Джордж Елиът
Мидълмарч (6)

Глава 5

Всеотдайният книжовник обикновено страда от подагра, катар, ревматизъм, кахексия, брадипепсия, увредено зрение, камъни в жлъчката и колики, необщителност, лениви черва, световъртеж, газове, туберкулоза и всички други болести, които идват от заседналия живот. Такива хора най-често са слаби, бледи, изпити… и всичко това поради неимоверните им усилия и непрестанното ровене в книгите. Ако не вярвате в това, надникнете в трудовете на Тостатус^[41] или Тома Аквински^[42] и сами преценете дали тези велики мъже не са полагали неимоверни усилия.

Бъртън, Анатомия на меланхолията^[43]

Тук следва писмото на мистър Късобан:

Моя скъпа мис Брук,

Получих разрешение от настойника ви да се обърна към вас по един въпрос, който най-много ме вълнува. Не бъркам, надявам се, като съзирам дълбоко знамение не толкова в конкретната дата, а в обстоятелството, че осъзнах голяма потребност в живота си точно когато възникна възможността да се запозная с вас. Само час след срещата ни ме осени прозрението, че със забележителните си качества вие вероятно сте най-подходяща да удовлетворите тази потребност (прозрението ми бе придружено, бих казал, от такова силно вълнение, че дори мисълта за научния ми труд, извънредно важен, за да бъде някога пренебрегнат, не можеше да го потисне). Всяка поредна възможност за нови наблюдения потвърждаваше началното ми прозрение и аз все повече се убеждавах колко сте подходяща за ролята, в която веднага ви съзрях, като това усещане значително подклаждаше гореспоменатото ми вълнение. От разговорите ни, предполагам, сте разбрали в най-общи линии каква е целта на живота и заниманията ми — цел, която, както добре разбирам, не би могла да се оцени от по-посредствените умове. Във вас обаче съзрях извисеност в мисленето и способност за себеотрицание — дотогава никога не бях свързвал тези качества с най-ранната младост или пък с онези женски прелести, които ярко се открояват и същевременно впечатляват околните, когато са съчетани, както е видно във вашата личност, с посочените по-горе духовни качества. Признавам, никога не съм се надявал да срещна подобно рядко съчетание едновременно на задълбоченост и външна привлекателност, качества, много подходящи, когато трябва да се окаже помощ в изнурителен труд или пък да се внесе очарование в мигове на почивка. И ако ме бе подминало събитието да бъда представен на вас (събитие, което, нека отново да поясня, възприемам не просто като случайно съвпадение с някои осъзнати потребности, а като дар от провидението, за да се завършат съответните етапи от едно жизненоважно дело), вероятно до края на живота си не бих се опитал да облекча самотата си чрез брачен съюз.

Това е, скъпа моя мис Брук, точното описание на чувствата ми. Разчитам на благоразположението ви, като се осмелявам да попитам доколко природата ви би могла да потвърди блажените ми предчувствия. За мене би било най-големият дар от Бога, ако вие ме приемете за съпруг и хранител на благоденствието ви в жизнения път. В замяна ще ви даря с обичта си, непокътната досега, и с пълното посвещаване на живота си, който, колкото и кратък да е впоследствие, не съдържа предишни страници, където, ако решите да ги разгърнете, бихте открили прояви, евентуален повод за справедливото ви огорчение или срам. Очаквам да разкриете чувствата си и съм изпълнен с напрежение, което би било разумно да разсея (стига да мога) с по-усърден труд от обичайния. Аз обаче съм още неопитен в подобни преживявания и когато ме обземат опасения за неблагоприятен отговор, съвсем естествено е да съзнавам, че след краткотрайния проблясък на надеждата много по-трудно ще бъде за мене да приема примирението със самотата. Във всички случаи обаче ще остана предано ваш.

Едуард Късобан

Доротия се разтрепери, докато четеше писмото, а после падна на колене, закри лице и зарида. Не можеше да се моли, защото под напора на дълбоките чувства мислите й отстъпиха назад и само бледи образи заплуваха пред очите й. В състояние бе единствено да се отпусне като малко дете в скута на божественото начало, обсебило съзнанието й. Застина в тази поза, докато дойде време да се преоблече за вечеря.

Как би могло да й хрумне да се вгледа внимателно в това любовно послание и да го прецени критично? Цялата й душа бе обладана от мисълта, че пред нея се разкрива възможност за по-пълноценен живот — чувстваше се като новопокръстена, пристъпила прага на извисено духовно сдружение. Пред нея се откриваше простор за деятелната й природа, която неудържимо напираше под мъглявината и натиска на собственото й невежество и тесногръдите повели на обществения живот.

Сега вече можеше да се отдаде на високи, но ясни цели. Сега вече можеше завинаги да се потопи в светлината на голям ум, пред който благоговееше. В надеждите й потрепваше и пламъче на гордо ликуване, на радостно моминско удивление, че е избрана от този, който я бе възхитил и когото самата тя бе избрала. Цялата й страст беше пронизана от съзнание, устремено към възвишен живот. Сиянието на страстното й моминство бе озарило първия мъж, приближил се до висотата й. Тласъкът, превърнал неясния трепет в твърдо решение, дойде и от онези дребни ежедневни събития, които предизвикаха неудовлетворение от действителния й начин на живот.

След вечеря, докато Силия свиреше мелодия с вариации — по-скоро скромно дрънкане, което разкриваше естетическата страна в образованието на младите дами, — Доротия се качи в стаята си да отговори на писмото на мистър Късобан. Защо трябва да бави отговора? Преписа писмото три пъти не защото искаше да нанесе поправки, а защото ръката й бе необичайно разтреперана, а тя не би допуснала мистър Късобан да реши, че почеркът й е лош и нечетлив. Гордееше се с това, че без особено усилие изписва всяка отделна буква съвсем ясно, и възнамеряваше да се възползва от умението си, за да улесни мистър Късобан в четенето. Три пъти поред тя написа следното:

Скъпи мистър Късобан,

Много съм ви благодарна, че ме обичате и ме смятате за достойна да стана ваша жена. Не бих могла да очаквам по-голямо щастие от щастието, споделено с вас. Ако добавя нещо повече, то би било само по-разширен израз на едно и също чувство на признателност, защото сега не бих могла да мисля за нищо друго освен за това, че занапред в живота ще бъда вашата предана

Доротия Брук

По-късно вечерта тя последва чичо си в библиотеката, за да му предаде писмото, което той можеше да изпрати на другата сутрин. Чичо й бе учуден, но изрази учудването си само с няколкоминутно мълчание, като през това време току разместваше различни предмети върху писалището си, а после застана с гръб към камината, сложи очилата си и се взря в адреса върху плика, подаден му от Доротия.

— Размисли ли достатъчно по въпроса, скъпа моя? — попита той най-накрая.

— Не беше нужно дълго да размишлявам, чичо. Нямам никакви причини да се колебая. Ако променя решението си, ще бъде само поради нещо важно и напълно ново за мене.

— Аха… значи си приела предложението му? Значи за Четам няма никаква надежда? Да не би той да те е обидил… да те е обидил, нали разбираш? Какво не ти харесва в Четам?

— Нищо не ми харесва в него — отговори Доротия доста рязко.

Мистър Брук отметна назад глава и рамене, сякаш някой бе хвърлил по него камък. Доротия изведнъж се почувства малко виновна и добави:

— Имам предвид за съпруг. Но иначе мисля, че е много добър… много отзивчив относно новите къщи. Добронамерен човек.

— Но на тебе ти трябва учен мъж и така нататък. Това донякъде е присъщо на фамилията. И аз имах… такава любов към познанието и вниквах в нещата… дори малко повечко… и това ме отведе твърде далече. Макар че неща от този род обикновено не се предават по женска линия. Или поне протичат под земята като реките в Гърция, нали разбираш… и се проявяват в синовете. Умни синове, умни майки. Едно време и аз доста се занимавах с това. И все пак, скъпа моя, винаги съм казвал, че за тези неща хората сами трябва да решават, поне донякъде. Като твой настойник не бих дал съгласието си за лоша партия. Ала Късобан е добре поставен, с добро положение. Но се страхувам, че Четам ще се обиди, а мисис Кадуоладър ще обвини мене.

Разбира се, същата вечер Силия не научи нищо за случилото се. Тя си обясни разсеяния вид на Доротия, както и следите от пореден плач след прибирането им вкъщи с предишното избухване на сестра си относно сър Джеймс Четам и новите къщи и се постара да не налива масло в огъня. След като веднъж бе изразила мнението си, не бе в нрава на Силия отново да повдига неприятни теми. Още от дете тя по природа не се караше с никого и само с учудване наблюдаваше как другите се нахвърлят върху нея, наежени като пуяци, но след като дойдеха на себе си, бе готова да се включи във всякакви забавления с тях. Що се отнася до Доротия, тя имаше навика вечно да се дразни от нещо казано от сестра й, макар Силия да бе вътрешно убедена, че представя нещата каквито са в действителност и нищо повече — не можеше току-така да си измисля и никога не го правеше. Ала най-хубавата черта на Додо бе, че сръднята бързо й минаваше. И сега, макар че почти не си бяха разменили и дума цялата вечер, когато Силия остави ръкоделието с намерение да си легне — тя винаги си лягаше много по-рано, — Доротия, седнала на ниско столче, неспособна на друго, освен да потъне в размисъл, се обърна към Силия с мелодичния напев, който в мигове на тиха, спокойна задушевност придаваше на речта й музикален ритъм:

— Силия, скъпа, ела да ме целунеш — каза тя, като разтвори обятията си за прегръдка.

Силия приклекна и я докосна с върха на устните си, а Доротия я прегърна нежно и я целуна тържествено по двете бузи.

— Не стой до късно, Додо, много си пребледняла тази вечер. Легни си рано — посъветва я Силия дружелюбно, но без прекалено разнежване.

— Ах, скъпа, аз съм много, много щастлива — пламенно я увери Доротия.

„Толкова по-добре — помисли си Силия. — Но странно е как бързо Доротия преминава от едно крайно състояние в друго.“

На другия ден на обяд икономът подаде нещо на мистър Брук и каза:

— Джонас се завърна, сър, и донесе това писмо.

Мистър Брук прочете писмото и съобщи, обърнат към Доротия:

— От Късобан е, скъпа моя. Щял да дойде на вечеря. Не може повече да чака и да пише писма… Не може да чака, нали разбираш?

Силия не намери нищо особено в обстоятелството, че на сестра й съобщават предварително кой ще им гостува на вечеря, но когато проследи погледа на чичо си, бе изненадана от странното въздействие на известието върху Доротия. Сякаш отблясъци на бяло ангелско крило озариха за миг лицето й, а после то поруменя, което рядко се случваше. За пръв път на Силия й хрумна, че между мистър Късобан и сестра й може да има и нещо повече от насладата да говориш за книги и насладата да слушаш. Досега тя бе възприемала възхищението й от този грозен, но образован познат като сходно с възхищението й от монсиньор Лире в Лозана, също така грозен, но образован. Доротия можеше безкрайно дълго да слуша стария монсиньор Лире, а през това време краката на Силия съвсем премръзваха и й ставаше непоносимо да гледа как плешивото му теме непрекъснато потрепва. Защо сега възторгът й от монсиньор Лире да не се пренесе върху мистър Късобан? Твърде вероятно е всички образовани мъже да се държат с младите хора като наставници.

Но Силия бе направо стресната от хрумналото й предположение. Рядко й се случваше да бъде толкова изненадана, защото поради удивителната си способност да долавя някои външни белези, последвалите събития, предизвикали интереса й, никога не я сварваха неподготвена. Тя бе далече от мисълта, че любовното предложение на мистър Късобан вече е прието, но дори догадката, че Доротия би могла да предприеме подобна стъпка, я изпълваше с отвращение. Имаше за какво да се ядосва на Додо: добре, нека да откаже на сър Джеймс Четам, но да реши да се омъжи за мистър Късобан! За Силия това бе срамота, дори направо нелепост. Но навярно Додо, ако наистина е склонна към подобна крайна постъпка, би могла да бъде разубедена: Силия от опит знаеше, че силната впечатлителност на сестра й може да бъде и обуздана. Времето бе влажно, неподходящо за разходка, така че и двете се качиха горе във всекидневната. Силия забеляза, че вместо да се захване за някаква работа с обичайното си прилежание, Доротия просто седна, облегна лакът върху разтворената книга и впери поглед през прозореца в големия кедър навън, посребрен от влагата. Самата Силия се залови да майстори играчка за децата на викария, твърдо решена да не подхваща прибързано каквато и да е тема.

Всъщност Доротия си мислеше, че е желателно Силия да научи колко значително се е променила ролята на мистър Късобан след последното му гостуване — струваше й се нечестно да държи сестра си в неведение относно нещо важно, което неминуемо би променило отношението й към него. Ала нямаше как да не се побои от подобно признание. Доротия намираше нещо недостойно в тази своя плахост. Винаги й бе неприятно да проявява каквото и да е малодушие или хитрост в действията си, но в случая се нуждаеше от голяма вътрешна сила, за да понесе язвителността в доста грубите забележки на Силия. Сестра й наруши състоянието й на замисленост и затруднението й какво да предприеме, като подметна уж между другото с обичайния си тих, малко гърлен глас:

— Ще дойде ли и друг гост на вечеря освен мистър Късобан?

— Не съм чула за друг.

— Надявам се да има и друг. Тогава няма да го чувам как сърба супата си.

— Какво толкова забележително има в това?

— Слушай, Додо, нима не си го чула как трака с лъжицата? И винаги примигва, преди да заговори. Не знам дали Лок е примигвал, но със сигурност съжалявам тези, които са стояли насреща му, ако е имал подобен навик.

— Силия — натъртено й отвърна Доротия, — моля те да не правиш забележки от този род.

— Защо пък не? Това е самата истина — отговори Силия, която имаше основание да настоява на своето, макар че малко се побоя.

— Много неща са самата истина само за най-елементарните хора.

— В такъв случай смятам, че има голяма полза от елементарните хора. Според мене е жалко, че майката на мистър Късобан не е била по-елементарна. Би го научила на някои обноски.

След като хвърли тази стрела, Силия малко се поуплаши и бе готова едва ли не да побегне. Но чувствата на Доротия бяха нараснали лавинообразно и вече нямаше място за сдържаност.

— Редно е да те уведомя, Силия, че се сгодих за мистър Късобан и ще се омъжа за него.

Вероятно никога през живота си Силия не е пребледнявала толкова силно. Книжното човече, което правеше, би осакатяло с единия крак, ако не беше навикът й да държи всичко много внимателно. Тя веднага остави крехката фигурка и за няколко минути застина неподвижна. Когато проговори, сълзи напираха в очите й:

— О, Додо, надявам се да си щастлива! — В този миг сестринската й привързаност не можеше да не надделее над всякакви други чувства, а страховете й бяха продиктувани от обич.

Доротия продължаваше да се чувства обидена и разстроена.

— Вече окончателно ли е решено? — тихо попита Силия с нотки на страхопочитание. — И чичо знае за това, нали?

— Приех предложението на мистър Късобан. Чичо ми донесе писмото му, в което ми предлага брак. Научил е за това предварително.

— Извинявай, ако съм ти казала нещо обидно, Додо — почти изстена Силия. Никога не бе предполагала, че би могла да изпадне в подобно положение. Цялата работа приличаше едва ли не на погребална церемония и като че ли в нея мистър Късобан бе действащият свещеник, към когото би било неприлично да се отправят упреци.

— Няма значение, Кити, не се притеснявай. Никога не бихме могли да се възхищаваме от едни и същи хора. Самата аз често отправям подобни обиди, като изричам силни думи за хората, които не харесвам.

Въпреки проявеното великодушие, Доротия се чувстваше все още огорчена — не само от дребнавите нападки на Силия, но и от едва прикритото й изумление. Разбира се, никой в околностите на Типтън не би одобрил такъв брак. Тя не познаваше нито един човек, който да гледа на живота и на най-висшите му цели като нея.

И въпреки всичко се почувства много щастлива още преди края на вечерта. В едночасовия tête-à-tête с мистър Късобан тя се отпусна в разговора повече от всякога и дори изля радостта си от възможността да се посвети на съпруга си и да се научи как би могла да споделя великите му цели и да му помага. Мистър Късобан бе трогнат и изпита огромна наслада (че кой ли мъж не би изпитал?) от тази по детински безгранична пламенност. Той изобщо не се учуди (че кой ли влюбен би се учудил?), че тъкмо той е избраникът.

— Скъпа моя млада госпожице… мис Брук… Доротия! — възкликна той, притиснал ръката й между дланите си. — Не съм и предполагал, че ми е отредено подобно огромно щастие. Мисълта, че мога да срещна личност, надарена с такъв ум и с всички възвишени добродетели, които могат да ощастливят един брак, никога не ми е минавала през главата. Вие притежавате всички — дори и немислимите! — достойнства, които винаги съм смятал за присъщи качества на идеалната жена. Огромното очарование на жените е способността да изпитват пламенна, самопожертвователна обич и според нас, мъжете, тъкмо това умение придава завършеност и цялостност на съществуванието ни. Досега малкото ми удоволствия са били доста аскетични, изпитвал съм само насладите на самотния учен. Изобщо не съм бил склонен да късам цветя, които ще изсъхнат в ръката ми, но сега ще ги бера с наслада, за да окича гърдите ви.

Никое слово досега не е било толкова правдиво изречено — сухата реторика накрая бе искрена като излайването на куче или граченето на влюбен гарван. Не би ли било твърде неблагоразумно да се заключи, че липсва страст в сонетите, посветени на Делия^[44], които възприемаме като лека музика на мандолина?

Въображението на Доротия добави всичко онова, което остана неизказано от Късобан. Кое ли същество, изпълнено с вяра, забелязва пропуските или неуместните изрази? Словото, независимо дали е на пророк, или на поет, добива по-дълбок смисъл поради това, което ние влагаме в него, и дори езиковите грешки изглеждат божествени.

— Аз съм много невежа… доста ще ви учуди моето невежество — призна си Доротия. — Много от представите ми вероятно са напълно погрешни, но сега вече ще мога да ги споделям с вас и да питам за мнението ви. И все пак — добави тя, като мигновено си представи вероятното ответно чувство на Късобан, — няма да ви безпокоя много често, а само когато пожелаете да ме изслушате. Може би често сте твърде уморен от изследването на въпроси във вашата област. Доста ще се обогатя, ако ме въведете в тази област.

— Как ли бих могъл сега да работя усърдно в някоя област без вашето присъствие? — възкликна мистър Късобан, като целуна откритото й чело и почувства, че небесата са го удостоили с благословия, напълно подходяща за свойствените му нужди. Подсъзнателно той бе впечатлен от чара на една личност, без каквито и да е скрити помисли за бързо облагодетелстване или постигане на далечни цели. Тъкмо тази нагласа придаваше на Доротия нещо детинско, а според някои сурови съдници дори глуповатост въпреки възхвалявания й ум. Показателен бе и настоящият случай, при който тя направо се хвърли, образно казано, в краката на мистър Късобан и разцелува старомодните му обувки, сякаш той бе папата на протестантите. Тя с нищо не подтикна мистър Късобан да се попита дали наистина е достоен за такава жена, а само тревожно питаше себе си как да бъде по-достойна за него. Преди той да си замине на другия ден, се взе решение сватбата да стане в рамките на следващите шест седмици. Защо пък не? Домът на мистър Късобан бе готов. Това не беше дом на енорийски свещеник, а голямо имение с доста земи към него. Домът на енорийския свещеник се обитаваше от викария, който изпълняваше всички задължения освен изнасянето на утринната проповед.