Джордж Елиът
Мидълмарч (73)

Глава 72

Широката душа е двойно огледало,

което умножава делата хубави напред

и преповтаря доброто, сторено назад.

С внезапно бликналото си великодушие Доротия бе готова веднага да скочи в защита на Лидгейт срещу подозрението, че е приел пари като подкуп, но тъжно се възпря, когато трябваше да обмисли обстоятелствата по случая в светлината на жизнения опит на мистър Феърбръдър.

— Въпросът е много деликатен — заяви пасторът. — Как бихме могли да подходим? Трябва или да действаме открито, като се обърнем към съдията и следователя, или лично да разпитаме Лидгейт. Що се отнася до първия подход, не съществуват сериозни основания за следствие, иначе Холи би предприел нещо. А колкото до личния разговор с Лидгейт, признавам, че не се наемам с подобно нещо. Той вероятно би приел такъв разговор като смъртна обида. Неведнъж съм изпитвал затруднение да разговарям с него по лични въпроси. А винаги… човек трябва предварително да е напълно наясно с поведението му, за да се чувства сигурен в успеха.

— Аз съм убедена, че в поведението му няма нищо осъдително. Смятам, че почти винаги хората са по-добри, отколкото предполагат съседите им — отговори Доротия.

Някои от най-силните й преживявания през последните две години я бяха настроили решително против неблагоприятните представи на хората за другите, така че за първи път тя бе доста недоволна от мистър Феърбръдър. Не й се нравеше това предпазливо претегляне на последствията, вместо да се пристъпи с пламенна вяра в усилията за възстановяване на справедливостта и човеколюбието, които биха възтържествували поради силата на чувствата. Два дни по-късно пасторът вечеряше в дома й заедно с чичо й и семейство Четам и още преди да пристъпят към десерта, когато прислужниците излязоха, а чичо й потъна в дрямка, тя заяви с подновена енергия.

— Мистър Лидгейт знае, че ако приятелите му научат за клеветата, ще поискат да го оправдаят. За какво друго живеем, ако не за да улесняваме един другиму живота си? Не мога да бъда безразлична към бедите на човек, който ме напътстваше в моето състояние на беда и ме лекуваше, когато бях болна.

Тонът и държанието на Доротия не бяха по-енергични от времето, когато преди три години бе седяла начело на масата при чичо си, а преживяванията й след това й даваха по-голямо основание да изразява решително мнението си. Ала сър Джеймс Четам вече не беше онзи плах поклонник, който се съгласява с всичко. Сега той бе загриженият зет, изпълнен с пламенно възхищение към балдъзата си, но и с непрестанно безпокойство да не би да я обземе нова заблуда, почти толкова неудачна, както и женитбата й с Късобан. Сега той по-малко се усмихваше, а когато казваше „Точно така“, много по-често това бе само началото на противоположното съждение, отколкото в ергенския му живот. А Доротия с удивление бе установила, че не трябва да се плаши от него, най-вече защото той й бе най-близкият приятел. Сега зет й възрази:

— Виж какво, Доротия — започна Четам укорително, — не можеш да се нагърбваш да оправяш чужд живот по този начин. Лидгейт трябва да е наясно… или поне скоро ще научи как точно стоят нещата. Ако той може да се оневини, ще го стори. Но е нужно да действа сам.

— Мисля, че приятелите му трябва да изчакат, докато им се удаде благоприятен случай — добави мистър Феърбръдър. — Възможно е… самият аз често съм усещал слабост у себе си и затова мога да си представя как един почтен човек, за какъвто винаги съм смятал Лидгейт, може да се поддаде на изкушението да приеме пари, предложени му малко или много косвено като подкуп, за да се осигури мълчанието му относно отдавнашни скандални обстоятелства. Аз не бих повярвал в нищо престъпно от негова страна, ако няма неоспорими доказателства. Но спрямо някои грешки се проявява отвратителна отмъстителност и подобна мъст е винаги възможна от страна на хора, които желаят да припишат на някого престъпление. И тогава не съществува доказателство в защита на обвиняемия освен в собственото му съзнание и в твърденията му.

— О, каква жестокост! — възкликна Доротия, като стисна ръце. — Тогава не бихте ли искали да сте единственият човек, който вярва в невинността на обвиняемия, дори всички по света да го клеветят? Освен това същността на човека, изявявана преди това, може да говори в негова полза.

— Скъпа моя мисис Късобан — обърна се към нея мистър Феърбръдър, като кротко се усмихна на силната й разпаленост, — човек не е направен от мрамор… не е нещо твърдо и непроменливо. Той е от жива променлива плът и духът му може да се разболее, както и тялото.

— В такъв случай той трябва да се спаси и да се излекува — отговори Доротия. — Не се страхувам да попитам мистър Лидгейт за истината, за да му помогна. Защо трябва да се страхувам? Сега, Джеймс, когато няма да се занимавам със земята, мога да постъпя, както предлага мистър Булстроуд и да заема неговото място в благотворителната дейност към болницата. И затова трябва да се посъветвам с мистър Лидгейт, за да знам със сигурност как да бъда полезна, като се придържам към сегашните планове. Удава ми се прекрасна възможност да поискам да ми се довери и той ще ми каже неща, които вероятно ще изяснят обстоятелствата. Тогава всички можем да застанем на негова страна и да му помогнем да преодолее бедата. Хората възхваляват какви ли не прояви на смелост, освен смелостта, която трябва да проявим в името на ближните си съседи — навлажнените очи на Доротия направо пламтяха, а повишеният й глас разбуди чичо й, който започна да се вслушва в разговора.

— Вярно е, че една жена, подтикната от съчувствието, може да предприеме действия, които едва ли биха довели до успешен край, ако мъже се захванат с тях — отбеляза мистър Феърбръдър с почти променена нагласа под въздействието на подобна разпаленост.

— И все пак несъмнено една жена е длъжна да бъде предпазлива и да се вслушва в думите на тези, които по-добре познават света от нея — възрази сър Джеймс с обичайната си лека навъсеност. — Каквото и да решиш в края на краищата да предприемеш, Доротия, засега е нужно да се въздържаш и да не се намесваш по своя воля в тази история с Булстроуд. Още не знаем какво може да излезе наяве. Трябва да се съгласите с мене — каза накрая той, като погледна мистър Феърбръдър.

— Наистина смятам, че е по-добре да се изчака — каза пасторът.

— Да, да, скъпа моя — обади се мистър Брук, не съвсем сигурен докъде е стигнало обсъждането, но готов да даде своя принос с що-годе приемлива намеса. — Много е лесно да се прекали, нали разбирате? Не трябва да позволяваме идеите да ни направляват. А колкото до това, да се влагат пари в разни проекти… не бива да се прави така, нали разбирате? Гарт здравата ме въвлече в разни ремонти, канализации и такива ми ти работи. Здравата се охарчих с едно или друго. Трябва да спра. Що се отнася до тебе, Четам, ти пръскаш бол пари за тези дъбови огради около имението.

Доротия, почувствала се неловко от тази обезсърчителна забележка, отиде със Силия в библиотеката, която сега тя ползваше като приемна.

— Е, Додо, вслушай се в думите на Джеймс — посъветва я Силия, — защото иначе ще се забъркаш в някоя каша. Винаги така става и винаги ще бъде така, когато се заловиш с това, което си си наумила. И смятам, че е истинска благодат сега да имаш до себе си Джеймс, който да мисли вместо тебе. Той ти позволява да осъществяваш плановете си, но не допуска да те заблудят. И това е ползата да имаш зет вместо съпруг. Съпругът няма да ти позволява да осъществяваш плановете си.

— Сякаш ми е притрябвал съпруг! — възкликна Доротия. — Само не искам непрекъснато да потискат чувствата ми. — И все пак мисис Късобан не бе още достатъчно опитомена и избухна в гневен плач.

— Виж какво, Додо — заговори Силия с по-гърлен глас от обичайния си, — ти си противоречиш. Първо едно, а сега друго. Някога доста покорно се подчиняваше на мистър Късобан. Дори мисля, че би престанала да идваш да ме виждаш, ако той ти бе наредил така.

— Разбира се, че му се подчинявах, защото това бе мой дълг. И такива бяха чувствата ми към него — отговори Доротия и погледна сестра си с просълзени очи.

— Тогава защо не сметнеш, че е твой дълг поне малко да се подчиняваш и на желанията на Джеймс? — попита Силия с усещането, че доводът й е неоспорим. — Защото той ти желае само доброто. Естествено, мъжете най-добре разбират всичко, с изключение на това, което разбират жените.

Доротия се засмя и забрави за сълзите.

— Ами искам да кажа, за бебета и такива работи — поясни Силия. — Аз няма да отстъпя пред Джеймс, ако съзнавам, че греши, както ти непрекъснато правеше с мистър Късобан.