Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (97)

Глава XCVI
Как Кортес поиска от великия Монтесума да заповяда на всички вождове от земите си да плащат дан на Негово Величество

Тъй като капитан Диего де Ордас и останалите споменати от мен войници се върнаха със злато и донесоха, че тази земя е богата, по съвета на Ордас и на други капитани и войници Кортес реши да иска от Монтесума всички негови вождове и селища да плащат на Негово Величество данък в злато и той самият като велик владетел също да даде от своите съкровища. Монтесума отговори, че ще изпрати хора по всички градове да търсят злато, но че в много от тях не го добиват и имат само дребни накити, останали им от техните предшественици. И скоро изпрати няколко големци в местата, където имаше мини, и им заповяда всяко селище да даде толкова кюлчета злато, колкото обикновено даваха на него. Големците взеха със себе си две кюлчета злато за образец; от останалите селища му носеха само дребни накити с малка стойност.

Монтесума изпрати пратеници и до провинцията, чийто вожд беше неговият много близък роднина, който не искаше да му се подчини: и отговорът, който донесоха, гласеше, че не иска да даде злато, нито да се подчинява на Монтесума, че той също е господар на Мексико и има право да управлява, колкото и самият Монтесума, който му искаше данък.

Като чу това, Монтесума толкова се ядоса, че веднага изпрати храбри вождове със своя знак и печат, които да го доведат в плен. Когато го докараха, той започна да говори на Монтесума без всякакво уважение и страх — или защото наистина беше много смел, или защото, както казваха, беше налудничав. Кортес научи всичко това и изпрати да помолят Монтесума да му направи услуга и да му го предаде, тъй като той иска да го пази. Както казаха, Монтесума бил заповядал да го убият. След като го доведоха, Кортес му заговори много ласкаво да не бъде така невъздържан и непокорен пред господаря си и искаше да го освободи. Като научи това, Монтесума каза да не го пускат, а да го оковат в дебели вериги като другите, споменати от мен големци.

За около двадесет дни пристигнаха всичките първенци, които Монтесума беше изпратил да съберат данъци в злато, и щом дойдоха, той накара да извикат Кортес и нашите капитани, както и някои войници от стражата, която го пазеше, и каза следните сериозни думи или подобни на тях: „Известявам ви, сеньор Малинче и сеньори капитани и войници, че на този ваш велик крал аз съм длъжник и го уважавам както за това, че е такъв велик владетел, така и за това, че е изпратил от толкова далечни земя хора да ме видят. Това още повече ме навежда на мисълта, че именно той е този, който ще ни управлява, както са казали нашите предшественици, а също и нашите богове ни подсказват това с отговорите, които ни дават. Вземете това злато, от бързане не се събра повече. А за императора съм приготвил цялото съкровище, останало от баща ми, което се намира във ваша власт и във вашите стаи. Много добре знам, че още щом дойдохте, отворихте тази стая и всички я видяхте, а после отново я затворихте, както си беше. Когато му изпращате съкровището, кажете му във вашите амалес и писма: «Това ви го изпраща вашият добър васал Монтесума.» Аз ще ви дам също едни много красиви скъпоценни камъни, които да му подарите от мое име. Това са чалчиуис, които са само за вашия велик господар и за никой друг; всеки камък струва колкото два товара злато. Също така искам да му изпратя три сербатани^[1], които са така изкусно украсени със скъпоценни камъни, че той много ще се зарадва, като ги види; искам да дам от всичко, каквото имам, макар и да не е много, защото всичкото злато и скъпоценности, които имах, аз ви ги дадох малко по малко.“ Когато чу това, Кортес и всички ние останахме поразени от голямата му добрина и щедрост и с голяма почит си свалихме бойните шлемове и казахме, че сме му много задължени. С много ласкави думи Кортес му обеща да пишем на Негово Величество за великодушието и щедростта, с която ни е дал златото за него.

След като бяха казани още много думи на учтивост, Монтесума тозчас изпрати своите ковчежници да предадат цялото съкровище от злато и скъпоценности, което се намираше в зазиданата стая; три дни едва ни стигнаха, за да го разгледаме и да го отделим от украшенията, в които беше инкрустирано; за тази работа дойдоха златарите на Монтесума от един град, който се казваше Ескапусалко.

Казвам ви, златото беше толкова много, че след като го оттеглихме, се образуваха три купа, а като го претеглихме, излезе към шестстотин хиляди песос, без среброто и още много други богатства и без да броим кюлчетата и пластинките от злато и златните зърна от мините.

Златарите индианци започнаха да го претопяват и го направиха на едни големи блокчета, всяко от тях широко три пръста. След като златото бе претопено, донесоха другите дарове, които Монтесума беше обещал да даде, и всички се удивихме от количествата злато и други скъпоценности, които донесе. Камъните чалчиуис бяха толкова красиви, че самите вождове оценяваха някои от тях колкото същото количество злато. Трите тръбички бяха целите украсени със злато и скъпоценни камъни, с бисери и птички, направени от бисери, всичко с висока стойност. Да не говорим за украшенията от пера и още много други богати неща, защото ако започна да ги изброявам, значи никога да не свърша. Да кажем сега как цялото количество злато бе белязано с една желязна марка, направена по заповед на Кортес и на служителите на краля, упълномощени от Кортес и всички нас в името на Негово Величество дотогава, докато той издаде друга заповед; марката представляваше кралския герб с размер колкото монета от двадесет и пет сантима. Изключение правеха разкошните скъпоценности, които сметнахме, че не трябва да се развалят.

Ние нямахме нито златарски везни, нито теглилка, за да претеглим всички тези блокчета от злато и сребро и скъпоценностите. Кортес и самите служители на съкровището на Негово Величество решиха, че ще е добре да се направят от желязо мерки от една ароба, от половин ароба, от две либри, от една либра^[2], от половин либра и от четири онси^[3]; и това не дойде съвсем точно; разликата в теглото беше половин унция повече или по-малко. Само златото, без среброто и другите скъпоценности, казаха, че било към шестстотин хиляди песос. Някои войници твърдяха, че било повече. Не оставаше нищо друго, освен да се извади кралската петинка и да се даде на всеки капитан и войник полагаемата му се част, включително и на тези, които бяха останали в пристанището Виля Рика. Изглежда, обаче Кортес не бързаше да го разпределя в очакване на още злато и докато се сдобием с добри везни, за да се изчисли точно на колко възлиза. Всички войници и капитани настояхме да се разпределя веднага, защото видяхме, че докато отделяха златото от бижутата в съкровището на Монтесума, куповете бяха по-големи, а сега липсваше поне една трета; те намаляваха, защото както Кортес, така и капитаните и отец де ла Мерсед вземаха от златото и го криеха. След дълги разговори бе претеглено това, което беше останало, и намериха, че е на стойност към шестстотин хиляди песос, без бижутата и кюлчетата; всичко останало отиде в ръцете на капитан Кортес и другите.