Джордж Елиът
Мидълмарч (14)

Глава 13

Първи джентълмен:

Какъв е той — от други по-добър,

но само външно, всъщност е прикрит?

 

Втори джентълмен:

По-добре кажи ми

как книгите си ти ще подредиш,

стаили мъдростта на вековете.

Дали по подвързия, по обем?

Та пъстрите корици — пергамент и кожа —

далеч не са така различни,

както множеството етикети,

най-хитроумно измислени от теб

и прикачени към непрочетените автори.

След разказаното от Фред мистър Винси реши да разговаря с мистър Булстроуд в кабинета му в банката в един и половина, когато обикновено няма други посетители. Ала при него вече бе пристигнал един господин в един часа и мистър Булстроуд имаше толкова неща да му съобщава, че вероятността срещата да приключи за половин час бе нищожна. Банкерът говореше с лекота, но и доста обстоятелствено, а освен това често поспираше за размисъл, което допълнително удължаваше беседата. Не бива да оставате с впечатление, че болнавият вид на господина се дължи на жълтеникав цвят и тъмна коса — той всъщност имаше бледа, светла кожа на лицето, рядка, леко прошарена кестенява коса, светлосиви очи и високо чело. Шумните хора възприемаха приглушената тоналност във външния му вид като признак на прикритост, като понякога подмятаха, че поначало прямият човек изглеждал другояче. Макар шумният мъж никога да не прикрива своята гръмогласност, с пълно основание можем и от него да очакваме известна склонност да спотайва едно-друго, освен ако не се докаже, че според Светото писание искреността се крие именно в гърлото. При това, когато слушаше някого, мистър Булстроуд обикновено почтително свеждаше глава и имаше подчертано съсредоточен поглед, което караше събеседниците му да мислят не само че казват важни неща, но и че банкерът извлича извънредно голяма поука от разговора им. Ала някои хора, които изобщо не смятаха, че могат да блеснат кой знае колко, не харесваха този проникващ в самата им душа силен лъч. Защото, ако никак не се гордееш с виното си, не можеш да изпиташ тръпка на задоволство, когато гостът ти с вид на познавач надигне чашата към светлината. Подобни радости са отредени само за най-добродетелните. Така че изпитателното взиране от страна на мистър Булстроуд изобщо не се нравеше на кръчмарите и грешниците в Мидълмарч. Някои определяха тази негова склонност като проява на фарисейщина, а други възприемаха банкера като евангелист. По-взискателните наблюдатели обаче живо се интересуваха какви са били бащата и дядото на въпросния господин, като изтъкваха обстоятелството, че преди двайсет и пет години например никой не е чувал за човек, на име Булстроуд, в Мидълмарч. Ала настоящият му посетител, мистър Лидгейт, ни най-малко не се притесняваше от проницателния поглед на банкера. Той чисто и просто стигна до неблагоприятен извод за здравословното състояние на Булстроуд, като заключи, че събеседникът му е вътрешно силно напрегнат и не изпитва радост от обикновените неща в живота.

— Ще ви бъда безкрайно признателен, ако от време на време се отбивате при мене, мистър Лидгейт — заяви банкерът след кратко мълчание. — Увенчае ли се с успех намерението ми, което се надявам да стане, да ви намеря ценен сътрудник в такава интересна дейност, каквато е управата на болница, ще възникват извънредно много въпроси, които ще трябва да обсъждаме лично. Що се отнася до новата болница, която е почти готова, ще обмисля току-що изразеното от вас мнение за предимството да има специална сграда за лечение на треска. Налага се аз да взема решение по този въпрос, тъй като лорд Меликоут не е склонен да се заеме лично със задачата, макар че именно той предостави земята и строителния материал за болницата.

— Малко на брой са нещата, които наистина си струва да се направят в едно провинциално градче — отговори Лидгейт. — След приемането на реформите в здравеопазването една добре уредена болница за лечение на треска като добавка към старата лечебница би могла да стане център на нова медицинска практика. Че какво друго би могло да допринесе толкова много за развитието на медицината, както разпространението на нови практики из цялата страна? Един кореняк в този град със свои собствени идеи и поне с малко чувство за обществен дълг трябва да направи всичко по силите си, за да спре придвижването към Лондон на всички проекти, що-годе по-рационални от общоприетите. За истински значимите професионални дейности малкият град предлага далече по-благоприятна среда, макар и не такава добра финансова обезпеченост.

Сред природните дадености на Лидгейт бе и гласът му, най-често дълбок и звучен, но когато случаят го налагаше, затрогващо нежен и тих. В уж обикновената му на вид осанка се долавяше някакво дръзновение, една непоколебима вяра в успеха, пълно упование в собствените му способности и почтеност, все качества, подсилени от дълбоко пренебрежение към дребните спънки и съблазни, с които още не се бе сериозно сблъсквал. Ала несъмнената му извисеност и прямота се съчетаваха с такова искрено добросърдечие, че той будеше всеобща възхита. Вероятно младият лекар допадна толкова много на мистър Булстроуд най-вече поради различието в нагласата и поведението им. Безспорно също така му допадна — както и на Розамонд — и затова, че е пришълец в Мидълмарч. Човек може да започне толкова много нови неща с един непознат! Дори и да започне да става по-добър.

— За мене ще е истинско удоволствие да дам тласък, така да се каже, на въодушевлението ви — заяви мистър Булстроуд, — като ви поверя управата на новата си болница — стига това да се възприеме благосклонно от един високообразован човек, — и съм твърдо решен да сломя съпротивата на двамата ни лекари тук срещу подобна сериозна задача. Всъщност склонен съм да гледам на пристигането ви в града като на някакъв знак свише, че най-после ще бъда възнаграден и ще получа по-открита благословия за усилията си, предизвиквали доста голяма съпротива досега. Колкото до старата лечебница, положихме необходимото начало с вашето назначение. Надявам се, че няма да ви стресне проявата на ревност и неприязън сред събратята ви лекари, която неизбежно ще предизвикате, като се обявите за реформатор.

— Не искам да се изкарвам голям смелчага — усмихнато отговори Лидгейт, — но не крия, че изпитвам истинско удоволствие да се боря, и ако държа толкова много на професията си, то е само защото смятам, че медицината, както и всички останали области, се нуждае от откриването и внедряването на нови методи.

— Тук, в Мидълмарч, професионалното ниво е много ниско, драги ми господине — отбеляза банкерът. — Поне що се отнася до познанията и уменията, а не до социалния статус, защото повечето от медиците ни имат тесни връзки с най-високопоставените местни хора. Собственото ми разклатено здраве ме подтикна да обърна внимание на незадоволителните лечебни средства, които всевишният ни е предоставил. Съветвал съм се с известни хора в столицата и с болка осъзнавам колко изостанала е медицинската практика в провинцията ни.

— Така е! При съществуващите закони и нивото на образованието човек изпитва задоволство, когато от време на време попадне на някой що-годе добър практикуващ лекар. А колкото до онези по-сложни въпроси, важни за началното определяне на диагнозата… колкото до самата философия на медицинската симптоматика, истинските прозрения могат да дойдат само от много високи научни познания, но селските ни доктори са съвсем невежи, сякаш са паднали от небето.

Приведеният, извънредно съсредоточен мистър Булстроуд прецени, че начинът, по който Лидгейт изрази съгласието си, е твърде абстрактен за собствените му представи. При такива обстоятелства разумният човек обезателно сменя темата на разговора и навлиза в област, където би могъл по-успешно да изяви качествата си.

— Разбирам много добре — заговори отново той, — че медицинските умения са насочени най-вече към материални облаги. И все пак, мистър Лидгейт, очаквам да имаме сходни чувства по отношение на една наложителна мярка, извън пряката ви дейност, относно която вашето разбиране и подкрепа вероятно биха били от полза за мене. Вярвам, че вие осъзнавате духовните потребности на пациентите си.

— Разбира се! Но понятия като „духовни потребности“ означават различни неща у различните хора.

— Точно така. И затова по тези въпроси погрешните напътствия са по-опасни и от липсата на напътствия. Така че аз съм взел много присърце изпълнението на една задача — да въведа нови правила за църковното настоятелство в старата лечебница. Сградата се намира в енорията на мистър Феърбръдър.

— Срещал съм го. Той гласува за мене. Трябва да намина да му благодаря. Изглежда много умен и приятен човек. Чувам, че бил природоизпитател.

— Мистър Феърбръдър, драги ми господине, е извънредно труден за преценка. Според мене няма друг свещеник в околността по-талантлив от него.

След тези думи мистър Булстроуд замълча дълбокомислено.

— И аз засега съм извънредно затруднен да открия изключителен талант в Мидълмарч — дръзко отговори Лидгейт.

— Моето желание е — продължи невъзмутимо мистър Булстроуд — църковната служба на мистър Феърбръдър в болницата да се поеме изцяло от новоназначен свещеник… в лицето на мистър Тайк, впрочем… без всякакво друго външно вмешателство.

— Като медик не мога да имам определено мнение по въпроса, при това не съм се срещал с мистър Тайк досега, но дори и да го видя, ще искам да знам какви свещенически постове е заемал — усмихна се Лидгейт, но с вътрешната решимост да бъде предпазлив.

— Разбира се, сега не бихме могли да обсъдим обстойно предимствата на подобна мярка. Но… — и тук мистър Булстроуд изведнъж заговори с подчертана натъртеност — въпросът вероятно ще се постави и пред медицинската управа на болницата и с оглед на бъдещото сътрудничество помежду ни, което с нетърпение очаквам, смятам, че мога да ви помоля, поне що се отнася лично до вас, да не се влияете по този въпрос от мнението на противниците ми.

— Надявам се изобщо да не участвам в свещенически разпри — отговори Лидгейт. — Избраният от мене път е да работя добре в собствената си област.

— Моята отговорност, мистър Лидгейт, е далече по-всеобхватна. В случая с възникналия въпрос аз изпълнявам свят дълг, но колкото до противниците ми, имам пълното основание да смятам, че те проявяват светска съпротива срещу святото. И затова няма да отстъпя ни на педя от убежденията си, нито пък ще престана да вярвам във висшата истина, която днешното покварено поколение дълбоко мрази. Вярно е, че съм се посветил на делото за обновление на болниците, но открито ще ви призная, мистър Лидгейт, че болниците изобщо не биха ме вълнували толкова, ако не бях твърдо убеден, че там се извършва нещо далече по-важно от лечението на физическите страдания. Пред мене стои друг път за действия и дори жестокото преследване не би ме отклонило от него.

Мистър Булстроуд изрече последните думи с натъртен разчувстван шепот.

— В това отношение очевидно сме различни — отбеляза Лидгейт.

Но той ни най-малко не съжали, че в този миг прекъснаха разговора им и обявиха пристигането на мистър Винси. След срещата му с Розамонд този червендалест общителен човек силно бе заинтригувал доктора. Ала съвсем не поради това, че и Лидгейт като нея е започнал да си представя някакво бъдеще, в което съдбите им се преплитат. И все пак напълно естествено е един мъж да запази приятен спомен за една очарователна девойка и да желае да отиде някъде на гости, където може да я срещне. Преди Лидгейт да излезе, мистър Винси успя да му отправи дълго отлаганата покана, тъй като на закуска Розамонд бе споделила, че според нея чичо й Федърстоун извънредно много ценял новия доктор.

Останал насаме с шурея си, мистър Булстроуд си наля чаша вода и извади опакования си сандвич.

— Не мога да те накарам да минеш на моя режим на хранене, нали, Винси?

— О, не, не! Не харесвам подобни диети. Животът изисква малко повечко подплънки — отговори мистър Винси, поддал се на изкушението да прокара известната си теорийка. — Всъщност — продължи той натъртено, сякаш да избегне всякакви ненужни отклонения — дошъл съм тук по повод на една история с моя нехранимайко Фред.

— Това е въпрос, по който вероятно ще имаме напълно различни мнения, също както и относно диетите, Винси.

— Надявам се този път да не е така. (Мистър Винси бе твърдо решил да не показва никакво раздразнение.) Става дума за една странна приумица на стария Федърстоун. Някой си от чиста злоба е съчинил нелепа историйка и я е издрънкал пред стареца, за да го настрои срещу Фред. Федърстоун много обича сина ми и вероятно ще направи красив жест към него. Всъщност той дори е казал на Фред, че възнамерявал да му завещае земите си, и това е предизвикало ревност у някои хора.

— Винси, нужно е отново да ти повторя, че що се отнася до начина, по който възпитаваш най-големия си син, никога няма да получиш от мене подкрепа. Ти от чиста светска суета го изпрати да става свещеник. При наличието на многолюдно семейство с трима синове и четири дъщери ти нямаше никакви гаранции за замогване, за да пръскаш парите си за скъпо образование, което не доведе до нищо друго, освен да превърне сина ти в безделник и прахосник. Сега ще береш плодовете на собственото си недомислие.

Мистър Булстроуд никога не пропускаше възможността да укори някого за грешките му — това бе негов неизменен дълг, — но и мистър Винси не бе склонен да търпи нравоучения. Когато един мъж знае, че в най-скоро време може да стане кмет, и проявява готовност да отстоява твърдо становище в политиката относно развитието на търговията, той, разбира се, съзнава собствената си значимост в обществения живот и в очите на хората личните му въпроси минават на заден план. Напълно излишно е някой да му опява, че берял плодовете на собственото си недомислие. Винси обаче съзнаваше, че е попаднал в капана на Булстроуд, и макар и да обичаше да отвръща с ритник, помъчи се да се въздържи от подобно удоволствие.

— Безсмислено е да се връщаме назад по този въпрос, Булстроуд. Аз не съм някой от твоите послушковци и хич не се правя на такъв. Не можах да предвидя всичко в търговията. А нашият бизнес бе най-преуспяващият в Мидълмарч. Пък и момчето беше умно. Бедничкият ми брат служеше на църквата и щеше много да напредне… дори вече го бяха повишили, но треската го отнесе, иначе досега да е станал най-висшият божи служител в областта. Така че имах пълно основание да насоча и Фред натам. Колкото до религията, струва ми се, че човек не може всичко да предвиди до най-малки подробности… нужно е да се осланяш малко на провидението и да си широко скроен. Харесва ми тази британска традиция да се опитваш да повдигнеш малко летвата за децата си. Според мене един баща е длъжен да даде на синовете си възможност да се развиват.

— Не съм ти враг, а най-добър приятел, Винси, но ще ти кажа, че това, което надрънка сега, е пълна глупост, несвързаните щуротии на един мирянин.

— Добре, така да е — отговори Винси, готов за ритник въпреки предварителните си намерения, — никога не съм се правил на друг освен на мирянин. Пък и не виждам около себе си други освен миряни. Струва ми се, че не можеш да въртиш търговия с похвати, които според тебе са само духовни. Единствената разлика според мене е, че нечие мирянство е далече по-почтено от това на друг.

— Подобен разговор е напълно безсмислен, Винси — сряза го мистър Булстроуд. Привършил сандвича си, той се отпусна назад в стола и заслони очи, сякаш е уморен. — Нали беше дошъл по конкретен повод.

— Да, да. Накратко казано, някой издрънкал пред стария Федърстоун, като се позовал на твои думи, че Фред вземал или се опитвал да вземе пари назаем, залагайки на земите от стареца. Естествено, ти никога не би изрекъл подобна лъжа. Но старият приятел натиска Фред да му донесе уверение, че не е постъпвал така, написано собственоръчно от тебе. Става дума просто за една кратка бележчица, в която ти да потвърдиш, че изобщо не си чувал за подобна дивотия — сиреч, че той е вземал или се е опитвал да вземе заем по такъв глупашки начин. Вярвам, че нямаш възражения да направиш това.

— Съжалявам, но имам възражения. Изобщо не съм убеден, че в своето безразсъдство и невежество — няма да използвам по-груби думи — синът ти не се е опитвал да припечели пари чрез твърдения за предстоящо наследство, а дори и допускам, че някой глупак се е поддал да му даде заем при такива мъгляви уверения. Подобно разюздано лихварство се шири по света, както и всякакви други глупости.

— Но Фред ми даде честната си дума, че никога не е вземал заем въз основа на някакво си споразумение за земите на чичо му. А той не е лъжец. И според мене — може и да бъркам — религията не може да попречи на един човек да повярва в почтеността на даден младеж, особено когато не е чувал за негови лоши постъпки. Че какво благородство има в твоята религия, която слага прът в развитието на един млад човек с отказа да заявиш, че не вярваш в провинението му, и нямаш никакви доказателства?

— Изобщо не съм убеден, че трябва да подпомагам сина ти и да му изглаждам пътя за наследство. Не смятам, че богатството е някаква благословия за тези, които се възползват от него само за земни наслади. Знам, не ти се слуша подобна проповед, Винси, но в случая съм принуден да ти кажа, че нямам основания да разреша проблема ти със завещанието. Осмелявам се да ти заявя, че наследството с нищо няма да допринесе за духовното извисяване на сина ти, нито пък за възхвалата на Бога. Защо тогава ме караш да напиша това уверение, чиято единствена цел е да подсили една глупашка привързаност и да подсигури глупашко завещание?

— Ако възнамеряваш да пречиш на когото и да било друг, освен на светците и евангелистите, да спечели пари, трябва да се откажеш от доста изгодни сътрудничества. Това само мога да ти кажа аз — изведнъж открито избухна мистър Винси. — Може да е за възхвала на Бога, но не и за възхвала на търговията в Мидълмарч, че фабриката на Плимдейл използва сините и зелените бои, с които я снабдява манифактуристът Брасинг. От тези бои коприната се скапва, това да знаеш от мене. Сигурно ако някои хора смятат, че печалбата отива за възхвала на Бога, може и да харесват тази работа. Но мене не ме е еня… Ако река, мога да вдигна и голяма гюрултия.

Мистър Булстроуд замълча за миг, преди да отговори.

— Много ме огорчаваш, като ми говориш по този начин, Винси. Не мога да очаквам от тебе разбиране относно причините за моите действия… не е лесна работа в този сложен свят да прокарваш път за принципните начинания… а още по-трудно е да подтикнеш нехайните присмехулници да поемат по него. Бъди така добър да запомниш, че си налагам да проявявам голяма снизходителност към тебе, защото си брат на съпругата ми, и никак не ти приляга да се оплакваш, че отказвам да ти окажа съществена помощ в името на материалното благополучие в семейството ти. Налага се да ти припомня, че успехите ти в търговията съвсем не се дължат единствено на благоразумието и търговския ти нюх.

— По всяка вероятност е така. Но ти не си загубил нищо от моята търговия — тросна му се Винси с огромна ярост, рядко овладявана въпреки първоначалните намерения. — Направо не проумявам! Че когато се ожени за Хариет, не можа ли да прецениш, че нашите две семейства са от един сой? Ако сега си на различно мнение и искаш моето семейство да западне в обществото, по-добре си го кажи направо! Аз не съм се променил. И сега съм най-обикновен християнин, какъвто си бях, преди да се появят доктрините. Приемам нещата такива, каквито са, както в търговията, така и във всичко останало. Стига ми това да не съм по-долу от съседите. Но ако ти искаш ние да западнем в обществото, направо си го кажи. Тогава ще съм наясно какво да предприема.

— Говориш неразумни неща. Нима наистина ще западнете в обществото, ако нямаш въпросното уверение за сина ти?

— Дали е така, или не, смятам, че е много некрасиво да откажеш. Подобна постъпка от твоя страна може и да има религиозно основание, но отстрани изглежда доста гаднярска и завистническа. Съвсем спокойно би могъл и да оклеветиш Фред. Горе-долу ще е същото като отказа да заявиш, че подобна клевета не идва от тебе. Точно неща от този род… деспотичният дух, желанието навсякъде да се правиш на светец и банкер едновременно… точно от такива неща името на един човек… засмърдява.

— Винси, ако много държиш да се скараш с мене, знай, че това ще бъде крайно болезнено както за Хариет, така и за мене — заяви мистър Булстроуд, попребледнял и с малко по-напрегнат тон от обичайния.

— Не искам да се караме. В мой интерес е… а вероятно и в твой… да бъдем приятели. Не тая злоба към тебе. Приемам те като всички останали хора. Човек, който се самоизмъчва с глад, изрича семейните молитви докрай и си върши работата, държи на своята религия, каквато и да е тя. Ти можеш бързо да завъртиш капитала си дори само с ругатни и попържни… бая хора постигат това. Обичаш да си господар на положението, няма съмнение в това. Трябва да си на първо място дори в рая, иначе няма да ти хареса там. Но ти си съпруг на сестра ми и е нужно да се подкрепяме. А доколкото познавам Хариет, ако се скараме, тя ще реши, че ти си виновният, защото така глупаво се опъваш за дреболии и отказваш да направиш услуга на Фред.

Мистър Винси се изправи и взе да си закопчава палтото, вторачил поглед в зет си в очакване на окончателния отговор.

Не за пръв път мистър Булстроуд бе започвал с наставления към мистър Винси, а накрая стигаше дотам да съзре твърде нелицеприятно отражение на своята личност в очите на шурея си — съзнанието на фабриканта бе като грубовато, всепроникващо огледало, което улавя и най-леките отблясъци и сенки на себеподобните. Навярно мощният му поток от преживявания е все така пълноводен и по време на дъжд, когато стихията става опасна. Но и малкият ручей от наставления може да е също така буен.

Не беше в нрава на Булстроуд веднага да дава съгласието си в отговор на неприятни молби. Преди да смени посоката, винаги искаше първо да уточни основанията си и да ги приведе в съответствие с обичайните си представи. Най-сетне той каза:

— Ще помисля малко, Винси. Ще съобщя на Хариет за молбата ти. Вероятно ще ти пратя писмо.

— Много добре. И ако обичаш, колкото може по-скоро. Надявам се въпросът да е решен до срещата ни утре.