Джордж Елиът
Мидълмарч (9)

Глава 8

О, да я спасим! Сега съм неин брат,

а ти си й като баща.

Крехката девойка има свой защитник

във всеки джентълмен.

Прекрасно бе за сър Джеймс Четам, че продължаваше да ходи с прежното си голямо удоволствие в Типтън Грейндж след горчивия хап да зърне за пръв път Доротия в ролята й на жена, сгодена за друг. Разбира се, когато застана очи в очи с нея в онзи първи миг на срещата им, сякаш го тресна двуглава гръмотевица и през целия им разговор не го напусна усещането за скрито терзание. Ала колкото и великодушен да бе той, трябва да признаем, че терзанията му биха били далече по-големи, ако виждаше в съперника си блестящ, неотразим жених. Той обаче не се чувстваше ни най-малко затъмнен от мистър Късобан — бе само изумен, че Доротия печално се е поддала на самозаблудата, така че болката от накърненото му честолюбие донякъде загуби своята острота поради прокрадналото се съчувствие в сърцето му.

И все пак, макар сър Джеймс непрестанно да си повтаряше, че вече е отписал Доротия, защото със своенравието на една Дездемона тя бе отхвърлила възможен брак, очевидно съвсем подходящ и съобразен със законите на природата, той не можеше да стои току-така със скръстени ръце при мисълта за годежа й с мистър Късобан. В деня, когато за пръв път видя двамата заедно, след като вече бе научил новината, остана с усещането, че годеникът не е взел кой знае колко навътре цялата работа. Брук безспорно носеше вина. Той трябваше да предотврати годежа. Кой ли би могъл да поговори с него? Вероятно не е още късно се предприеме нещо, поне да се отложи сватбата. На път за къщи той се отби в пасторския дом и потърси мистър Кадуоладър. За щастие пасторът си беше вкъщи и гостът бе въведен в кабинета, където висяха всякакви такъми за риболов. Ала самият пастор бе в съседна стаичка, потънал в занимания върху някаква машинарийка, и повика баронета при себе си. В цялото графство никъде нямаше друго подобно голямо приятелство между земевладелец и свещеник като тяхното — много важно обстоятелство, в пълно съответствие с дружелюбния израз на лицата им.

Мистър Кадуоладър бе едър мъж с плътни устни и блага усмивка — доста обикновен и грубоват на вид, но с такова непоклатимо, спокойно чистосърдечие и заразителна ведрост, че също като гледката на блеснали от слънцето зелени хълмове той укротяваше настръхналия егоист и го караше да се засрами от себе си.

— Здравей, как си? — поздрави пасторът с ръка, твърде изцапана за ръкуване. — Жалко, че съм те изпуснал днес. Нещо особено ли има? Изглеждаш ми раздразнен.

Челото на сър Джеймс бе леко смръщено, а веждите — малко навъсени, и като подсили мрачния си вид, той отвърна:

— Просто съм раздразнен от поведението на Брук. Наистина мисля, че някой трябва да поговори с него.

— За какво? Че готви реч ли? — попита мистър Кадуоладър и продължи да навива бобината между ръцете си. — Не допускам, че влага нещо. Но какво лошо има, ако това му харесва? Всеки противник на вигите трябва да се радва, когато те не издигат някой кадърен човек. Няма как да прекатурят конституцията, щом използват приятеля ни Брук за стенобойна машина.

— О, нямам предвид това! — възкликна сър Джеймс. След като свали шапката си и седна на един стол, той започна да разтрива глезена си, вторачен в подметката си с отчаян вид. — Имам предвид тази сватба. Това, че позволява на едно едва-що разцъфнало младо момиче да се омъжи за Късобан.

— Че какво му е на Късобан? Съвсем си е наред, щом момичето го харесва.

— Доротия е твърде млада, за да знае със сигурност какво точно харесва. Настойникът й би трябвало да се намеси. Не би трябвало да позволява необмислени действия. Чудно ми е, че човек като тебе, Кадуоладър, мъж с дъщери, може да проявява безразличие към подобно деяние. При това сърцат човек като тебе. Помисли сериозно по въпроса.

— Изобщо не се шегувам. Съвсем сериозно говоря — заяви пасторът, потиснал предизвикателния си вътрешен смях. — Ти не падаш по-долу от Елинор. И тя непрекъснато ми разправя, че трябвало да отида и да вразумя Брук. А аз й припомних, че близките й също не одобряваха избора й, когато тя се омъжи за мене.

— Но виж само какво представлява Късобан! — възмутено възкликна сър Джеймс. — Та той трябва да е вече на петдесет. Трудно мога да си представя, че изобщо някога е бил нещо повече от бледо подобие на мъж. Погледни му краката!

— Дяволите да ви вземат вас, красивите млади мъже! Смятате, че всичко на този свят ви принадлежи. Та вие не разбирате жените. Те много по-малко се прехласват по вас, отколкото вие самите се прехласвате по себе си. Елинор често подмяташе на сестрите си, че се е омъжила за мене заради грозотата ми… била толкова разностранна и забавна, че напълно спечелила благоразположението й.

— Ти ли! Че много е лесно една жена да обикне тебе. Но тук не става дума за хубост. Не ми харесва този Късобан. — Това беше най-силният начин, по който сър Джеймс би загатнал, че не одобрява характера на даден човек.

— А защо? Какво лошо можеш да кажеш за него? — попита пасторът, като остави бобините, пъхна палци в ръкавите си и погледна внимателно събеседника си.

Сър Джеймс замлъкна. Обикновено се затрудняваше да изложи доводите си — струваше му се странно, че хората не усещат нещата без излишни обяснения, защото той самият просто чувстваше какво точно не е наред. Най-накрая проговори:

— Ами че, Кадуоладър, нима той има сърце?

— О, да, има. Е, не от тези, дето все се разтапят, но доста здрава ядка, в това можеш да си сигурен. Много е щедър към бедните си роднини. Осигурява прехраната на няколко жени и плаща доста големи суми за образованието на един млад човек. Късобан проявява чувство за справедливост. Сестрата на майка му се омъжила за неподходящ човек — за поляк, доколкото знам, — и така се погубила или поне била отритната от семейството си. Ако не се бе случило това, Късобан не би имал и половината от състоянието си. Мисля, че той сам е отишъл да издири братовчедите си и е намерил начин да им помогне. Малцина биха проявили подобна висока проба злато, ако ги подложат на изпитание. Ти би проявил, Четам, но не всеки.

— Всъщност не знам — смотолеви сър Джеймс, като се изчерви. — Не съм толкова сигурен в себе си. — Той замълча за миг, а после добави: — Правилно е постъпил Късобан. Но един мъж може да постъпва правилно и пак да е сух като пергамент. Такъв човек сигурно не би могъл да направи една жена щастлива. А според мене, когато девойката е толкова млада като мис Брук, близките й трябва малко да се понамесят, за да не извърши някоя глупост. Смееш ми се, защото смяташ, че аз самият храня чувства към нея. Но ти се кълна, че не става дума за това. Бих изпитвал същото дори и да бях неин брат или чичо.

— Че какво би могъл да сториш?

— Бих казал, че решението за сватбата може да се отложи до навършването й на пълнолетие. И бъди сигурен, че при такива обстоятелства никога няма да има сватба. Ще ми се и ти да мислиш като мене… ще ми се да поговориш с Брук по този въпрос.

При тези думи сър Джеймс се надигна от стола, защото видя, че мисис Кадуоладър се появи откъм кабинета. Тя бе хванала за ръка най-малкото си момиченце, около петгодишно, което веднага се втурна към татко си и се настани удобно на коляното му.

— Чух за какво говорите — каза съпругата. — Но ти не би могъл да трогнеш Хъмфри. Стига само рибата да кълве, всички наоколо са добри. Боже мой, та в имението си Късобан има вир, пълен с пъстърва, а него самия хич не го влече риболовът. Че може ли да има по-добър от такъв човек?

— Е, има нещо вярно в това! — отговори пасторът, потиснал тихия си вътрешен смях. — Голямо нещо е един мъж да разполага с вир, пълен с пъстърва.

— Шегата настрана — обади се сър Джеймс, чието раздразнение не беше преминало, — но не смятате ли, че един пастор може да помогне, като каже тежката си дума?

— О, нали вече ти обясних какво би рекъл той — отговори мисис Кадуоладър, като повдигна вежди. — Колкото до мене, направих, каквото можах, и с това измивам ръцете си за тази сватба.

— Първо на първо — заговори пасторът с много сериозно изражение, — глупаво е да се смята, че аз мога да убедя Брук и да го подтикна към съответните действия. Той е много добър човек, но е мекушав и променлив като вятъра — влиза във всякакъв калъп, но се и рее във всички посоки.

— Може и да задържи за малко посоката, за да отложи сватбата — добави сър Джеймс.

— Слушай, скъпи ми Четам, защо трябва да използвам влиянието си в ущърб на Късобан, щом не съм напълно убеден, че това ще е от полза за мис Брук? Не виждам нищо лошо в Късобан. Не се вълнувам от неговите тинтири-минтири и така нататък, но и той не се вълнува от риболовните ми такъми. Що се отнася до възгледите му по католическия въпрос, това бе малко неочаквано. Той обаче винаги е бил много внимателен с мене и аз не виждам защо трябва да му мътя водата. Доколкото разбирам нещата, мис Брук би била по-щастлива с него, отколкото с когото и да било друг.

— Хъмфри! Направо ме изкарваш извън кожата от яд! Много добре знаеш, че по-скоро би вечерял с дявола, отколкото насаме с Късобан. Та вие няма какво да си кажете един на друг.

— Какво общо има това с женитбата на мис Брук? Тя да не би да предприема подобна стъпка само за да ми достави удоволствие!

— Слушай, в жилите му не тече човешка кръв — възкликна сър Джеймс.

— Така е. Някой взел, че сложил под лупа капка негова кръв, и видял само точки, запетайки и скоби — добави мисис Кадуоладър.

— Защо не си издаде книгата, вместо да се жени? — запита сър Джеймс с неприязън, подсилена от трезвия разум на английския лаик.

— Боже мой, та той сигурно сънува само разни ми ти текстове и всичкият му ум е изтекъл по тях. Разправят, че като бил дете, написал трактат за „Палечко“ и оттогава все такива трактати пише. Пфуу! А Хъмфри непрекъснато ми втълпява, че точно такъв мъж можел да ощастливи една жена!

— Ами той е мъжът, когото мис Брук харесва — отговори пасторът. — Не твърдя, че разбирам вкуса на всяка млада дама.

— А ако става дума за собствената ти дъщеря? — попита сър Джеймс.

— Това би било по̀ друго. Но тя не ми е дъщеря и аз не се чувствам задължен да се намесвам. Късобан е човек като повечето от нас. Той е образован свещеник и е достоен за сана си. Някакъв си радикално настроен оратор в Мидълмарч разправял, че Късобан бил енорийски свещеник книжен плъх, Фрек бил енорийски свещеник от тухли и хоросан, а пък аз съм бил енорийски свещеник въдичар. И честно казано, не виждам някой от нас да е по-добър или по-лош от другите — заключи пасторът с приглушения си смях. Той винаги виждаше смешното във всяка критика, отправена срещу него. Съвестта му бе широко скроена и непридирчива, както всичко останало у него — позволяваше си само това, което не би предизвикало неприятности.

Очевидно не можеше да се очаква намеса от страна на мистър Кадуоладър, за да се предотврати женитбата на мис Брук, и сър Джеймс със свито сърце си помисли, че на една крехка девойка се предоставя пълна свобода да прави фатални грешки. Явен белег за благородството му бе обстоятелството, че не се подвоуми и за миг в намеренията си да изпълни плановете на Доротия да се построят жилищата. Безспорно подобна последователност бе за него най-достойното поведение в случая, но всъщност гордостта само засилва нашето великодушие, но не ни го вдъхва, ако сме лишени от него — също както и суетата трудно би могла да ни вдъхне духовитост. Колкото до Доротия, тя вече бе твърде наясно с отношението на сър Джеймс към нея, за да оцени по достойнство високата му нравственост при изпълнението на дълга му като поземлен собственик — дълг, към който отначало го бе подтикнало влюбеното му сърце, — и мисълта за благородството му я радваше силно дори и в сегашното й приповдигнато състояние на пълно щастие. Може би тя влагаше в строежа на жилищата от сър Джеймс толкова заинтересуваност, колкото би могла да отдели от дълбоката си захласнатост по мистър Късобан, или казано другояче, да откъсне от онази симфония, изтъкана от бляскави мечти, всеотдайно доверие и страстна преданост, събудени в душата й от учения джентълмен. И така се случи, че при последвалите си гостувания благородният баронет, освен че започна да проявява по-голямо внимание към Силия, взе да изпитва и нарастващо удоволствие от разговорите си с Доротия. Сега тя се държеше напълно непринудено с него, без всякакво раздразнение, и той постепенно усети голямата наслада от дружелюбието и приятелските чувства между мъж и жена, които не потискат скрита страст и любовни признания.