Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (132)

Глава CXXXI
Как Кортес заповяда три гарнизона да отидат по суша да обсадят Мексико

Кортес заповяда на Педро де Алварадо да отиде да обсади Такуба и му даде сто и петдесет войници, въоръжени с мечове и щитове, а много от тях — и с копия, тридесет конници, осемнадесет стрелци с арбалети и пушки. За петдесетници назначи брат му Хорхе де Алварадо, Гутиерес де Бадахос и Андрес де Монхарас. Даде му, освен това и осем хиляди тласкалтеки. Мен също ме определи да отида с Педро де Алварадо. Нареди да вземем много добри оръжия, тъй като мексиканците бяха много добре въоръжени.

На Кристобал де Олид даде други сто седемдесет и пет войници, тридесет конници, двадесет стрелци с арбалети и пушки и назначи за капитани Андрес де Тапия, Франсиско де Луго и Франсиско Вердуго, които трябваше да си разпределят войниците и стрелците под общото командуване на Кристобал де Олид. Даде му също осем хиляди тласкалтеки и му заповяда да установи лагера си в град Куйуакан, на две левги от Такуба.

На друг гарнизон войници Кортес назначи за капитан Гонсало де Сандовал и му даде двадесет и четири конници, четиринадесет стрелци с арбалети и пушки, сто и петдесет войници, въоръжени с мечове и щитове, и копия и повече от осем хиляди индиански бойци от Чалко, Уешосинго и другите селища, през които щеше да мине. За капитани назначи Луис Марин и Педро де Ирсио, и двамата приятели на Сандовал, и заповяда да се разпределят войниците и стрелците, а Сандовал да застане начело на конниците и на общото командуване. Задачата му щеше да бъде да установи лагера си до Ицтапалапа и непрекъснато да я напада, като й причини възможно най-големи щети, докато Кортес му даде нова заповед. Сандовал не тръгна от Тескуко, преди Кортес, който беше главен капитан на три отряда и на бриговете, да се приготви да отплава с тринадесетте брига в езерото с тристате войници и стрелците.

Тъй като трябваше да тръгнем на другия ден сутринта, за да се придвижваме по-бързо, изпратихме напред всички воини от Тласкала и им наредихме да спрат до земите на Мексико. Както си вървели по пътя без много предпазливост, тласкалтеките с Чичимекатекле и другите вождове видели, че Шикотенга Младия го няма, а той беше главният им капитан. Чичимекатекле започнал да пита защо го няма и къде е останал и разбра, че същата нощ Шикотенга се върнал тайно в Тласкала, за да вземе насила титлата, васалите и земята на самия Чичимекатекле.

Причините за това били, както казаха тласкалтеките, че Шикотенга Младия видял, че всички капитани на Тласкала са на война, и по-точно Чичимекатекле, и няма да има противници, тъй като нямаше страх от баща си Шикотенга Слепия, а нашият приятел Масеескаси беше починал; той се страхуваше само от Чичимекатекле. Казаха също, че Шикотенга никога не е имал желание да тръгне на война срещу Мексико, тъй като го били чували много пъти да казва, че и ние, и те ще загинем в нея. Щом Чичимекатекле чул това, веднага се върна по най-бързия начин да предупреди Кортес.

Като узна това, Кортес незабавно изпрати петима първенци от Тескуко и двама от Тласкала, приятели на Шикотенга, да го настигнат по пътя и да му кажат, че Кортес го моли веднага да се върне, за да тръгне против неприятелите мексиканци; че баща му дон Лорегасо де Варгас, ако не беше стар и сляп, също щеше да тръгне срещу Мексико, тъй като всички в Тласкала са много предани слуги на Негово Величество, и не би желал той да ги опозори с постъпката си; нареди да му дадат големи обещания и да му кажат, че ще му даде много злато и наметала, за да се върне.

Отговорът на Шикотенга бе, че ако старият му баща и Масеескаси го бяха послушали, сега Кортес нямаше да ги владее и да заповядва да вършат каквото той пожелае; с една дума, отказа да се върне. Кортес веднага издаде заповед на един пристав и го изпрати с четирима конници и петима първенци от Тескуко незабавно да го намерят и да го обесят с думите: „Този вожд не може да се поправи, винаги би бил предател и изменник“, тъй като не е време да се премълчава миналото му. Обесихме го в едно селище, подчинено на Тескуко, и така завърши предателството му.

По тази причина през този ден не тръгнахме от Тескуко; на другия ден тръгнахме с хората на Кристобал де Олид, тъй като бяхме в една посока. Щяхме да нощуваме в Акулман и, изглежда, Кристобал де Олид бе изпратил напред хора да запазят къщи за хората му и като стигнахме, те бяха сложили на терасите на всички къщи зелени клонки в знак, че са заети, и ние, хората на Педро де Алварадо, нямаше къде да се настаним. Възникна свада и ние се хванахме за оръжията срещу хората на Олид, а и самите капитани се скараха, обаче и от двете страни имаше благоразумни хора, които застанаха помежду ни, и свадата стихна, но всички бяхме възбудени. Оттам уведомиха Кортес и той незабавно изпрати отец Педро Мелгарехо и капитан Луис Марин и писа на капитаните и на всички нас, мъмрейки ни за станалото, и щом пристигнаха, те веднага ни сдобриха; оттогава обаче капитаните Педро де Алварадо и Кристобал де Олид не се обичаха.

На другия ден продължихме пак заедно и преспахме в едно голямо селище, което беше безлюдно, тъй като вече се намирахме на мексиканска земя. Следващата нощ прекарахме в Гуалтитан, също опустял. На другия ден минахме през безлюдните селища Тенайука и Ескапусалко.

В Такуба пристигнахме привечер и се настанихме в едни големи къщи, тъй като и тамошното население беше избягало. Настаниха се и нашите приятели тласкалтеките и същата вечер отидоха до съседните стопанства и донесоха за ядене. През нощта поставихме подсилена охрана и съгледвачи, защото, както казах и преди, Такуба е много близо до Мексико.

Вече се стъмняваше, когато откъм езерото чухме силни крясъци; викаха ни много обидни думи и казваха, че не сме мъже да се бием с тях; в езерото имаше многобройни канута, пълни с бойци, главните пътища също гъмжаха от мексиканци; с тези обиди те се опитаха да ни предизвикат да се бием с тях още същата нощ. Тъй като имахме горчив опит от нощни битки по мостове и главни пътища, не пожелахме да излезем. На другия ден, беше неделя, след като отец Хуан Диас отслужи литургия, решихме да отидем да прекъснем водопровода от Чапултепеке за Мексико, който се намираше на около половин левга от Такуба.

На пътя ни чакаха много воини, защото те много добре знаеха, че първото, което щяхме да направим, беше прекъсването на тръбите. Посрещнаха ни близо до едни долища и започнаха да ни обсипват със стрели, мятаха камъни с прашки и къси пики и копия, но ние скоро ги обърнахме в бягство.

След като прогонихме тези ескадрони, ние прекъснахме водопровода и така Мексико остана без вода до края на войната. Тогава нашите капитани решиха да отидем и да нападнем главния път от Такуба, като направим всичко възможно да им вземем някой мост. Като стигнахме главния път, заварихме толкова много канута с воини, че цялото езеро гъмжеше от тях; не по-малко имаше и на сушата и започнаха да хвърлят камъни, копия и стрели и още в първата схватка раниха към тридесет войници. Ние все пак продължихме по пътя и стигнахме до един мост; както разбрах, те ни бяха подмамили да минем от другата страна на моста и щом стигнахме там, върху нас се нахвърлиха толкова много воини, че не можехме да се отървем от тях; какво можехме да сторим на този път, широк осем крачки, когато те бяха от двете ни страни и ни нападаха в упор? Нашите стрелци в това време зареждаха и стреляха по канутата, но не им нанасяха големи поражения, тъй като мексиканците ги бяха защитили с дебели дъски.

Когато атакувахме ескадроните, които се биеха на самия път, те скачаха във водата и бяха толкова много, че не можехме да ги разбием. Конниците също не можеха да ни помогнат, защото раняваха конете им — откъм водата имаше прегради, зад които дебнеха индианци с дълги копия, които бяха направили като коси с пленени от нас мечове.

Така се бихме около един час и толкова яростно ни нападаха, че не можехме да ги удържим; освен това видяхме, че идва още една голяма флота от канута, за да ни пресече пътя и да ни удари в гръб. Понеже и нашите приятели — тласкалтеките — ни пречеха много по пътя, решихме да не продължаваме по-нататък, а да се оттеглим в добър ред.

Когато мексиканците видяха, че отстъпваме, започнаха да викат и да ни освиркват и още по-яростно налитаха да се вкопчат в нас. Казвам, че не мога да го опиша, тъй като целият път беше покрит с копия, пики, камъни и стрели, а тези, които падаха във водата, сигурно бяха много повече.

Като се измъкнахме от пътя, благодарихме на бога, задето ни бе избавил от тази битка, в която загинаха осем войници, а други петдесет бяха ранени. Мексиканците продължаваха да ни викат и да ни освиркват от канутата, а нашите приятели тласкалтеките им казваха да излязат на сушата и да се бият с тях. Това беше първото, което направихме: прекъснахме водопровода и отидохме да видим пътя и езерото, макар и да не спечелихме слава в това. Нощта прекарахме в лагера, където се лекуваха ранените. Поставихме добра охрана и патрули; същата нощ умря един от ранените коне.

На другия дан сутринта капитан Кристобал де Олид каза, че иска да тръпне за Куйуакан, на левга и половина оттук, защото там беше неговото предназначение; колкото и да го молиха Педро де Алварадо и други благородници да не делим силите си, той не склони да остане; Кристобал де Олид беше много храбър и за това, че предния ден влязохме така безразсъдно в бой, винеше Педро де Алварадо; така че замина за Куйуакан, където му беше заповядал Кортес, а ние останахме в нашия лагер.

Не беше хубаво да се делят силите ни по онова време, защото ако мексиканците бяха научили, че сме малко, през тези четири-пет дни, докато дойдат бриговете, можеха да ни нападнат и нас, и хората на Кристобал де Олид; щяхме да изпаднем в много тежко положение и да дадем много жертви. Така че ние останахме в Такуба, а Кристобал де Олид в своя лагер и не се осмелявахме да излизаме по пътищата. Всеки ден ни нападаха безброй мексиканци и се опитваха да ни подмамят към места, където биха могли да правят с нас каквото си искат, без ние да можем да се защитим.

Ще ви оставя тук, за да кажа как Гонсало де Сандовал тръгнал от Тескуко четири дни след празника Корпус Кристи^[1] и отишъл в Ицтапалапа, където започнал война и подпалил много къщи, които били на сушата. Скоро на помощ на жителите на града дошли много мексикански ескадрони и Сандовал водил с тях голяма битка по суша и ги накарал да се върнат в канутата си, откъдето ранили доста от неговите войници.

По време на битките те видели по върховете на хълмовете край Ицтапалапа големи сигнални огньове, на които селищата, заселени в езерото, отговаряли със също такива сигнални огньове; това било знак за канутата на Мексико и на околните селища, че е дошъл Кортес с тринадесетте брига.

Първото нещо, което направил Кортес, след като влязъл в езерото, било да атакува един скалист остров близо до Мексико, където се събрали много мексиканци — жители на града и чужденци, за да го превърнат в крепост. Срещу Кортес излезли всички канута на Мексико в заселените в езерото селища. По тази причина отслабили малко натиска срещу Сандовал и Ицтапалапа; но понеже повечето къщи били построени във водата, нищо не можел да им направи, макар че в началото избили много неприятели, а многочислените му приятели индианци му помогнали да плени много хора от тези селища.

Като видял колко канута се събират срещу неговите тринадесет брига, Кортес много се изплашил — как няма да се изплаши, като били повече от хиляда канута — и се отказал от нападението на острова; наредил бриговете да застанат в един край на езерото, та ако много го притиснат, да може да се измъкне с корабите. Той заповядал на капитаните да не се опитват да налитат срещу канутата, докато не излезе малко вятър от сушата, който в този момент подухнал.

Когато от канутата видели, че нашите кораби спрели, помислили, че това е от страх, и мексиканските капитани заповядали на хората си да побързат да атакуват бриговете. В този момент духнал силен вятър, нашите гребци напрегнали сили и с попътния вятър Кортес заповядал да атакуват канутата. Те налетели върху тях и преобърнали много канута и избили много неприятели, а други пленили. Останалите канута потърсили убежище между къщите в езерото, където нашите бригове не можели да ги стигнат. Това бе първата битка в езерото и я спечели Кортес с божия помощ. Амин.

След това той се отправил с бриговете към Куйуакан, където беше лагерът на Кристобал де Олид, и се бил с много ескадрони, които го чакали в опасни места с намерение да пленят бриговете; и понеже от канутата и от едни кули на идоли го обстрелвали упорито, Кортес заповядал да извадят четири топа, бързо започнали да стрелят и избили много индианци. В бързината артилеристите подпалили барута и някои от тях си опърлили лицата и ръцете. Кортес незабавно изпратил един бърз бриг до Ицтапалапа, в лагера на Сандовал, за да вземе всичкия му барут, и му писал да не мърда от мястото си.

Да оставим Кортес и да кажа какво направихме в нашия лагер. Като разбрахме, че Кортес е вече в езерото, настъпихме по главния път, но не като първия път, а в добър ред, стрелците се редуваха да зареждат и да стрелят, а конниците останаха да пазят тила. По този начин ту атакувахме, ту възпирахме враговете да не излязат на пътя, а също така поправяхме разрушените участъци.

Да оставим това сега и да кажем как Гонсало де Сандовал, който се намираше в Ицтапалапа, щом видял, че нищо не може да им стори, защото били във водата и продължавали да раняват войниците му оттам, решил да отиде до едни къщи, които също бяха във водата, и започнал да напредва с бой към тях. В това време Гуатемус изпратил много воини на помощ, за да разрушат и залеят главния път, по който влязъл Сандовал; изпратил много бойци и по суша, за да не го хванат в клопка.

По това време Кортес бил заедно с Кристобал де Олид и като видял, че към Ицтапалапа се придвижват много канута, решил да отиде натам с бриговете и с хората на капитан Олид да потърси Сандовал. Отивайки нататък по езерото, те видели, че множество мексиканци прекъсват главния път, за да го залеят, и разбрали, че Сандовал трябва да е в къщите. Отишли с бриговете и го заварили да се бие с ескадрона, който изпратил Гуатемус; щом се появили, битката малко поспряла.

След това Кортес заповядал на Гонсало де Сандовал да остави Ицтапалапа и по суша да отиде да обсади друг главен път към Мексико от едно селище, което се казваше Тепеакиля, а сега го наричат Нуестра сеньора де Гуадалупе^[2], която е вършила и върши много чудеса.