Карин Фосум
Не поглеждай назад (26) (Вторият случай на инспектор Сейер)

* * *

Халвур си взе филия от подноса и включи компютъра. Допадаше му звукът от фанфари и потокът синя светлина, обливаща стаята, когато машината заработи. Всяка фанфара предвещаваше тържествен миг. Струваше му се, че го приветства като важна особа, очаквана на светско събитие. Днес се намираше в бясно настроение, в каквото често изпадаше Ани. Затова започна смело с „Долу ръцете“, „Достъпът отказан“ и „Разкарай се“. Така реагираше тя, когато той съвсем предпазливо и приятелски слагаше ръка на рамото й. Винаги обаче го казваше мило. А когато Халвур се осмелеше да си поиска целувка, тя го заплашваше, че ще му откъсне нацупените устни. Гласът й му казваше нещо друго, различно от думите. Не че това ги опровергаваше, но му ставаше по-леко да ги приеме. Така и не го огря. Въпреки това тя искаше да прекарва времето си с него. Гушкаха се и се топлеха взаимно. Халвур обичаше да лежат под завивките в тъмнината, близо един до друг и да слушат тишината. В такива моменти забравяше за ужаса и кошмарите, свързани с баща му. Старият вече нямаше как да нахлуе в стаята му, да дръпне завивката му, да се докопа до него. Халвур се чувстваше спокоен и сигурен, докато лежеше така в леглото, чуваше дишането на Ани, усещаше топлия й дъх в лицето си. Преди спеше с братчето си, затова беше свикнал да има близо до себе си човек.

Защо изобщо го е написала? Какво представлява то? Дали ще го разбере, ако най-сетне успее да отвори папката? Дъвчеше хляба с пастет. Чу телевизора от всекидневната. Почувства се гузен, задето вечер баба му винаги е сама. И положението нямаше да се промени, докато Халвур не разгадае паролата и не проникне в тайната на Ани. „Сигурно е нещо много страшно — помисли си той, — щом е толкова недостъпно.“ Нещо страшно и опасно, което не бива да се изрича на глас, а само да се напише и да се затвори някъде. Сякаш ставаше въпрос на живот и смърт. Той въведе точно този израз в полето за паролата: „живот и смърт“. Отново неуспех.