Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (95)

Глава XCIV
Как Кортес се помъчи да научи за златните мини и за удобните пристанища от Пануко до Табаско

Веднъж, когато Кортес и други капитани бяха на посещение при великия Монтесума и разговаряха с него, от дума на дума нашият капитан го попита къде се намират мините и в кои реки и по какъв начин добиват златото, което му носеха на зърна, тъй като иска да изпрати да ги видят двама от нашите войници, много добри миньори.

Монтесума каза, че добиват злато от три места, а най-много му носят от една провинция, която се нарича Сакатула и се намира на южния бряг^[1], на десет-дванадесет дни път от Мексико; че добиват златото с едни шикали, в които промиват пръстта, и на дъното остават дребни зрънца; понастоящем му го носят от друга провинция, която се казва Тустепеке^[2], близо до мястото, където ние слязохме от корабите, на северния бряг^[3]; там го добиват от две реки, близо до тази провинция има други много богати мини, но тамошните жители не са негови поданици, казват се чинантеки и запотеки и не са негови васали; ако Кортес иска да изпрати свои войници, той ще му даде няколко първенци, които да отидат с тях.

Кортес му благодари за това и после изпрати един кърмчия, който се казваше Гонсало де Умбрия, да иде в златните мини в Сакатула заедно с двама войници и им даде срок за отиване и връщане четиридесет дни. Към мините на северния бряг изпрати един капитан, който се казваше Писаро, младеж на около двадесет и четири години, към когото Кортес се отнасяше като към родината. По онова време Перу още не беше известно, нито се споменаваше за писаровци в тази земя. Та той замина с четирима войници, също със срок от четиридесет дни за отиване и връщане.

След като вече бяха тръгнали, великият Монтесума даде на нашия капитан едно голямо платно от енекен, на което бяха нарисувани и отбелязани като истински всички реки и заливи на северния бряг от Пануко да Табаско, които са на около сто и четиридесет левги едни от други. Тъй като още от времето, когато дойдохме да откриваме тези земи с Грихалва, познавахме всички пристанища и заливи, крито бяха отбелязани на платното, дадено ни от Монтесума, с изключение на река Гуасакуалко, за която казаха, че била много пълноводна и дълбока, Кортес реши да изпрати хора да видят какво представлява и да изследват пристанището и входа му.

Един от нашите капитани, който се казваше Диего де Ордас, каза на Кортес, че иска да иде да види тази река и земите около нея, както и да разбере какво е местното население, и поиска няколко индиански първенци да отидат с него. Кортес му даде разрешение да замине. Монтесума каза на Ордас, че Гуасакуалко не спада към неговите владения, че този народ е много храбър, затова нека първо попита нашите богове и на място да решава какво трябва да прави, и ако стане нещо, нека да не го обвиняват него. Монтесума добави, че преди да стигне в тази провинция, Ордас ще се натъкне на неговите гранични гарнизони и ако се нуждае от тях, може да ги вземе със себе си. Кортес и Диего де Ордас му благодариха и така той тръгна с двама от нашите войници и няколко първенци, които му даде Монтесума.