Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (140)

Глава CXXXIX
Как Кортес и служителите на хазната решиха да изпратят на Негово Величество всичкото злато, което му се падаше от кралската петинка от плячката в Мексико

По това време Алонсо де Авила се върна от остров Санто Доминго и донесе поръчителството, за което беше изпратен да преговаря с Кралската аудиенция. Поръчителството ни даваше право да завоюваме цяла Нова Испания, да дамгосаме робите, да разпределяме индианците, както това се правеше обикновено на островите Еспаньола, Куба и Ямайка; това позволение щеше да важи, докато Негово Величество узнае за него или благоволи да заповяда нещо друго.

Кортес смяташе Алонсо де Авила за дързък човек и много не се погаждаше с него, понеже знаеше, че преди е бил слуга на епископа на Бургос, по тази причина винаги гледаше да го държи далеч от себе си. След като се върна от това пътуване, за да му угоди и да го подкупи, той му повери Гуалтитан и му даде малко злато; с това и с ласкателни думи, обещания и уверения, че споменатото селище е много добро и дава хубава рента, той го направи толкова верен свой приятел и служител, че после го изпрати в Кастилия заедно с капитана на своята охрана Антонио де Киньонес.

Те заминаха като пълномощници на Нова Испания и на Кортес и взеха два кораба и петдесет и осем хиляди кастелянос^[1] в златни блокчета, а също и скъпоценностите на великия Монтесума, които бе наследил Гуатемус; това беше чудесен дар, достоен за нашия велик Цезар; имаше много скъпоценности и бисери, някои от тях колкото лешник, много чалчиуис, които са като смарагдите, един от тях беше голям колкото дланта на ръка и още много други неща, които няма да се спирам да описвам; също така изпратихме няколко парчета от кости на великани, които намерихме в едно светилище в Куйуакан, подобни на тези, които бяхме видели в Тласкала; взеха и три тигъра и други неща, за които сега не си спомням.

С пълномощниците писа на Негово Величество и общинският съвет на Мексико, а също и много конкистадори писахме заедно с Кортес; отец Педро Малгарехо и ковчежникът Хулиан де Алдерете, и всички останали изтъквахме какви големи и добри дела е извършил Кортес в служба на Негово Величество, писахме за всичко, което се бе случило, откакто тръгнахме да завоюваме Мексико, как бе открито Южното море, за което се знаеше, че е много богато; молехме Негово Величество да ни изпрати епископи и свещеници от всички ордени, хора със свят живот и правила, за да ни помогнат по-добре да посеем нашата свята католическа вяра по тези места; всички като един го молехме да благоволи да даде губернаторството на Кортес, защото той е негов много добър и предан служител; да бъде благосклонен към нас, конкистадорите, и към нашите деца и да остави за нас всички кралски длъжности в Нова Испания като ковчежници, касиери, комисионери, кралски писари, екзекутори и началници на крепости и да не ги дава на други хора; помолихме Негово Величество да не изпраща учени хора, защото със своите книги ще разбунтуват тези земи още щом стъпят тук и ще изникнат спорове и различия; писахме му и за Кристобал де Тапия, който дойде, изпратен от дон Хуан Родригес де Фонсека, епископа на Бургос, и че той не беше подходящ за губернатор, ако беше останал, щяхме да загубим Нова Испания; помолихме го също да благоволи да заповяда на епископа на Бургос да не се меси в работите на Кортес и в нашите, защото ще попречи на завоеванията, които оставаха да се извършат в Нова Испания, и на заселването на провинциите, понеже епископът беше заповядал на служителите на Каса де ла Контратасион де Севиля^[2], да не позволяват да се изпраща нито оръжие, нито войници за Кортес и за хората, които бяхме с него; писахме още много други неща на Негово Величество.

Кортес от своя страна също изпразни мастилницата и подробно описа всичко, което се беше случило; излязоха двадесет и една страница и понеже ги четох и разбрах много добре всичките, разказвам това тук; освен това Кортес молеше Негово Величество да му позволи да залови губернатора на остров Куба Диего Веласкес и да го изпрати в Кастилия, та там Негово Величество да заповяда да го накажат, за да не подстрекава и да не му пречи в Нова Испания, тъй като непрестанно изпращаше от Куба заповеди да убият Кортес.

Да оставим настрана писмата и да кажем за благополучното пътуване на нашите пълномощници: след като тръгнаха от пристанището на Веракрус на 20 декември 1522 година, те слезли в Бахамския канал на брега, а след това по пътя изтървали два тигъра от трите, които водеха, и те наранили няколко моряци, та решили да убият и третия, защото бил много свиреп и не могли да излязат наглава с него.

Продължили пътуването и стигнали до остров Терсера^[3] и понеже Антонио де Киньонес се хвалеше, че е много смел и голям любовник, изглежда, се забъркал с някаква жена и при някакво скарване за нея го намушкали с нож, от което той умрял, така че Алонсо де Авила останал единствен капитан. Продължили пътя си и недалеч от споменатия остров се натъкнали на Хуан Флорин, френски корсар, който им взел златото и корабите, заловил Алонсо де Авила и го отвел като пленник във Франция.

По това време Хуан Флорин беше ограбил и друг кораб, който беше тръгнал от остров Санто Доминго, и взел от него към двадесет хиляди златни песос, голямо количество бисери, захар и говежди кожи и с всичко това се върнал много богат във Франция; там направил големи подаръци на краля и на адмирала на Франция. Цяла Франция била слисана от богатствата, които изпращахме на нашия велик император, и самият френски крал повече от всеки друг път му завидял, че няма дял в тези острови и в Нова Испания.

Тогава именно той казал, че само златото, което нашият господар получава от тези земи, му позволява да води война срещу неговата Франция, макар че по онова време още не беше открито Перу, а само Нова Испания и островите Санто Доминго, Сан Хуан, Куба и Ямайка; разправят, че тогава кралят на Франция изказал или изпратил да предадат на нашия император недоволството му от това, че той и кралят на Португалия са разделили света^[4], без да му дадат някоя част и на него; поискал да покажат завещанието на нашия праотец Адам, дали само тях е оставил за наследници и владетели на тези земи, които си бяха поделили, без да му дадат нищо, ето защо било позволено да се ограбва и взема всичко, което стане плячка в морето.

След това той отново изпратил Хуан Флорин с друга армада да плячкосва по море, обаче на връщане, след като бил ограбил много кораби и бил взел голяма плячка, между Кастилия и Канарските острови се натъкнал на три-четири военни кораба от Биская и едни от едната страна, други от другата го атакували и разбили, и пленили и него, и още много капитани французи; взели и цялата плячка, и самите кораби. После ги отвели в Севиля в Каса де ла Контратасион и оттам ги изпратили за съда на Негово Величество; щом узнал за случая, той заповядал да ги екзекутират по пътя и в пристанището Пико^[5] ги обесили; та така се случи с нашето злато и с капитаните, които го носеха; такъв беше и краят на Хуан Флорин, който го открадна.

Но да се върнем към нашия разказ; корсарите отвели в плен Алонсо де Авила във Франция и го затворили в една крепост, смятайки, че, ще получат богат откуп за него, понеже пренасяше много злато. Алонсо де Авила се уговорил с френския благородник, на когото било възложено да го пази, и му казал, че за да разберат в Кастилия за неговото пленничество и да изпратят откуп, трябва по най-бързия начин да бъдат изпратени всички писма и пълномощия, които носел от Нова Испания, и да бъдат предадени във Върховния съд на Негово Величество на адвоката Нунес, братовчед на Кортес, който беше релатор^[6] в Кралския съвет, или на Мартин Кортес, баща на Кортес, който живееше в Меделин, или на Диего де Ордас, който също беше в съда. Писмата и пълномощията били изпратени по такъв сигурен начин, че стигнали до предназначението си и след това били изпратени на Негово Величество във Фландрия, без да кажат нищо за тях на епископа на Бургос; обаче той все пак узнал и казват, че много се зарадвал, задето златото било ограбено и пропаднало, и злорадствувал по този повод: „Така му се пада на този предател Кортес“, — и казал още някои много грозни думи.

Да оставим епископа и да отидем при Негово Величество, който съжалявал за пропадането на златото, но, от друга страна, се възрадвал, че сме му изпратили такова богатство, да му мисли кралят на Франция; с тези подаръци, които му изпращаме, ще може да воюва с него. След това изпратил да заповядат на епископа на Бургос във всичко да оказва помощ и подкрепа на Кортес по отношение на Нова Испания; той скоро щял да се върне в Кастилия и щял да разреши със съд спора и разприте между Диего Веласкес и Кортес.

Скоро в Нова Испания научихме за загубата на златото и на съкровището на Монтесума, за пленяването на Алонсо де Авила и всичко останало и много съжалявахме. Кортес побърза отново да събере колкото може повече злато и да направи един топ от нископробно злато и сребро, донесени от Мечуакан, за да го изпрати на Негово Величество.

Топът бе наречен Феникс.

Да оставим старите приказки, които нямат значение за нашата история, и да кажем какво се случи с Гонсало де Сандовал и с останалите капитани, които Кортес изпрати да заселват изброените от мен провинции, докато той излее топа и претопи златото, за да ги изпрати на Негово Величество.