразил, но никога не забравя за джоба си.

— Като гледа занемарената му земя, човек трудно може да повярва в джоба му — заяви сър Джеймс.

— О, скъперничеството може да се критикува също както и всички други добродетели. Например не е хубаво да държиш прасетата си гладни — добави мисис Кадуоладър, като се надигна да надникне през прозореца. — Говорим за вълка, а той в кошарата. Ето ти независимия политик.

— Какво, Брук ли? — попита съпругът й.

— Самият той. Сега ти го подхвани с „Тръмпет“, Хъмфри, а аз ще изсипя пиявиците отгоре му. А ти какво ще правиш, сър Джеймс?

— Всъщност не бих искал да казваме каквото и да е на Брук, като имам предвид роднинската ни връзка. Цялата работа е толкова неприятна. Много бих желал хората да се държат като истински джентълмени — заяви благородният баронет с пълното съзнание, че това е всеобщо и просто правило за обществено благополучие.

— Ето ви всички накуп, а? — възкликна мистър Брук и затътри нозе да се ръкува и с тримата. — Щях после да се отбия и при тебе, Четам. Но е много приятно да ви заваря всичките, нали разбирате? Е, как намирате нещата, а…? Малко бързичко се движат, нали! Съвсем вярно е това, което казва Лафит^[181]: „От вчера сякаш мина век“… Те вече са прекрачили прага на следващия век, нали разбирате, прескочили са през водата. По-бързо се движат от нас.

— Ами да — отговори пасторът, като взе вестника. — Гледай тук в „Тръмпет“ как те упрекват, че изоставаш назад… Не си ли видял?

— А? О, не — възкликна мистър Брук, като хвърли ръкавиците си в шапката и бързо нагласи монокъла си. Ала мистър Кадуоладър задържа вестника в ръка, като добави с усмихнат поглед:

— Гледай тук! Всичко това е за някакъв си поземлен аристократ на около стотина мили от Мидълмарч, който прибирал рентата си. Тук казват, че той бил най-ретроградният човек в цялото графство. Мисля, че вероятно са научили тази думичка от тебе и от вестника ти „Пайъниър“.

— О, това е Кег… неграмотен човек, нали разбирате? Ретрограден, виж ти! Ами да, направо страхотно! Той смята, че това означава „сразяващ“. Искат да ме изкарат сразяващ, нали разбирате? — поясни мистър Брук с такива весели нотки в гласа, каквито обикновено се предизвикват от невежеството на противника.

— Според мене той много добре знае значението на думата. Ето ти няколко убедителни примера.

Ако трябва да се опише някой като ретроградна личност в най-лошия смисъл на думата, бихме казали, че това е човек, който се представя за реформатор на конституцията, но същевременно всяко нещо под неговия контрол се разпада. Това е филантроп, който не разрешава обесването на някой разбойник, но нехае, че петима честни арендатори водят полугладно съществувание. Това е човек, който яростно негодува срещу корупцията, но прибира висока рента, който отправя гръмогласен ропот срещу „гнилите“ избирателни райони^[182], но не се трогва от прогнилите огради на арендаторите си. Това е човек, безспорно отворил душата си за Лийдс и Манчестър, както и за всякакъв брой представители, които ще платят местата си в Парламента от собствения си джоб. Това обаче, за което не си отваря душата, е малка компенсация срещу рентата, за да може един арендатор да се сдобие с добитък, а също не отпуска и дребни разходи, за да не тече покривът в хамбара на арендатора или да не прилича къщата му на ирландска колиба. Ала на нас ни е добре известно шеговитото описание на филантропа — човек, чиято благотворителност нараства бързо като снежна топка на припек.

И така нататък. Останалата част е за това, какъв законодател може да стане от един филантроп — добави пасторът и хвърли вестника, след което хвана темето си с две ръце и се вторачи в мистър Брук с уж спокоен, но доста развеселен поглед.

— Ами да, доста е добро, така да се каже — възкликна Брук и взе вестника, като се опитваше да понесе нападките също така спокойно като съседа си, ала се изчерви и се усмихна доста нервно. — Това за гръмогласния ропот срещу „гнилите“ избирателни райони… никога не съм произнасял реч срещу тях през живота си. Колкото до гръмогласния ропот и неща от този род… тези хора изобщо не разбират какво значи добра сатира. Сатирата, нали разбирате, трябва да отговаря поне малко на истината. Помня, че прочетох това някъде в „Единбъро Ревю“^[183]… че трябвало да отговаря поне малко на истината.

— Да, ама това за прогнилите огради е доста точно — обади се сър Джеймс, твърдо решил да бъде много внимателен. — Дагли ми се оплака онзи ден, че нямал прилична ограда на фермата си. Гарт е измислил нов вид ограда… бих искал да я пробваш. Човек трябва да използва част от дървения си материал и по този начин.

— Ти си падаш по скъпарските ферми, нали знаеш, Четам — отбеляза мистър Брук, като си даде вид, че хвърля поглед върху колонките на „Тръмпет“. — Това е любимото ти хоби и хич не се тревожиш за разходите.

— Смятах, че най-скъпото хоби е да се кандидатираш за Парламента — отбеляза мисис Кадуоладър. — Разправят, че последният неуспял кандидат от Мидълмарч… не се ли казваше Гайлс?… похарчил десет хиляди лири, но се провалил, защото не дал достатъчно голям подкуп. Каква горчива равносметка за един човек, а!

— Някой каза — добави през смях пасторът, — че никакъв Ист Ретфорд^[184] не можел да се мери с Мидълмарч по отношение на подкупите.

— Нищо подобно — тросна се мистър Брук. — Торите са тези, които дават подкупи, нали разбирате? Холи и тайфата му подкупват чрез черпене, печени ябълки и неща от този род. И закарват избирателите пияни до урната. Но занапред няма да правят каквото си искат… занапред — не, нали разбирате? Мидълмарч е малко поизостанал, признавам, че тъмносините са малко поизостанали. Но ние ще ги обучим и тласнем напред, нали разбирате? Най-добрите хора са на наша страна.

— Холи твърди, че си имал поддръжници, които щели да ти навредят — вметна сър Джеймс. — Той твърди, че банкерът Булстроуд щял да ти навреди.

— И ако стигнеш до пердах — намеси се мисис Кадуоладър, — половината развалени яйца, хвърлени по тебе, ще са поръчани от главния ти поддръжник. Боже господи! Само като си представи човек, че може да изяде пердаха заради чужди възгледи. И като че ли си спомням някаква история за един, когото уж избрали за водач, а после нарочно го натикали в калта.

— Пердахът нищо не е в сравнение с това, да ти намерят петна в репутацията — обади се пасторът. — Признавам, че от това най-много ще ме е страх, ако ние, свещениците, се изправим на ораторската платформа. Тогава ще ме е страх някой да не е преброил дните, когато съм ловил риба. Честна дума, според мене истината е най-тежкият камък, с който могат да те замерят.

— Всъщност — намеси се сър Джеймс, — ако човек се впусне в обществения живот, трябва да е подготвен и за последствията. Трябва да стане неуязвим за клеветите.

— Скъпи мой Четам, това е направо прекрасно, нали разбираш? — възкликна мистър Брук. — Но как можеш да станеш неуязвим за клеветите? Трябва да се вгледаш в историята… погледни само изгнаничеството, преследването, мъченичеството и неща от този род. Те винаги се случват на най-прекрасните хора, нали разбираш? Ами какво е казал Хораций?… fiat justitia, ruat^[185]… и тям подобни.

— Точно така! — възкликна сър Четам малко по-разпалено от друг път. — Според мене да станеш неуязвим за клеветите, означава само едно нещо — да можеш да опровергаеш твърденията с факти.

— И няма никакво мъченичество в това, да плащаш сметки, които сам си направил — уточни мисис Кадуоладър.

Ала мистър Брук най-много се ядоса на раздразнението, проявено от сър Четам.

— Знаеш ли какво, Четам — каза той, като се изправи, взе шапката си и се облегна на бастуна. — Ние двамата с тебе се придържаме към различни системи. Ти изцяло поддържаш идеята за вложения във фермите. Но аз съвсем не искам да представям своята система като пригодна за всички условия, за всички условия, нали разбираш?

— От време на време трябва да се прави преоценка на имотите — поясни сър Джеймс. — Компенсациите не са лошо нещо понякога, но аз предпочитам точната оценка. Какво ще кажеш ти, Кадуоладър?

— Съгласен съм с тебе. Ако бях сега на мястото на Брук, веднага щях да запуша устата на „Тръмпет“, като наема Гарт да направи преоценка на фермите, а ще му дам и carte blanche относно оградите и ремонта. Това е моето мнение за политическата обстановка — отговори пасторът и наду перки, като пъхна палци по мишниците, усмихвайки се на мистър Брук.

— Много зрелищно изпълнение би било това, нали разбираш? — отговори мистър Брук. — Но бих искал да ми посочите друг поземлен собственик, който подобно на мене никога да не е тормозил арендаторите си заради неплатените им дългове. Разрешавам на старите си арендатори да останат. Аз съм невероятно сговорчив, казвам ви… невероятно сговорчив. Имам свои собствени идеи и държа на тях, нали разбирате? Такъв човек винаги го обвиняват в ексцентричност, непоследователност и неща от този род. Даже и да сменя посоката в действията си, аз пак ще следвам своите идеи.

След тези думи мистър Брук изведнъж се сети, че не е изпратил една пратка, и набързо каза на всички „довиждане“.

— Не исках да си позволявам никакви волности с Брук — заяви сър Джеймс. — Виждам, че е раздразнен. Що се отнася до старите арендатори, при това състояние на фермите нови няма да дойдат.

— Смятам, че той с времето ще се вразуми — отбеляза пасторът. — Но ти теглеше на една страна, Елинор, а ние — на друга. Ти искаше да го сплашиш да не влиза в разноски, а ние искахме да го сплашим да влезе. По-добре е да се опита да привлече вниманието на хората и да осъзнае, че образът му на поземлен собственик му пречи. Това не би означавало нищо за „Пайъниър“, Ладисло или за публичните речи на самия Брук пред жителите на Мидълмарч. Но би било от значение за самите обитатели в имението Типтън.

— Извинявай, но и двамата грешите — отговори мисис Кадуоладър. — Трябваше да му докажете, че губи много пари с лошото стопанисване на имението, а после трябваше да обединим усилията си. Щом го възкачихте на бял кон в политиката, трябва да ви предупредя за последствията. Няма що, измисля си разни дивотии вкъщи, а после ги нарича идеи.