Карин Фосум
Не поглеждай назад (16) (Вторият случай на инспектор Сейер)

* * *

Барди Снурасон пъхна ръка под металната дръжка и извади Ани от стената. Чекмеджето се плъзна почти безшумно по добре смазаните релси. Той не свързваше трупа на младото момиче с мисълта за живота, нито със своята тленност или тленността на близките си. Това отдавна не го притесняваше. Снурасон имаше добър апетит и спеше добре. И понеже се отнасяше към чуждата смърт и нещастие с изключително уважение, очакваше някой ден и неговите наследници да постъпят така с тленните му останки. Нищо от трийсетгодишната му практика на съдебен патолог не му даваше повод да се съмнява в убеждението си.

Отне му два часа да прегледа всичко. В хода на работата картината постепенно му се избистряше. Белите дробове бяха пъстри като пъдпъдъчи яйца, а при напречния им разрез успя да изцеди от тях жълточервена пяна. В мозъка й имаше множество хематоми, в мускулите на врата и гърдите — кръвоизливи с формата на ивици, които показваха, че жадно се е мъчила да си поеме въздух. Снурасон записа бележките си по случая на диктофон — кратки, лаконични и неразбираеми изрази, достъпни само за посветени, а понякога дори не и за тях. По-късно в писмения доклад асистентът му им придаваше смислена формулировка. След като прегледа всичко, патологът намести върха на черепа на мястото му, дръпна кожата на главата, изплакна старателно тялото и напълни гръдния кош със смачкана вестникарска хартия. После заши тялото. Огладня зверски. Имаше нужда да хапне, преди да пристъпи към огледа на следващия труп. В стаята за отдих го очакваха четири филии със салам и термос с кафе. Внезапно забеляза човешка фигура зад релефното стъкло. Човекът постоя неспокойно за миг, сякаш му се щеше да се махне оттам. Снурасон си свали ръкавиците и се усмихна. Не бяха много онези, чийто ръст достигаше подобни висоти.

Сейер се приведе, за да влезе през вратата. Погледна незаинтересовано към носилката, където Ани беше увита в чаршаф. Сейер беше обул задължителните калцуни — торбести, в пастелен цвят, доста смешни на вид.

— Тъкмо привърших — обясни Снурасон и кимна. — Ето я.

Този път Сейер погледна към мумията върху носилката с повишен интерес.

— Значи съм извадил късмет.

— Зависи.

Лекарят започна да си мие ръцете от лактите надолу. В продължение на няколко минути търка кожата и ноктите си с твърда четка, а накрая ги изплакна грижливо. Подсуши ги с хартия от поставката на стената, дръпна един стол и го бутна към старши инспектора.

— Не открих почти нищо.

— Недей да ме отчайваш от самото начало. Все нещо си забелязал.

Снурасон пренебрегна глада си и седна.

— Не е моя работа да преценявам колко важни са откритията ми, но по принцип все се появява нещо интересно. А тя изглежда недокосната.

— Убиецът вероятно е бил силен и бърз. Действал е напълно неочаквано. После е свалил дрехите.

— Ясно, но не е изнасилена. Не е девствена, но няма следи от сексуални издевателства, нито от друг вид посегателство. Удавена е. После е съблечена много внимателно. Всички копчета на ризата са си на мястото, няма скъсани шевове. Може да му се е искало, но да се е изплашил. Сигурно не му е достигнал кураж, способност или нещо друго.

— Или пък първоначално е искал да симулира престъпление от сексуален характер.

— С каква цел?

— За да скрие истинския си мотив. Следователно има вероятност да открием някаква следа — например, че действието не е импулсивна постъпка на ненормалник. А и тя е тръгнала с него съвсем доброволно. Значи го е познавала или той я е впечатлил с нещо. А доколкото разбирам, Ани Холан не е била от момичетата, които се впечатляват лесно.

Откопча едно копче на ризата си и се наведе напред.

— Давай, разкажи какво намери.

— Момиче на петнайсет години — заизрежда Снурасон с интонация на проповедник. — Висока метър и седемдесет и четири сантиметра, тежи шейсет и пет килограма, минимално количество мазнини, защото по-голямата част от тях е преобразувана в мускулна маса вследствие от усилени тренировки. Вероятно твърде усилени за момиче на нейната възраст. Подрастващите не бива да се товарят толкова, но сигурно не е лесно да се откажеш, след като си започнал да тренираш здраво. Значи — много мускули, повече отколкото имат момчетата на нейната възраст. Капацитетът на белите й дробове е голям, което предполага, че е изгубила съзнание след доста време.

Сейер заби очи в износения линолеум на пода — шарката беше същата като в банята му вкъщи.

— За колко време се дави човек всъщност? — тихо попита той.

— От две до десет минути в зависимост от физическото състояние на организма. Ако наистина е била в такава форма, в каквато предполагам, значи са изминали близо десет минути.

„Най-много десет минути — помисли си Сейер. — Умножено по шейсет прави шестстотин секунди. Какво може да свърши човек за десет минути? Да си вземе душ, да похапне.“

— Мма уголемени бели дробове. Реагирала е като повечето хора, първо си е поела дълбоко въздух, преди да я потопят във водата. Наричаме го respiration de surprise^[1]. После е стиснала устни, докато е изгубила съзнание и в дробовете й постепенно е нахлуло известно количество вода. В мозъка и в костния мозък открих наличие на епифитни кремъчни водорасли. Наистина, малки количества са, но това езеро не е особено замърсено. Причината за смъртта е удавяне. По тялото й няма следи от оперативна намеса, няма аномалии, родилни белези, татуировки, не се забелязват никакви промени по кожата й. Цветът на косата й е естествен, ноктите й са къси и нелакирани, под тях нямаше никакви интересни частици, като изключим калта. Изключително хубави зъби, има само една полимерна пломба на долния кътник. В кръвта й няма следи от алкохол или други химикали. Не е боледувала от инфекции. В деня на смъртта си е яла хляб и мляко. В мозъка й не открих нищо необичайно. Не е била бременна, а и — внезапно той въздъхна и впери поглед в Сейер — никога е нямало да бъде.

— Какво? Защо?

— Има огромен тумор в левия яйчник, метастазирал към черния дроб. Злокачествен е.

Сейер се втренчи в него:

— Да не би да твърдиш, че е била тежко болна?

— Да. Да не би ти да твърдиш, че не си знаел?

— И родителите й не знаят — поклати изумено глава Сейер. — Иначе щяха да ми кажат, нали? Възможно ли е тя също да не е имала представа за състоянието си?

— Поинтересувай се кой е личният й лекар и дали заболяването й е установено. Сигурно е изпитвала болки в долната част на корема, най-малкото по време на менструация. Тренирала е усилено и тялото й е произвеждало голямо количество ендорфини, затова може и да не е усещала нищо. Въпросът е, че дните й са били преброени. Съмнявам се дали биха успели да я спасят. Ракът на черния дроб е много тежка диагноза.

Кимна към носилката, където под чаршафа ясно се очертаваха главата и стъпалата на Ани.

— Така или иначе е щяла да умре след няколко месеца.

Новата информация накара Сейер да забрави за първоначалната цел на посещението си. Помъчи се да подреди мислите си за минута.

— Дали е редно да съобщя на родителите й?

— Решението е твое. При всички случаи ще те питат какво съм открил.

— За тях това ще бъде равносилно на чувството, че губят Ани за втори път.

— Така е.

— Ще започнат да се самообвиняват защо не са се досетили.

— Най-вероятно да.

— А дрехите й?

— Просмукани са с мръсна вода, като се изключи якето, което ви изпратих. Имала е обаче и колан с месингова катарама.

— И?

— Голяма катарама с формата на полумесец с очи и уста. В лабораторията откриха отпечатъци. Два, но различни. Единият е на Ани.

— А другият? — присви очи Сейер.

— За жалост не е пълен, няма с какво да се похвалим.

— Мамка му — промърмори Сейер.

— И в буквален, и в преносен смисъл убиецът има пръст в това. Най-малкото можете да отхвърляте заподозрените по метода на изключването. Все е нещо, нали?

— А червените следи по тила й? Личи ли дали е по-сръчен с дясната ръка?

— Не, не може да се каже. Но тъй като Ани е била в добра физическа форма, едва ли е бил някой слабак. Сигурно е паднало голямо боричкане. Учудващо е, че органите и кожата й са останали непокътнати.

— След намесата ти едва ли са толкова непокътнати — изправи се с въздишка Сейер.

— Грешиш! Ако искаш, провери. Аутопсията е занаят и аз не претупвам нещата.

— Кога ще получа писмения доклад?

— Ще ти съобщя. Прати къдравото момче. А ти? Надуши ли нещо?

— Не — поклати мрачно глава Сейер. — Ншцо. Не откривам нито една причина някой да пожелае смъртта на Ани Холан.