Джордж Елиът
Мидълмарч (1)

Прелюдия

Има ли човек, обладан от желание да опознае историята на света, както и реакциите на загадъчната човешка природа спрямо обратите на времето, който да не се е запознал, макар и бегло, с живота на света Тереза^[1] и да не се е усмихвал, затрогнат при мисълта за момиченцето, поело една заран на път с малкото си братче за ръка, за да търси мъченичество в страната на маврите? Потеглили дечицата от суровата Авила, ококорени и безпомощни като две сърнета, но със сърца, запалени от национална идея, ала семейната обвързаност се изпречила на пътя им в лицето на чичовци и ги отклонила от величавото им решение. Предприетото детско странстване било подобаващо начало. Пламенната идеалистична природа на Тереза се стремяла към епически живот: нима многобройните романтични или рицарски романи, както и училищните успехи на едно блестящо момиче са могли да я удовлетворят? Вътрешният й огън бързо изгорил това леко гориво и подхранван отвътре, се извисил нагоре към необозрима цел, към идеал, който изисквал пълна всеотдайност и можел да съчетае личното страдание с ликуващото усещане за живот, посветен на другите. Реформацията на религиозен орден станала нейното поле за героични изяви.

Испанката, живяла преди три столетия, безспорно не е последната жена от подобна порода. Раждали са се много Терези, неуспели обаче да осъществят епически живот в епохи с гръмко отекващи събития — битието им навярно е било съпроводено от провали поради наложени отвън ограничения върху духовното величие, съдбата им навярно е била трагическо поражение, невъзпято от велик поет и потънало в забвение. При усложнени обстоятелства и оскъдна светлина те се стремели към възвишена хармония между мисли и дела. Ала отстрани усилията им изглеждали направо хаотични и непоследователни, защото на тези Терези, появили се по-късно на бял свят, им липсвала опората на систематично обществено верую и ред, които да озарят с познания устремените им нагоре пламенни души. Техният плам лъкатушел между мъглявия идеал и обичайните женски копнежи, така че първият устрем се възприемал критично като чудачество, а вторият бил отхвърлян като слабост.

Някои смятат, че животът на тези Терези е напразно пропилян само защото Висшата сила е скроила жената с незавидна многостранност в природата й: ако женското несъвършенство може да се сведе до няколко конкретни недостатъка, тогава общественото положение на жената би могло да се определи с научна точност. Присъщата й многостранност обаче не може да се обхване и границите на вероятностите са много по-широки, отколкото би могло да се допусне, ако се изхожда само от еднаквите прически и широко разпространените любовни истории в прозата и поезията. Тук-там сред патетата в мътното езеро трудно си пробива път някое лебедче и в съжителството си със себеподобните пернати с ципести крака никога не достига до извора с живата вода. Тук-там се ражда и някоя света Тереза, родоначалница на нищото, чиито страстно тупкащо сърце и горестни ридания по недостижимо човешко благо заглъхват сред препятствията, вместо да прераснат в непреходно дело.