Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (130)

Глава CXXIX
Как бе направен преглед на войската в Тескуко и за заповедите, които бяха дадени

След като бе издадена заповедта и бяха изпратени вестоносци с писма до нашите приятели в Тласкала, Чалко и останалите селища, Кортес реши заедно с нашите капитани и войници на втория ден на Великден 1521 година в големите дворове да се направи преглед на цялата войска. Налице се оказаха осемдесет и четири конници, шестстотин и петдесет войници, въоръжени с мечове и щитове и много с копия, сто деветдесет и четири стрелци, една част от които бяха определени за бриговете, както ще кажа по-нататък.

За всеки бриг бяха определени по дванадесет стрелци с арбалети и пушки, те нямаше да гребат, и по дванадесет гребци — шест от едната страна и шест от другата, — и по един капитан; така че на всеки бриг имаше по двадесет и пет души с капитана.

По тази сметка на бриговете отидоха триста войници; между тях разпределихме и всички топове, както и необходимия им барут. След това бяха оповестени заповедите, които всички трябваше да спазваме.

Първо, никой да не се осмелява да богохулствува нито против господа бога Исус Христос, нито против света Богородица, неговата благословена майка, нито против светите апостоли, нито против други светци под страх от тежки наказания.

Второ, никой войник да не се отнася зле с нашите индиански приятели, тъй като те са дошли да ни помагат; да не им се взема нищо, дори и това да е плячка, придобита във войната: било то индианец, индианка, злато, сребро или чалчиуис.

Трето, никой наш войник да не се осмелява да напуска лагера, за да ходи през деня или през нощта в селищата на нашите приятели или на други места да търси храна под страх от тежки наказания.

Четвърто, всички войници да носят добре подплатени брони, горхал^[1], папанго^[2], антипарас^[3] и щит; като знаехме колко копия, камъни, стрели и пики ни заплашваха, наистина беше нужно да носим броните, които се изброяваха в заповедта.

Пето, под страх от тежко наказание никой войник да не залага на хазарт кон или оръжие.

Шесто, никой войник, нито конник, нито стрелец да не сваля бойното си облекло и своите алпаргатас^[4] освен в случай на голяма нужда поради раняване или болест; това беше, за да бъдем винаги готови, по което и време да ни нападнат мексиканците.

Освен това бяха обявени заповедите, които трябваше да се спазват по време на битки и походи и по време на пост; този, който бъде заловен да спи по време на пост или напусне мястото си, щеше да бъде наказван със смърт. Забранено беше също под страх от смъртно наказание войник да отива от един лагер в друг без разрешение на своя капитан.

Също така никой войник да не оставя капитана си по време на война или битка и да бяга под страх от смъртно наказание.