Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (98)

Глава XCVII
Как се раздели златото, както това, което даде Монтесума, така и събраното от градовете

Първо извадихме кралската петинка, след това Кортес каза да му отделят и на него една пета част като на Негово Величество, понеже така му бяхме обещали в пясъците, когато го издигнахме за главен капитан и съдия. След това той каза, че в Куба бил направил известни разходи по екипирането на армадата, та да извадим и тях от купа. Освен това да се извади и стойността на корабите, които разбихме и които дължахме на Диего Веласкес. След това за пълномощниците, които заминаха за Кастилия. Освен това за хората, които бяха останали във Виля Рика, към седемдесет души, и стойността на коня, който беше убит, и на кобилата на Седеньо, която заклаха индианците от Тласкала. За отец де ла Мерсед и за свещеника Хуан Диас, за капитаните и за конниците двоен дял, една част за стрелците с пушки и арбалети, така че на края остана много малко.

Като видяхме колко малко злато остана, много войници отказаха да вземат своя дял и Кортес го прибра за себе си, понеже по онова време не можехме да си търсим правото. Имаше други войници, които взеха своите сто песос и искаха още. Кортес тайно даваше на тоя и на оня като подаяние, за да останат доволни. Сега да кажем за златото, което остана за хората от Виля Рика. Това злато бе изпратено в Тласкала, за да им го запазят там, но тъй като бе несправедливо разпределено, по-нататък ще кажа какво се случи с него.

Много от нашите капитани заповядаха на златарите на великия Монтесума да направят големи златни верижки; също и Кортес заповяда да му направят много бижута и златни сервизи. Някои от нашите войници си бяха напълнили ръцете, така че излезе на показ много злато на кюлчета с марка и без марка и най-различно изработени скъпоценности; започнаха нескончаеми хазартни игри, с карти, направени от кожата на барабан, които Педро Валенсиано правеше много хубави и изрисувани като тези в Испания, та с това се занимавахме.

Тъй като донасяха на Кортес, че има много войници, недоволни от своя дял злато, и се говореше, че е откраднато злато от купа, той реши да свика всички и ни каза много сладки приказки: че всичко каквото имал, било за нас, че той не искал една пета, а само това, което му се полага като генерал-капитан, че който от каквото се нуждае, той ще му го даде, но все пак златото, което получихме, било съвсем малко. Да погледнем колко големи градове и богати мини има наоколо и че всички ще станем техни господари, много преуспяващи и заможни. Каза още много примамливи неща, както само той умееше да говори. Освен това на някои войници даваше скришом златни скъпоценности, а на други правеше големи обещания; нареди също храната, която носеха домакините на Монтесума, да се разпределя по равно между войниците и него.