Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (99)

Глава XCVIII
Как Монтесума каза на Кортес, че иска да му даде една своя дъщеря за жена

Както вече много пъти казах, Кортес и всички ние винаги се стремяхме да угодим на Монтесума и да го развличаме. Един ден Монтесума каза на Кортес: „Вижте, Малинче, толкова ви обичам, че искам да ви дам една моя много красива дъщеря, за да се ожените за нея и да я имате за законна жена.“ Кортес свали шапката си в знак на благодарност и каза, че му оказва много голямо благоволение, но той е женен и има жена, а при нас не е разрешено да имаме повече от една жена, че той ще я уважава като дъщеря на такъв велик владетел, но първо иска тя да стане християнка като другите господарки, дъщери на владетели.

Монтесума се съгласи и както винаги, прояви своята обичайна благосклонност. Обаче нито за ден не прекрати своите жертвоприношения, при които убиваше хора. Кортес го възпираше, но полза нямаше никаква, докато на края реши да се посъветва с нашите капитани какво трябва да направим в този случай, тъй като не се осмеляваше да вземе мерки, за да не се разбунтува градът и жреците, които бяха в храма на Уичилобос.

Съветът, който дадоха нашите капитани и войници, беше да се престори, че иска да свали идолите от върха на храма на Уичилобос, и ако види, че се вдигат да го защищават, да поиска от Монтесума позволение за вдигането на един олтар в някоя част на главното светилище, а също да се сложи едно разпятие и образът на света Богородица.

След като бе взето това решение, Кортес отиде със седем капитани и войници в палатите, където беше пленник Монтесума и му каза: „Сеньор, вече много пъти казах на ваша милост да не принася човешки жертви на тези ваши богове, които ви мамят, но вие продължавате. Известявам ви, сеньор, че всички мои другари и тези капитани, които са дошли с мен, ви молят да бъдете така добър да им разрешите да махнат идолите и да поставим образа на света Богородица и един кръст. Ако сега не им дадете разрешение, те самите ще отидат да ги махнат, а аз не бих искал да убият някои от жреците.“

Когато Монтесума чу тези думи и видя, че капитаните са разгневени, той каза: „О, Малинче, вие искате да погубите този град. Нашите богове ще ни се разсърдят и дори вие не знам как ще оцелеете. Много ви се моля сега да търпите, а аз ще изпратя да извикат всички папас и ще изслушам техния отговор.“

Като чу тези думи, Кортес направи един знак, като че иска да му говори насаме, не в присъствието на капитаните, които водеше със себе си. Той им заповяда да го оставят сам. Когато капитаните излязоха от залата, Кортес каза на Монтесума, че за да се избягнат безредиците и за да не се гневят жреците, той ще се опита да поговори с капитаните си да не свалят идолите, като в замяна той позволи в някоя стая на главния храм да се направи олтар, за да сложим образа на света Богородица и един кръст, и с течение ла времето те ще видят колко са добри и полезни за душите им и ще им дадат здраве, добри посеви и преуспяване.

С големи въздишки и с натъжено лице Монтесума каза, че ще говори по този въпрос с жреците. След много приказки встрани от техните проклети идоли бе поставен нашият олтар с образа на света Богородица и един кръст. Всички благодарихме на бога, отец де ла Мерсед изпя една литургия, пригласяха му свещеникът Хуан Диас и много от нашите войници. Капитанът постави там на стража един стар войник и помоли Монтесума да заповяда на неговите жреци да не го докосват, а само да премитат, да горят тамян и да палят свещи денем и нощем, и да украсят олтара с клонки и цветя.