Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (162)

Глава CLXI
Как Кортес отплавал от Хавана на път за Нова Испания

След като се отморил пет дни в Хавана, Кортес не го сдържало на едно място от желание по-скоро да види Мексико, та заповядал на хората си да се качат на корабите и те опънали ветрилата. Времето било хубаво и за два дни стигнали близо до пристанището Меделин, срещу остров Сакрифисиос; там Кортес заповядал да хвърлят котва, защото времето не било хубаво вече и вятърът не бил попътен. За да не нощува на корабите, Кортес заедно с двадесет войници слязъл на брега и тръгнал пеш; не щеш ли срещнали едно хергеле коне, които водели към пристанището, за да ги натоварят за Кастилия; с конете и мулетата те тръгнали към Веракрус, на пет левги път; Кортес заповядал да не известяват в селището, че отивали там по суша.

Преди да се разсъмне, в два часа през нощта те стигнали в селището и отишли направо в църквата, тъй като вратата й била отворена. Тъй като било много рано, дошъл клисарят и понеже наскоро бил пристигнал от Кастилия, не познавал нито Кортес, нито хората с него и излязъл на улицата с викове, че в църквата има чужди хора, да дойдат властите и да им заповядат да излязат навън. На виковете му дотичали главният кмет и помощниците му заедно с трима пристави и много въоръжени жители, които с гневни думи се опитали да ги прогонят от църквата; Кортес бил толкова отслабнал от пътя, че го познали едва когато им заговорил.

Като видели, че това е Кортес, всички отишли да му целунат ръцете. Кортес прегръщал и назовавал по име конкистадорите, които живеели в този град, и ги питал как поминуват и разговарял с тях много сърдечно. След това била отслужена литургия и след нея го настанили в най-хубавата къща; той останал там осем дни и му устроили много празненства и веселия; изпратили и вестители да кажат в Мексико, че е пристигнал. Кортес писал на ковчежника и на контадора, макар и да не бил негов приятел, на всичките си приятели и до манастира на сан Франсиско и всички се зарадвали на новините. Индианците от околността му носели подаръци от злато, наметала, какао, кокошки и плодове.

След това тръгнал за Меделин, премитали пътя пред него и с клони и цветя украсявали къщите, където отсядал, носели много храна за Кортес и цялата му свита. Не знам дали ще мога да опиша радостта на мексиканците, които се събрали от всички селища в езерото и още по пътя му изпратили богат дар от злато, дрехи, кокошки и най-различни плодове, каквито имало по това време; заръчали да му кажат, че не са изпратили повече, тъй като ги заварил неподготвени, затова нека им прости; че като стигне в града им, те ще му служат и ще направят каквото дължат на своя капитан, който ги е завладял и ги управлява със справедливост. По същия начин дошли и другите селища. И Тласкала няма да пропусна, всички нейни първенци излезли да го посрещнат с танци и веселие и с много храна.

Като стигнал на три левги от Тескуко, който по население заедно със своите васали е почти колкото Мексико, излязъл да го посрещне контадорът Алборнос, тъй като много се страхувал от него. Контадорът бил събрал много испанци от околните селища; с него били първенците на града; с големи игри и танци излезли на около две левги от града да посрещнат Кортес и той много се зарадвал. Преспал през нощта в Тескуко и на другия ден сутринта тръгнал за Мексико. Оттам му писали общинският съвет, ковчежникът и всички благородници, конкистадори и приятели да спре в едни селища на две левги от Мексико, за да могат да направят по-тържествено посрещането му, та затова го помолили да влезе в града на следващия ден.

Излезли ковчежникът, благородниците, конкистадорите и всички кралски служители поред; те носели най-богатите си дрехи, мексиканските големци от своя страна също били богато облечени, с отличия и гербове, цялото езеро било пълно с канута и в тях индиански бойци както по времето, когато Гуатемус воюваше против нас; други излезли по главните пътища с игри и танци, които не могат да се опишат; през целия ден не престанало веселието по улиците на Мексико; след като се здрачило, запалили огньове пред вратата. Не съм казал още най-хубавото — на другия ден след пристигането на Кортес францисканските монаси направили процесии за възхвала на бога, задето благоволил да им върне Кортес жив.

Кортес отишъл в манастира на сан Франсиско, където поръчал литургии и благодарил на бога, задето го избавил, от мъките в Хондурас и му позволил да се върне пак в този град. След това отишъл в къщите си: те били много добре подредени и украсени и в тях той бил обслужван и уважаван като княз; индианците от всички провинции идвали да го поздравят и му носели подаръци от злато. Кортес влязъл в Мексико през месец юни на 1524 или 1525 година.^[1]

След като си отдъхнал, Кортес заповядал да арестуват размирниците и започнал да прави разследвания за отношенията между комисионера и инспектора; той бил замислил да започне дело срещу тях и да ги изпрати на оня свят и ако беше го сторил, никой в Кастилия нямаше да го осъди, а Негово Величество дори щеше да одобри постъпката му. Това после го чух в Кралския съвет на Индиите в присъствието на епископ Бартоломе де лас Касас през 1540 година, когато бях отишъл там по мои дела; обаче Кортес допусна голяма грешка тогава и всички я сметнаха за слабост и небрежност.