Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (138)

Глава CXXXVII
За заповедите на Кортес, след като беше завоюван много големият град Мексико

Първото нещо, което Кортес заповяда на Гуатемус, беше да поправят тръбите на водопровода от Чапултепеке, за да текне, както преди, водата в Мексико; да почистят улиците от труповете и главите на умрелите и да ги погребат, за да се изчисти зловонието в града; да се поправят всички пътища и мостове и да станат, както преди, да се вдигнат отново къщите и дворците и не по-късно от два месеца жителите да се върнат и да ги населят; той им посочи в коя част да се заселят и коя част да оставят, за да се заселим ние.

Бе събрано всичкото злато, сребро и скъпоценности, които бяха намерени в Мексико, но то се оказа доста малко; носеше се слух, че четири дни преди да го заловят Гуатемус бе хвърлил в езерото всичко останало. Освен това че от златото били откраднали тласкалтеките и воините от Тескуко, Уешосинго, Чолула и останалите приятели индианци, които бяха заедно с нас във войната, и че теулите, които плавали с бриговете, също откраднали една част.

Служителите на хазната на нашия господар — краля — казваха и заявяваха, че Гуатемус е скрил богатството си, а Кортес се радвал, дето няма да го даде, за да го вземе за себе си, и по тази причина решиха да изтезават Гуатемус и господаря на Такуба, който беше негов братовчед и много близък приятел. Без съмнение на Кортес му беше много неприятно, че искаха да измъчват един владетел като Гуатемус заради жаждата за злато, тъй като бяха разпитвали много хора и всички икономи на Гуатемус казваха, че освен златото, което е у служителите на хазната, друго няма; триста и осемдесет хиляди златни песос, което вече бяха претопили и направили на блокчета; от него бе извадена една пета част за краля и още една пета за Кортес.

Когато конкистадорите, които негодуваха срещу Кортес, видяха толкова малко злато, казаха на ковчежника Хулиан де Алдерете, че се съмняват, че Кортес не е искал да бъде заловен Гуатемус, нито да го измъчват него и капитаните му, за да вземе златото. За да не го подозират, Кортес не можа да предотврати мъченията на Гуатемус и на господаря на Такуба. Измъчваха ги, като им горяха краката с врящо масло и на двамата.

Признаха, че четири дни преди това хвърлили в езерото златото, оръдията и пушките, които бяха пленили при бягството ни от Мексико и при поражението на Кортес. До мястото, което посочи Гуатемус, отидоха и се спуснаха добри плувци, но не намериха нищо. Това, което аз видях с очите си, когато отидохме в къщите на Гуатемус, бе как от един басейн с вода извадиха едно златно слънце, подобно на подареното ни от Монтесума, и множество не особено ценни украшения, които принадлежаха на самия Гуатемус. Господарят на Такуба каза, че в къщите си в Такуба, на четири левги от Мексико, има малко злато, да го заведем дотам, той ще ни покаже къде е заровено и ще ни го даде. С него отиде Педро де Алварадо, заедно с още шестима войници, между които бях и аз. Когато стигнахме, този вожд каза, че ни е измамил, за да умре на пътя, нека го убият, защото няма нито злато, нито скъпоценности; така се върнахме без нищо. Тъй и не намерихме повече злато за претопяване.

Като видяхме толкова малко злато, всички капитани и войници се позамислихме и отец де ла Мерсед, Педро де Алварадо, Кристобал де Олид и други капитани казаха на Кортес, че тъй като има много малко злато, да се даде и разпределя на тези, които бяха окуцели, ослепели или оглушали, които се бяха осакатили, които ги болеше стомах, на тези, които се бяха изгорили с барута; казаха, че всички останали, които бяхме малко по-здрави, сме съгласни така да се разпредели златото. Предложиха това на Кортес с тайното намерение, че той ще даде повече от полагащите се части, тъй като имаше голямо подозрение, че е скрил златото.

Отговорът на Кортес беше, че всичко ще се оправи. И понеже всички капитани и войници искахме да видим какъв ще бъде нашият дял, настоявахме да се извади една пета и да се каже по колко песос ни се падат. След като го изчислиха, казаха, че на конниците се падат по осемдесет песос, а на стрелците и щитоносците по шестдесет или по петдесет, вече не си спомням добре. Никой от войниците не пожела да вземе такъв малък дял. Започнаха да недоволствуват против Кортес и казваха, че ковчежникът е взел златото и го е скрил. Алдерете, за да се оправдае пред нас, казваше, че не издържа повече, защото Кортес е взел, колкото се полага на краля, освен това се приспадат разходите за убитите коне; от купа били извадени също и всички златни украшения, предназначени за Негово Величество; да се разберем с Кортес, а не с него.

И в трите лагера и на бриговете имаше войници, които бяха приятели и близки на Диего Веласкес, губернатора на Куба, и бяха дошли с Нарваес. Те не обичаха Кортес и бяха много зле настроени срещу него; като видяха, че при подялбата на златото не им дава дял, какъвто те искаха, отказаха да го вземат, докато не се открие всичкото злато, независимо в чии ръце е то; заявяваха безсрамно, че Кортес го е скрил.

Кортес беше в Куйуакан и се бе настанил в едни дворци, чиито стени бяха много бели и варосани и по тях чудесно можеше да се пише с въглен и други бои; по тях всяка сутрин можеха да се прочетат много задявки в проза и в стихове, доста злобни, написани като сатири.

В едни се казваше, че слънцето, луната, звездите, морето и земята имат свои пътища и ако някога излязат от курса, за който са създадени, те скоро отново се връщат в пътя; така ще стане и с амбицията на Кортес да командува — ще се върне на мястото си. Други казваха, че по-скоро той ни е завладял нас, отколкото ние Мексико и не трябва да се наричаме завоеватели на Мексико, а завоювани от Кортес; трети гласяха, че не му стигало да вземе част от златото, полагаща му се като на генерал, а искал като тази на краля — ни повече, ни по-малко; четвърти казваха: „О, колко тъжна ще бъде душата ми, докато Кортес не върне всичкото злато, което е скрил!“ Пети казваха, че Диего Веласкес пръснал цялото си състояние и е открил земите по целия бряг на север до Пануко, а Кортес дошъл да го използува и му отнел земята и златото; имаше още много подобни злословия, а и някои думички, които не са за казване в тази история.

Когато сутринта Кортес излизаше от помещенията си и ги прочиташе така, както бяха някои в стихове и в проза, с много хубав стил, с рима във всяка задявка и куплет, с намеци и поуки, понеже и той се смяташе малко нещо поет и за да даде отговори, с които да слави своите велики и забележителни дела, той също пишеше по стената с добри рими и много на място. Стиховете и куплетите ставаха всеки ден по-безсрамни, докато най-после Кортес написа: „Бяла стена — хартия за глупаци“; на другия ден сутринта се беше появило продължение: „и за умници и истини, които Негово Величество скоро ще узнае.“ Кортес се разгневи и заяви на всеослушание да престанат тези злобни писания, защото ще накаже безсрамниците.

Почти всички имахме големи дългове, за един арбалет дължахме по петдесет-шестдесет песос, други за един меч — петдесет песос и все толкова скъпи бяха всички неща, които бяха купили, а и хирургът, който се казваше Хуан и лекуваше някои лоши рани, и той не оставаше назад с високите си цени за лечението; също така и един аптекар и бръснар, на име Мурсия, полулечител-полушарлатан, и той искаше скъпо, измислиха още тридесет хитрини и мошеничества и искаха всичко да плащаме от дела, който ни се падаше. Кортес пресече това, като назначи двама съзнателни наши другари, които разбираха от сметки и стоки, да оценят колко струва всяко нещо, което бяхме взели на вересия. Беше заповядано да се плаща това, което те кажат и за нещата, и за лечението; който нямаше пари, можеше да плати до две години време.

Понеже виждаше, че много войници най-безсрамно му искаха по-голям дял и говореха, че взел всичко за себе си и присвоил златото, и му искаха пари назаем, Кортес реши да се отърве от тях и заповяда да се населят всички провинции, които смяташе за подходящи. Той изпрати Гонсало де Сандовал да отиде да насели Тустепеке и да накаже няколко мексикански гарнизона, който бяха избили шестдесет и осем души и шест жени от Кастилия, когато бягахме от Мексико, и да основе един град, който бе наречен Меделин; да мине и през Гуасакуалко и да насели пристанището. Също така заповяда на някой си Пинеда и на Висенте Лопес да завоюват провинция Пануко; изпрати Родриго Ранхел да отиде във Виля Рика заедно с Педро де Ирсио; Хуан Алварес Чико изпрати в Колима, Виляфуерте — в Сакатула, Кристобал де Олид — в Мечуакан, а Франсиско де Ороско изпрати да насели Оашака.

Като научили, че сме завоювали и разрушили Мексико, вождовете и господарите на изброените от мен провинции не могли да повярват, че е истина, и понеже земите им бяха далеч, изпратили първенци да поздравят Кортес за победите и да станат васали на Негово Величество; те искали да се уверят, че Мексико, страшилище за тях, е изравнено със земята. Пратениците носеха големи дарове от злато, което даваха на Кортес, и дори водеха със себе си невръстните си синове, за да им покажат Мексико; за тях Мексико в този момент беше това, което е за нас Троя.

Много любопитни читатели ще ме попитат защо ние, истинските конкистадори, които завоювахме Нова Испания и силния и велик град Мексико, не се заселихме в него, а се пръснахме по други провинции. Причината беше, че в приходните книги на Монтесума видяхме откъде му носеха данъците в злато и къде имаше мини, какао и дрехи, нататък искахме да отидем, особено като видяхме, че от Мексико тръгва такъв личен капитан и приятел на Кортес като Гонсало де Сандовал. А освен това бяхме видели, че селищата около Мексико нямат злато, нито мини, нито памук, а само царевица и магей, от който правеха вино. По тази причина смятахме тези земи за бедни и тръгнахме да се заселваме в други провинции, но всички останахме излъгани.

Спомням си, че отидох при Кортес да му искам разрешение да тръгна със Сандовал и той ми каза: „Кълна се в съвестта си, сеньор Бернал Диас дел Кастильо, че вие се мамите; аз бих искал да останете тук при мен, но щом вашата воля е да заминете с вашия приятел Сандовал, на добър час. Аз винаги съм насреща за всичко, каквото пожелаете; обаче ми се струва, че ще съжалявате, задето сте ме оставили.“