Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (94)

Глава XCIII
Как великият Монтесума и много първенци се подчиниха на Негово Величество

Когато видя, че тези царчета бяха затворени и всички градове умиротворени, капитанът припомни на Монтесума, че още преди да влезем в Мексико, на два пъти е изпращал да ни кажат, че иска да дава дан на Негово Величество, и понеже вече знае каква голяма власт има нашият крал и господар, и че от много земи му плащат дан и му са подчинени много велики владетели и крале, ще бъде добре той и всички негови васали да признаят властта на Негово Величество, защото така е прието: първо се дава послушание и след това се изпращат дарове и данъци.

Монтесума каза, че ще събере васалите си и ще им говори по този въпрос. След десет дни се събраха всички вождове от тази земя, но близкият родственик на Монтесума, за когото вече казахме, че имаше славата на храбрец, не дойде. Той беше малко безразсъден и по това време се намираше в едно свое селище, което се казваше Тула. Когато го извикали, изпратил да кажат, че не иска да дойде, нито да плаща дан, че и без това приходите от неговите провинции не стигат за издръжката му. Монтесума се разгневи много от този отговор и тозчас изпрати няколко вождове да го арестуват, но тъй като беше велик владетел и близък негов роднина, своевременно научи за това и се скри в своята провинция, където тогава не можаха да го хванат.

В разговора, който Монтесума проведе с вождовете от всички краища на земята си и на който не присъствува нито Кортес, нито някой друг от нас, освен Ортегиля, неговия паж, казаха, че им говорил за това, което им било известно от техните предшественици от стари времена, а и в старите книги така е писано, че оттам, откъдето изгрява слънцето, ще дойдат хора, които ще завладеят тези земи, и така ще завърши господството и кралството на мексиканците. Техните божества му казали, че тези хора сме ние. Жреците питали и искали отговор и от техния Уичилобос и за тази цел му направили жертвоприношения, но той не пожелал да им отговори, както обикновено, обаче дал да се разбере, че каквото е казал много пъти преди и сега дава същия отговор, и да не го питат повече. Така че ясно се разбира, че трябва да признаят властта на краля на Кастилия, чиито васали казват, че са тези теулес.

Монтесума им казал също: „Тъй като засега това нищо не значи, а с течение на времето може би ще имаме по-добър отговор от нашите богове и според каквото покаже времето, това ще направим, аз ви заповядвам и моля всички засега да се подчиним и да дадем някаква дан като васали, а скоро ще ви кажа какво трябва да правим; и понеже сега Малинче ме принуждава да направя това, нека никой да не отказва. Не забравяйте, че от осемнадесет години насам, откакто съм ваш господар, винаги сте ми били много предани и аз ви направих по-богати и разширих вашите владения, и ви дадох по-голяма власт и имот; сега нашите богове позволяват да стоя тук в плен, аз не бих останал, ако не ми заповядваше така великият Уичилобос, както съм ви казал вече много пъти“.

Когато чули това обяснение, всички отговорили, че ще направят така, както той заповяда; всички плачели и въздишали и най-много Монтесума. След това той изпратил един велможа да ни каже, че на другия ден ще станат васали на Негово Величество.

След това Монтесума отново говори на своите вождове по този въпрос, вече в присъствието на Кортес, нашите капитани и много войници и пред Перо Ернандес, секретаря на Кортес, те дадоха клетва за вярност на Негово Величество. Всички бяха много натъжени, а и Монтесума не можа да сдържи сълзите си. Ние толкова го обичахме и от все сърце, че като го видяхме да плаче и на нас ни се насълзиха очите, и един войник плака колкото самия Монтесума.