Джордж Елиът
Мидълмарч (8)

Глава 7

Piacer e popone Vuol la sua stagione.

Италианска поговорка^[51]

Мистър Късобан, както би могло да се очаква, през следващите няколко седмици прекарваше голяма част от времето си в имението Типтън Грейндж, но тъй като етапът на ухажването спъваше работата му върху големия труд „Ключът към всички митологии“, напълно естествено бе той с все по-нарастващо нетърпение да очаква приключването на този етап. И все пак съвсем съзнателно си бе създал подобна спънка, понеже беше решил, че е дошъл моментът да разкраси живота си с очарованието на женското присъствие, да разпръсне с проблясъците на женска духовитост мрака, тегнещ от умора през кратките му почивки, като същевременно си осигури сега, в най-зрелите си години, утехата в дълбока старост да е обграден с женски грижи. И тъкмо затова реши да се поддаде на потока от чувства, но вероятно е бил доста учуден да установи, че всичко е едно съвсем плитко ручейче. Точно както в сушавите области кръщенето с потапяне във вода може да се извърши единствено символично, така и мистър Късобан разбра, че вместо гмуркане, неговият поток от чувства може да му предложи леко наръсване. И съответно стигна до заключението, че поетите твърде много преувеличават силата на мъжката страст. Въпреки това с удоволствие установи, че мис Брук проявява пламенна обич и преданост към него, така че имаше всички изгледи да се осъществят и най-хубавите му очаквания за брака. Веднъж-дваж му хрумна мисълта, че причината за сдържаните му чувства вероятно се крие в някакъв недостатък на Доротия, но така и не можа да определи какъв точно е той, нито пък да си представи жената, която би го удовлетворила напълно. Тъй че явно не можеше да намери друго обяснение за състоянието си освен човешката склонност към преувеличения.

— Не бих ли могла да започна да работя върху себе си, за да бъда по-полезна? — попита го една сутрин Доротия още в ранната фаза на ухажването им. — Не мога ли да се науча да ти чета латински и гръцки на глас, както дъщерите на Милтън са чели на баща си, без да разбират какво четат?

— Опасявам се, че това би било досадно за тебе — отговори й усмихнато Късобан, — и ако не греша, споменатите млади жени всъщност са гледали на заниманията си с езици, които не владеят, като повод за бунт срещу поета.

— Така е, но те са били преди всичко много непокорни момичета, защото иначе би трябвало да се гордеят, че помагат на такъв баща. А освен това биха могли самостоятелно да се занимават и да се научат да разбират какво четат, за да им стане интересно. Надявам се, че ти не очакваш от мене да бъда непокорна и глупава, нали?

— Очаквам от тебе да се проявяваш като истинска изискана млада дама при всякакви житейски обстоятелства. Разбира се, би било голямо преимущество, ако се научиш да преписваш гръцки текстове, и за тази цел би било добре да се захванем с малко четене.

Доротия възприе предложението като безценна проява на великодушие. Тя не би се осмелила незабавно да помоли мистър Късобан да й преподава латински и гръцки, понеже най-много се страхуваше да не стане досадна вместо полезна. Ала желанието й да изучи тези езици не се подхранваше единствено от дълбоката й преданост към бъдещия й съпруг. Тази крепост на мъжките познания бе в нейните представи висока кула, откъдето можеше да се съзре ясно като на длан всемирната истина. Що се отнасяше до нея, тя постоянно се съмняваше в собствените си умозаключения, защото осъзнаваше невежеството си: откъде може да е сигурна, че едностайните къщички не служат за прослава на Бога, когато мъже, добре запознати с класиците, сякаш съумяват да съчетаят безразличието си към къщичките със стремежа към божия прослава? Вероятно и староеврейският би й бил необходим — поне азбуката и няколко корена, — за да може да вникне в същността на нещата и да прецени трезво обществения дълг на християнина. Защото тя не бе стигнала до състояние на самопожертвователност, при което би се задоволила единствено с това, да има образован съпруг. Силно копнееше, бедното дете, самата тя да бъде образована. Мис Брук бе очевидно изключително наивна въпреки всепризнатия й ум. Силия, която никога не е минавала за извънредно умна, много по-бързо долавяше кухата самомнителност на някои хора. Да не вземаш много присърце нещата, изглежда, бе единствената защита срещу прекаленото вживяване във всичко.

Както и да е, мистър Късобан благоволи да отделя цял час за четене и преподаване също като даскал на невръстни малчугани или по-скоро като влюбен, който съзира нещо трогателно в голямото невежество и затрудненията на любимата си. На малцина образовани люде не би се понравило преподаването на азбуката при подобни обстоятелства. Ала самата Доротия бе донякъде изненадана и обезсърчена от собствената си ограниченост и отговорите на боязливите й въпроси относно правилата за ударението в гръцкия предизвикваха у нея болезнени догадки дали наистина не съществуват тайни, непонятни за женския ум.

Мистър Брук изобщо не хранеше никакви съмнения по този въпрос и един ден, когато влезе в библиотеката по време на урока по четене, изрази становището си с обичайната си самоувереност:

— Виж какво, Късобан, всички тия сериозни занимания с класиците, математиката и тъй нататък са твърде изтощителни за една жена… твърде изтощителни, нали разбираш?

— Доротия просто се учи да чете на гръцки — отговори мистър Късобан, без да изрази мнение по изложения възглед. — Тя е загрижена за мене и иска да щади очите ми.

— О, да, да чете, без да разбира, така да се каже… това може би не е чак толкова лошо. Ала женският ум е малко лековат… като сапунен мехур… музика, изящни изкуства, такива неща… с тях трябва да се занимават само донякъде… малко лековато, нали разбираш? Една жена трябва да може да седне и да ти изсвири или изпее някоя хубава стара английска песничка. Точно това харесвам аз, макар че съм чул какво ли не… ходил съм на опера във Виена, та знам Глук, Моцарт, всички неща от тоя род. Но в музиката съм консервативен… там не е като с идеите, нали разбираш? Държа на хубавите стари песнички.

— Мистър Късобан не обича пианото и аз съм много доволна от това — заяви Доротия, чието пренебрежително отношение към изпълняваната вкъщи музика и женските занимания с изящните изкуства трябва да се оправдае, като се има предвид до какви глупави дрънкания и цапаници се свеждаха те в онази непросветена епоха. Тя се усмихна и отправи благодарствен поглед към годеника си. Ако той непрекъснато я караше да му свири „Последната роза на лятото“, Доротия трябваше да се въоръжи с огромно търпение. — Той казва, че в Лоуик имало само един стар клавесин, но целият бил затрупан с книги.

— Тук Силия те бие, скъпа моя. Виж, Силия свири много хубавко, и то винаги с голяма готовност. Но щом Късобан не обича да му свирят, всичко е наред при тебе. Само е жалко, Късобан, че не си позволяваш подобен малък отдих. Да си вечно опънат като лък… и неща от този род, нали разбираш… не е хубаво.

— Никога не съм смятал, че за мене е отдих, когато някакви си ритмични шумове дразнят слуха ми — възрази мистър Късобан. — Една често повтаряна мелодийка ми въздейства по нелеп начин — мислите в главата ми влизат в такт с нея и заиграват менует, нещо, което направо не издържам от юношеството си насам. А колкото до по-възвишената музика, която е достоен акомпанимент на тържествения празник на духа, а дори според древните представи е и с облагородяващо въздействие, няма какво да кажа, защото в момента не говорим за нея.

— Да, но точно такава музика би ми харесала — възкликна Доротия. — Когато се прибирахме вкъщи от Лозана, чичо ни заведе да послушаме големия орган във Фрайберг и аз се разплаках, като го чух.

— Такива прояви не са здравословни, скъпа моя — обезпокои се мистър Брук. — Късобан, сега вече ти я поемаш в ръце. Трябва да научиш племенницата ми по-спокойно да приема нещата, нали така, Доротия?

Той се обърна към племенницата си с усмивка, защото не искаше да я засегне, но всъщност си помисли, че вероятно е много по-добре за нея да се омъжи съвсем млада за такъв трезв човек като Късобан, щом не желае и да чуе за Четам.

„И все пак е прекрасно — каза си той наум, докато тромаво излизаше от стаята, — прекрасно е, че тя го харесва. Въпреки всичко женихът е подходящ. Щях да наруша принципите си, ако бях попречил на женитбата, каквото и да ми разправя мисис Кадуоладър. Почти е сигурно, че ще стане епископ този Късобан. Извънредно своевременна беше статията му по католическия въпрос. Или поне главен свещеник в графството. Длъжни са да го направят.“

И тук трябва да оправдая стремежа си към философски размишления, като отбележа, че в този случай на мистър Брук изобщо не му хрумна мисълта, че след известно време ще бъде подтикнат да изнесе твърде смела реч относно доходите на епископите. Та кой ли опитен историк би подминал удалия му се случай да изтъкне, че героите му не могат да предвидят световните събития, а камо ли собствените си действия? Анри от Навар^[52] например, когато още бил невръстно протестантско отроче, едва ли е предполагал, че един ден ще стане католически монарх, а Алфред Велики^[53], измервал среднощния си усилен труд с броя на изгорелите свещи, не е имал и представа, че след време бъдещите аристократи ще отчитат ежедневното си безделие по часовник. Толкова необятна е мината на истината, че колкото и дълго да се разработва тя, пак вероятно ще надхвърля по мащаб въглищните ни запаси.

Ала за мистър Брук ще добавя още нещо, което навярно не може да се удостовери с пълна сигурност — а именно, че ако би могъл да измисли предварително предстоящата си реч, едва ли това би променило кой знае колко нещата. Да те радва мисълта, че съпругът на племенницата ти е с висок свещенически доход, е едно нещо, а да изнесеш смела либерална реч, е съвсем друго. Само тесногръдият не може да погледне на даден въпрос от различни гледни точки.