Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (32)

Глава XXXI
Как Кортес изпрати да повикат всички вождове на тези провинции

Вече споменах, че пленихме петима индианци, двама от които бяха капитани^[1]. Агилар, преводачът, разговаря с тях и се убеди, че можем да ги използуваме като пратеници. Той посъветва капитан Кортес да ги освободи, за да отидат да говорят с вождовете на селището. На двамата пратеници бяха дадени зелени броеници и сини мъниста, а Агилар им каза много сладки и медени приказки: че искаме да ни бъдат като братя и да не се страхуват; че за случилото се в битката са виновни те самите; нека извикат всички вождове от околните селища, за да поговорим с тях. Още много неща им бяха казани с благи думи, за да ги привлечем с мир.

Те заминаха на драго сърце и говорили с първенците и вождовете, като им съобщили всичко, каквото им бяхме заръчали. След като изслушали нашите пратеници, те решили да изпратят петнадесет индианци от робите, които държали, всички с осаждени лица, мизерни наметки и набедрени превръзки. Те ни донесоха кокошки, печена риба и царевичен хляб. Когато се явиха пред Кортес, той ги прие благосклонно, а Агилар, преводачът, им каза полусърдит, че с тези очернени лица изглежда, че идват за война, а не да преговарят за мир, затова да отидат при вождовете и да им кажат, че ако искат мир, както ние им предлагаме, трябва да дойдат да преговарят господари, а не да изпращат роби. Все пак и на тези черньовци казахме някоя и друга похвала и в знак на мир изпратихме по тях зелени броеници, както и за да бъдат по-благоразумни.

На другия ден дойдоха тридесет първенци с хубави наметки и донесоха кокошки, риба, плодове и царевичен хляб и поискаха от Кортес разрешение да изгорят и погребат убитите в предишните битки, за да не се разложат труповете им или да ги изядат тигри и лъвове^[2]. Такова разрешение им беше дадено и те побързаха да докарат много хора, за да погребат и изгорят труповете по техния обичай. Както Кортес разбра от тях, имали над осемстотин души убити, без ранените. Казаха също, че не могат да останат да преговарят, тъй като на другия ден щели да дойдат първенците от всички провинции, за да се сключи мир.

Тъй като беше много съобразителен във всичко, Кортес през смях каза на войниците около него: „Знаете ли, господа, на мен ми се струва, че тези индианци се страхуват много от конете и сигурно мислят, че те воюват сами, както и топовете. Измислих нещо, което ще ги накара още повече да се убедят в това: да докарат кобилата на Хуан Седеньо, която се ожреби оня ден на кораба, и да я вържат тук, дето стоя; докарайте и жребецът на Ортис музиканта. Той е много буен и като подуши кобилата, ще се разбеснее. После поотделно ги отведете към мястото, откъдето ще дойдат вождовете, но не ги оставяйте да цвилят, нито да ги видят, докато индианците не дойдат при мен и започнем да говорим.“

Направиха точно така, както беше заповядал: докараха кобилата и коня, който веднага я подуши. Освен това Кортес заповяда да заредят най-големия топ с голямо гюле и много барут. Докато се правеха тези приготовления, стана обяд и дойдоха четиридесет индианци, все вождове, изискани и богато облечени по техния обичай, и поздравиха Кортес и всички нас. Те носеха кадилници и ни окадиха всички; поискаха прошка за станалото и обещаха занапред да се отнасят добре с нас.

Кортес им отговори с тежест, сякаш се сърдеше. Чрез нашия преводач Агилар той им напомни колко пъти искахме мир с тях, че те са виновни за случилото се и сега заслужават да избием и тях, и всички останали в техните селища; че ние сме васали на един велик крал и господар, който ни е изпратил по тези места, че той се казва император дон Карлос и е заповядал да помагаме и да възнаграждаваме тези, които са готови да му служат; че ако бъдат добри, както обещават, ще постъпим точно така, ако ли не, ще пуснем онези тепуске^[3] да ги избият (тепуске те казват по тяхному на желязото), тъй като някои от тях още са разгневени, задето ни бяха нападнали.

На това място Кортес даде таен знак зареденият топ да гръмне и той изтрещя, както трябваше. Гюлето прелетя над хълмовете и понеже беше пладне и наоколо беше тихо, трясъкът и свистенето му се чуха още по-силно и вождовете се изплашиха. Тъй като никога през живота си не бяха виждали подобно нещо, те повярваха, че това, което казва капитанът, е истина. Кортес им каза чрез Агилар да не се страхуват, тъй като е заповядал на тепускес да не им причиняват зло. В този миг доведоха жребеца, който беше подушил кобилата, и го вързаха недалеч от мястото, където Кортес разговаряше с вождовете. И понеже кобилата беше стояла на същото място, конят започна да тропа с копита, да цвили и да пръхти, а очите му все в индианците, към мястото, където беше подушил кобилата. Вождовете помислиха, че той прави всичко това заради тях, и бяха ужасени. Като ги видя така изплашени, Кортес стана от стола си и отиде при коня. После нареди да го изведат, а на индианците каза, че е заповядал на коня да не се сърди вече, тъй като те идват с мир.

В това време пристигнаха към тридесет носачи индианци, които те наричат тамемес, и донесоха кокошки, риба и плодове; изглежда, бяха изостанали.

Кортес говори дълго с онези първенци. Те казаха, че на другия ден ще дойдат пак всички, ще донесат подаръци и ще поговорят за други неща. После си отидоха много доволни.