Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (48)

Глава XLVII
За това, което ни се случи в Сингапасинга, и за други неща

Тъй като седемте войници, които искаха да се върнат в Куба, се смириха, всички — войници, конници и пехота — отидохме да пренощуваме в Семпоал; там бяха готови да тръгнат с нас две хиляди индиански бойци, разделени на четири отряда. В добър ред първия ден изминахме пет левги и на следващия ден, малко след свечеряване, стигнахме до едни естансиас^[1] близо до селището Сингапасинга и местните жители веднага разбраха за какво сме дошли.

Вече бяхме започнали да се изкачваме по крепостта и към къщите, които се намираха между големи скали и канари, когато излязоха с мир осмина индиански първенци и жреци и със сълзи на очи запитаха Кортес защо иска да ги избие и унищожи без причина, след като имаме име, че на всички правим добрини и защищаваме ограбените и сме затворили бирниците на Монтесума; казаха, че индианските бойци от Семпоал, които ни придружаваха, ги мразят поради стари вражди за спорни земи и граници с тях и сега с наша помощ идват да убиват и грабят. Истина е, че мексиканците имали гарнизон в тяхното селище, но още преди няколко дни си отишли към земите си, след като научили, че сме задържали бирниците. Завършиха с молба към Кортес да спре нападението и да ги закриля.

Щом Кортес разбра каква е работата, тозчас изпрати капитан Педро де Алварадо, Кристобал де Олид и останалите другари, които вървяхме с него, да спрем индианците от Семпоал. Така и направихме, но колкото и да бързахме, заварихме ги да грабят из околните стопанства. Когато Кортес научи това, много се ядоса и изпрати да извикат вождовете, които командуваха индианците от Семпоал; с гневни думи и големи заплахи той им каза веднага да докарат индианците и индианките, наметалата и кокошките, които бяха плячкосали от всички стопанства, и им забрани да влизат в селището. Каза им, че заслужават смърт, задето са го измамили и са дошли с наша помощ да принасят в жертва и грабят съседите си; че нашият крал и господар, чиито васали сме, не ни е изпратил по тези места, за да позволяваме да се вършат такива злини, затова да си отварят добре очите и да не се случва втори път такова нещо, защото жив човек няма да остане от тях.

Вождовете и капитаните от Семпоал предадоха на Кортес всичко, каквото бяха ограбили — индианци, индианки и кокошки, — и те бяха върнати на собствениците им. С гневен вид той им заповяда да се върнат да спят извън селището; така и направиха. Вождовете и жреците от Сингапасинга и от съседните сечища видяха колко сме справедливи; след като изслушаха ласкавите думи, които Кортес им каза чрез нашите преводачи, а също и обясненията за нашата свята вяра и съветите да престанат с жертвоприношенията, с взаимните ограбвания, със содомиите и да не обожават повече проклетите си идоли, и още много поучителни и добри неща, и така ги спечелихме, че изпратиха да повикат и жителите на съседните селища, след което всички тържествено се подчиниха на властта на Негово Величество. Те също се оплакваха много от Монтесума подобно на индианците от Семпоал.

На другия ден сутринта Кортес изпрати да повикат вождовете от Семпоал, които стояха в полето, в очакване на нашите заповеди, все още много изплашени от думите на Кортес. Когато те дойдоха, той ги помири с индианците от Сингапасинга и никога не ги подкрепи едни срещу други.

След това тръгнахме към Семпоал по един друг път и минахме през две приятелски на Сингапасинга селища, където починахме, тъй като слънцето печеше нетърпимо и бяхме много изморени, с оръжие на гърба. Един войник родом от Мора взе две кокошки от една къща в индианското селище; Кортес забеляза това и толкова се ядоса от постъпката му — да краде кокошки от мирно селище, — че заповяда да преметнат едно въже около гърлото му и щяха да го обесят, ако Педро де Алварадо не беше прерязал въжето с меча си; горкият войник зле си изпати.

Оставихме в мир тези селища и на път за Семпоал намерихме дебелия касик и другите първенци да ни чакат в едни колиби с приготвена храна; макар и индианци, те видяха и разбраха, че справедливостта е свята и добра и че думите, които Кортес им беше казал — че сме дошли да защищаваме онеправданите и да премахнем тиранията, — отговарят на делата ни и започнаха да ни уважават много повече отпреди.

Пренощувахме там, в колибите, и после всички вождове ни придружиха до къщите за гости в тяхното селище. Те не искаха да напуснем земята им, тъй като се страхуваха, че Монтесума ще изпрати своите воини срещу тях. Казаха на Кортес, че след като са вече наши приятели, искат да станат и наши братя: че ще бъде добре да вземем техни дъщери и родственички за жени и да създадем поколение. И за да бъде по-здраво приятелството, доведоха осем индианки, все дъщери на вождове, и дадоха на Кортес една от тях, която беше племенница на дебелия касик. И на Алонсо Ернандес Пуертокареро дадоха една индианка, също дъщеря на знатен вожд. И осемте носеха разкошни наметала и бяха нагиздени според техния обичай: всяка от тях носеше златен наниз на шията си и златни обици на ушите; придружаваха ги други индианки, за да им прислужват.

Когато ги представяше, дебелият касик каза на Кортес: „Текле (това на техния език означава сеньор), тези седем жени са за твоите капитани, а моята племенница е за теб, тя е господарка на селища и васали.“ Кортес ги прие с весело лице и им благодари, но им каза, че за да вземе индианките и за да бъдем братя, е необходимо да махнат идолите, в които вярват, тъй като те ги мамят; да не принасят повече човешки жертви в тяхна чест; когато той види тези триж проклети идоли натрошени на земята, и когато престанат да принасят човешки жертви, тогава ще станем истински братя. Преди да ги приемем, тези жени трябва да се покръстят. Също така всички да се очистят от содомии, тъй като имаха момчета, които се придържаха към този проклет обичай. Освен това всеки ден пред очите ни те принасяха в жертва трима, четирима или петима индианци, чиито сърца предлагаха на идолите си, кръвта размазваха по стените, отрязваха им ръцете, краката и бедрата и ги изяждаха така, както колят кравите в кланиците по нашите земи; дори подозирам, че ги продаваха на тиангес^[2] — техните пазари. Когато престанат да вършат тези лоши неща, ние не само ще им станем братя, но ще ги направим господари и на други провинции.

Всички вождове, жреци и първенци отговориха, че не бива да изоставят своите идоли и жертвоприношения, защото тези техни божества им носят здраве и добри посеви, и всичко, което им е нужно; колкото до содомиите, ще ги забранят. Когато Кортес и всички ние чухме този непочтителен отговор и след като бяхме видели толкова жестокости и безсрамия, за които говорих преди, решихме, че не можем да ги търпим повече.

Кортес започна да ни говори за това и ни припомни някои места от светото писание и че не можем да извършим нито едно добро дело за прослава на господа бога, преди да премахнем жертвоприношенията, които индианците правеха на идолите си. Призова ни да бъдем готови да се сражаваме, ако дойдат да ни попречат да разрушим идолите, и че още същия ден трябва да ги съборим, дори това да ни струва живота. Приготвихме се всички за бой и Кортес каза на вождовете, че трябва да унищожат идолите. Като видяха това, дебелият касик и останалите вождове заповядаха да свикат всички бойци в защита на боговете си.

Когато се готвехме да се изкачим на едно високо светилище, което имаше много стъпала — вече не си спомням колко бяха, — дойдоха дебелият касик и други първенци, всички много разтревожени и гневни и попитаха Кортес защо иска да разруши светилищата; че като оскърбим или махнем идолите им, всички те ще загинат, а и ние заедно с тях.

Силно разгневен, Кортес им отговори, че вече много пъти им е казвал да не принасят жертви на тези дяволски образи, защото те ги мамят, именно по тази причина идваме да ги унищожим; по-добре незабавно да ги махнат те самите, в противен случай ние ще ги търколим надолу по стъпалата. Каза им също, че ако не сторят това ще ги смятаме не за приятели, а за смъртни врагове, тъй като той им дава добър съвет, а те не го възприемат; напротив, вижда, че идват техните батальони, готови за бой. Затова той им е много сърдит и те ще заплатят с живота си.

Като чуха тези заплахи ла Кортес, които нашата преводачка доня Марина умееше много добре да предаде на техния език и дори ги заплашваше с войските на Монтесума, които ги чакаха всеки ден, те се уплашиха и казаха, че не са достойни да се изкачат до боговете си, че ако ние искаме да ги разрушим, да се знае, че това не става с тяхно съгласие: нека ние да ги свалим или да правим каквото си щем с тях. Още не бяха свършили, и ние, около петдесет войници, се изкачихме по стъпалата и търколихме идолите надолу — станаха на парчета. Тези идоли представляваха нещо като ужасни дракони, големи колкото бичета, други изобразяваха наполовина хора, наполовина големи кучета и други безобразни фигури. Като ги видяха на парчета, вождовете и жреците заплакаха и закриха очите си и на техния език тотонаке молеха идолите да им простят, тъй като те не могат да ни спрат, нито пък имат някаква вина; виновни са тези теулес; те не ни нападат от страх от мексиканците.

Когато индианските капитани видяха каква става, бойците им заредиха лъковете си, за да ни обсипят със стрели, но ние, щом забелязахме намеренията им, заловихме дебелия касик, шестима жреци и други първенци и Кортес им каза, че само ако се опитат да ни нападнат, ще ги избием до един. Тогава дебелият касик заповяда на хората си да не ни пречат и да не ни нападат. Като ги видя укротени, Кортес им дръпна една реч и така се размина всичко.