Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (156)

Глава CLV
Как Кортес стигнал в пристанището Трухильо

Като тръгнал от Пуерто де Кабальос, Кортес случил хубаво време и за шест дни стигнал до пристанището Трухильо. Щом жителите на това селище, основано от Франсиско де лас Касас, научили, че идва Кортес, излезли да го посрещнат и да му целунат ръка; сред тях имало мнозина от подстрекателите, изгонени от Пануко, и от тези, които посъветвали Кристобал де Олид да се разбунтува против Кортес, те се чувствували виновни пред него и го молели да им прости.

Кортес прегърнал всички и им простил. След това отишъл в църквата и като се помолил на бога, настанили го на най-доброто място и му разказали всичко около Кристобал де Олид и обезглавяването му, а също и как умиротворили няколко селища в провинцията. Кортес ги похвалил и оставил всички на длъжностите, на които ги заварил, само за главен капитан назначил братовчед си Саяведра, но те одобрили това. После изпратил да извикат вождовете на съседните селища. Щом разбрали, че е дошъл капитан Малинче, за когото знаели, че е завоювал Мексико, те веднага се отзовали и му занесли храна и подаръци.

Щом се събрали вождовете на четирите най-главни селища, Кортес започнал да им говори чрез доня Марина за нашата свята вяра и че всички сме васали на един велик император, който се казва дон Карлос Австрийски, и те също трябва да се закълнат, че ще бъдат предани поданици на този голям крал и господар. Вождовете отговорили, че са готови да станат васали на Негово Величество и да направят всичко, което им заповяда Кортес. След това той им казал да донесат храна и да докарат много индианци с брадви, за да изсекат гората, която се намирала сред селището, та да може да се вижда оттам морето и пристанището. Заповядал им също да изпратят канута до три-четири селища, които се намирали на едни малки острови, наречени Гуанахес, за да наловят риба, тъй като там имало много. Така и направили: след пет дни при Кортес дошли индианци от островчетата и му донесли риба и кокошки. Кортес заповядал да им дадат няколко женски свине и един нерез, от тези, които карал от Мексико, за да ги завъдят, тъй като един испанец му бил казал, че свинете ще се размножат на островите и не е нужно да се пазят. Това се оказа вярно, след две години там имаше толкова много свине, че излизаха на лов за тях.

Скоро дошли толкова много индианци да секат гората сред селището, че за два дни я очистили и морето се виждало много ясно; индианците направили петнадесет къщи и тази на Кортес станала особено хубава. След това капитанът се осведомил кои селища и земи се бунтуват и не искат да дойдат с мир, и няколко касици от Папайка, център на други селища, изброили на Кортес много селища, които се намирали в планината и имали крепости. Кортес изпратил да извикат капитан Саяведра с войниците, които той смятал за най-подходящи да тръгнат с него, и го изпратил срещу тези селища; повечето от тях ги посрещнали с мир, само три не пожелали да се помирят с нашите войници.

Да се върнем при Кортес, който се намирал в Трухильо. Там се били разболели францисканците, братовчед му Авалос, лиценциатът Перо Лопес, икономът Каранса, Гинея, Хуан Фламенко и много други войници, както от хората на Кортес, така и заварените в Трухильо; разболял се и Антон де Кармона, който докарал кораба с припасите. Кортес решил да ги изпрати в Куба или в Санто Доминго при хубаво време и за тази цел им дал един добре изправен и калафатен кораб с всичките провизии, които можел да им осигури.

Кортес писал на Кралската аудиенция в Санто Доминго и на херонимските монаси в Хавана как напуснал Мексико в търсене на Кристобал де Олид, за трудния поход, за случилото се с Олид, че в момента заселва земите около пристанището Трухильо, които са богати със злато; поискал да му изпратят войниците, които в Санто Доминго нямат препитание; за да повярват на думите му, той изпратил много златни украшения от Мексико и дори сервизи от своя дом.

За капитан на този кораб Кортес изпратил братовчед си Авалос и му заповядал по пътя да вземе двадесет и петте войници, които един капитан изоставил на малките острови около Косумел. След като тръгнали от Хондурас, ту при хубаво, ту при лошо време стигнали до нос Сан Антон, на около шестдесет-седемдесет левги от Хавана; там ги хванала голяма буря, която разбила кораба в брега, а монасите, капитан Авалос и много войници се удавили.

Някои се спасили с лодката или на дъски и с големи усилия стигнали до Хавана; оттам се разнесла вестта, че Кортес и всички ние сме живи; лиценциатът Перо Лопес, лекарят, който се спасил на една дъска, писал до Кралската аудиенция в Санто Доминго от името на Кортес за случилото се и че са необходими храна, вино и коне; че той носел много злато, за да ги купи, но то пропаднало в бурята.

Всички се зарадвали на тази новина, тъй като ни смятали за мъртви, както казали хората от един кораб, пристигнал от Нова Испания. В Санто Доминго веднага започнали да товарят два стари кораба с коне, ризи, шлемове и други дреболии и нищо за ядене, нито плодове, само една бъчва с вино.