Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (96)

Глава XCV
Как се върнаха капитаните, които Кортес беше изпратил да видят мините и да проучат пристанището и река Гуасакуалко

Първият, който се върна в град Мексико да даде отчет на Кортес, беше Гонсало де Умбрия със своите другари. Те донесоха златни зърна на стойност около триста песос, които индианците от Сакатула бяха добили пред тях. Както каза Умбрия, вождовете от тази провинция били отвели много индианци при реката и те промивали пръстта в едни съдове, подобни на малки корита, и отделяли златото. Казаха, че ако тези индианци умееха да промиват златото, както на остров Санто Доминго или на остров Куба, тези мини щели да дават много повече.

Също така те доведоха със себе си двама първенци, които тази провинция изпращаше при нас, и донесоха един дар от злато, който струваше към двеста песос. Тези първенци идваха да засвидетелствуват, че са предани слуги на Негово Величество. Кортес се зарадва много, сякаш бяха донесли злато не за триста, а за тридесет хиляди песос, понеже разбра, че там има богати мини; на вождовете, които донесоха подаръка, каза много ласкави думи, показа се много любезен с тях и заповяда да им дадат зелени броеници от Кастилия; те се върнаха в родината си много доволни.

Диего де Ордас, който отиде да види река Гуасакуалко каза, че е минал през много големи градове — всички ги изброи, — и навсякъде му оказали големи почести, а на пътя, близо до Гуасакуалко, се натъкнал на граничните гарнизони на Монтесума и всички тези области се оплаквали от тях, че ги грабели, отнемали жените им и ги карали да дават други данъци.

Ордас заедно с мексиканските първенци, които водеше със себе си, се скарал на капитаните на Монтесума, които командували тези гарнизони, и ги заплашил, че ако продължават да ограбват населението, ще каже на господаря им да изпрати да ги арестуват и накажат като Кетцалпопока и другарите му, които също бяха ограбвали приятелски нам народи. Те се изплашили от тези думи.

После Ордас продължил пътя си към Гуасакуалко, като взел със себе си само един мексикански първенец. Когато главният вожд на тази провинция, на име Точел, научил за пристигането му, изпратил своите първенци да го посрещнат и се показали много дружелюбни, понеже цялото население на провинцията знаеше що за хора сме още от времето, когато дойдохме с Хуан де Грихалва.

Щом вождовете на Гуасакуалко разбрали с каква цел идва Ордас, веднага му дали много и големи канута и самият вожд Точел заедно с много други първенци лично измерили дълбочината в устието на реката — около седем метра, и то не на най-дълбокото място, — а след като влезли в устието, малко по-нагоре по реката установили, че могат да плават големи кораби, и колкото се отивало по-нагоре, по-дълбока ставала тя; близо до едно селище, което по онова време беше населено с индианци, можели да плават дори караки^[1].

След това Ордас се върнал в града с вождовете, те му дали няколко златни скъпоценности и една много красива индианка; заявили, че са готови да служат на Негово Величество, и се оплакали от Монтесума и от неговите бойци. Ордас им благодарил за голямата чест, която му оказали, и им дал няколко наниза мъниста от Кастилия, който носел за тази цел, и се върнал в Мексико. Тук беше посрещнат с радост от Кортес и от всички нас. Каза, че тези земи били много добри за отглеждане на животни и за земеделие, а пристанището — близо до островите Куба, Санто Доминго и Ямайка; неудобството беше, че тази провинция се намираше далеч от Мексико и имаше много блата.

Да кажем сега и за капитан Писаро и неговите другари, които отидоха към Тустепеке да търсят злато и да видят мините. Писаро се върна само с един войник и даде отчет на Кортес, и донесе златни зърна за около хиляда песос, извадени от мините. Двамата казаха, че от провинция Тустепеке и Малиналтепеке и от други градове от областта при реката отишли много хора и им дали една трета от добитото злато. После се изкачили по-нагоре в планината, в друга провинция, чието население се наричало чинантеки, и щом стигнали там, излезли много въоръжени индианци: копията им били по-големи от нашите, а освен това носели лъкове, стрели и малки щитове. Те казали, че нито един мексикански индианец не ще влезе в земите им, защото ще го убият, а теулес може, нека заповядат. Така и направили: мексиканците останали, а нашите продължили.

Когато вождовете на Чинанта разбрали защо са дошли, събрали голям брой хора, за да добиват злато, и ги отвели до едни реки, където взели още злато на зрънца; индианците казали, че то е от по-стари мини.

Капитан Писаро доведе също така и двама вождове от тази провинция, които дойдоха да станат васали на Негово Величество и наши приятели; те донесоха дар от злато. Всички тези вождове без изключение говореха много лоши неща за мексиканците, които били ненавиждани в техните провинции заради грабежите, които вършели; не можеха да ги гледат и дори имената им не искаха да споменават.

Кортес прие много добре Писаро и първенците, който доведе, взе дара, който му поднесоха — много години минаха оттогава и вече не си спомням на колко песос възлизаше златото. С благи думи той обеща да им помага и да бъде приятел на чинантеките и след това ги изпрати. За да не ги закачат мексиканците по пътя, той изпрати двама мексикански първенци да ги заведат до техните земи и да не ги изоставят, докато не се намерят в безопасност; те заминаха много доволни.

Кортес попита Писаро за останалите войници, които беше взел със себе си. Той отговори, че тъй като тези земи му се сторили много добри, с богати мини и народът бил мирен, решил да ги остави и заповядал да направят голямо стопанство с какаови насаждения, царевица и памук и да завъдят много местни птици, и оттам малко по малко да проучат всички реки, за да видят какви мини има. Макар че тогава нищо не каза, Кортес не одобри постъпката на своя роднина, тъй като бе престъпил заповедта му. После научихме, че насаме той много му се карал и му казал, че е нищожен човек, щом мисли за такива неща, като отглеждане на птици и какао. Той незабавно заповяда на един войник да отиде и да доведе хората, които беше оставил Писаро. За да дойдат по-скоро, той даде на войника писмена заповед да се върнат.