Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- —Добавяне
Глава CV
Как Нарваес се прехвърли с цялата си армада в Семпоал и какво направи Кортес в Мексико
След като Нарваес изпратил под стража магистрата на Кралската аудиенция в Санто Доминго, той се вдигнал с целия си обоз, амуниции и бойни припаси да премести лагера си в един по онова време многолюден град, наречен Семпоал. Първото нещо, което направил, било да вземе насила всичките наметала, дрехи и злато, които Кортес бе оставил на съхранение при дебелия касик, когато пристигнахме от Тласкала; взел също и индианките, които ни бяха дали вождовете от града и които ние бяхме оставили в домовете на бащите им, тъй като бяха господарски дъщери и твърде нежни, за да тръгнат с нас на война.
Дебелият касик казал много пъти на Нарваес да не взема нищо от нещата, оставени му на съхранение от Кортес, защото той ще го убие, като научи, че са ги взели, и освен това се оплакал на самия Нарваес от многото безчинства и кражби, които вършели хората му из града; казал му, че когато бил там Малинче с хората си, абсолютно нищо не им взели; поискал да му върне час по-скоро индианките, златото и наметалата, защото в противен случай ще изпрати хора да се оплачат на Малинче. Като слушали това, те му се подигравали и инспекторът Салватиера, който бил най-големият фанфарон, казал на приятелите си и на самия Нарваес: „Чувате ли какъв страх имат всички вождове от този жалък Кортесчо?“
Да минем по-нататък и да кажем, че Кортес се посъветва с нашите капитани и войници, които му бяха най-предани и от които той искаше съвети в такива важни случаи. Бе решено в най-кратко време, без да чакаме повече, да тръгнем срещу Нарваес, а Педро де Алварадо да остане в Мексико да пази Монтесума с всички войници, които не можеха да тръгнат на този поход. Решихме също да оставим и подозрителните, за които знаехме, че са приятели на Диего Веласкес.
Малко преди да дойде Нарваес, Кортес беше изпратил хора в Тласкала за царевица, защото земята на Мексико беше дала лоша реколта по липса на вода и се нуждаехме от царевица, тъй като имахме много индианци от Тласкала. Скоро донесоха въпросната царевица, кокошки и други провизии, които оставихме на Педро де Алварадо, а освен това му направихме укрития и укрепления, и му оставихме известно количество припаси, бронзови топове и барут, петнадесет стрелци с пушки и осем с арбалети, и пет коня; с него останаха осемдесет войници.
Когато великият Монтесума видя, че се готвим да тръгнем срещу Нарваес, Кортес в никакъв случай не искаше да му даде да разбере, че знае, дето Монтесума помага на Нарваес и му изпраща злато и наметала, и е заповядал да му дават провизии.