Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (93)

Глава XCII
Как племенниците на великия Монтесума събираха доброволци сред другите владетели, за да дойдат в Мексико и да го освободят от затвора

Когато Какамацин, господарят на град Тескуко, който след Мексико е вторият по големина и важност град в Нова Испания, научи, че от доста време чичо му Монтесума е пленник и че ние се разпореждаме навсякъде, където можем, а освен това беше разбрал по някакъв начин, че сме отворили стаята, в която се намираше голямото съкровище на дядо му Ашаяка, но не сме го докоснали, реши да свика всички вождове от Тескуко и господаря на Койоакан, който беше негов братовчед и племенник на Монтесума, господарите на Такуба и на Ицтапалапа и друг един много велик вожд, господаря на Маталсинго, който също беше много близък сродник на Монтесума, и дори казваха, че на него се пада по право да стане крал и господар на Мексико, този вожд също беше много известен с храбростта си сред индианците.

Та докато Какамацин се уговаряше с тези и с други мексикански владетели в определен ден да ни нападнат с всичките си войски, изглежда, този вожд, който, както казах, беше много смел — не си спомням името му, — казал, че ако му дадат на него господството над Мексико, което и по право му се полагаше, той с целия си род и с цялата провинция, която се казваше Маталсинго, ще бъде първият, който ще грабне оръжието и ще дойде в Мексико да ни изгони или да избие всинца ни. Какамацин, изглежда, отговорил, че първенството се пада на него и той би трябвало да бъде крал, тъй като е племенник на Монтесума, и че ако този вожд и хората му не искат да дойдат, и без тях ще ни нападнат. Така че Какамацин вече беше подготвил изброените от мен владетели и беше се уговорил с тях в определен ден да дойдат в Мексико и заедно с вождовете от града, които ще ги пуснат да влязат, да ни нападнат.

Докато се уговаряха, Монтесума успя подробно да научи всичко от един свой много близък сродник, който не бе се съгласил с предложението на Какамацин; за да разбере по-добре каква е работата, той заповяда да извикат всички вождове и първенци на града и те му казаха, че Какамацин ги уговаря с думи или с подкупи да му помогнат да ни нападне и да освободи чичо си. И понеже Монтесума беше разумен и не желаеше градът да се вдига на оръжие и да се бунтува, съобщи всичко на Кортес от игла до конец. Това за брожението — нашият капитан и ние го знаехме много добре, но не тъй подробно, както той ни го разказа.

Решихме да посъветваме Монтесума да ни даде от неговите мексиканци да отидем в Тескуко и да заловим Какамацин или да разрушим този град и цялата провинция. На Монтесума този съвет не му хареса. Кортес изпрати да кажат на Какамацин да престане да подстрекава за война, защото това ще го погуби, че той иска да го има като приятел, ще направи за него всичко, от каквото има нужда, и много други обещания му даде.

Понеже Какамацин беше младеж и беше намерил още много съмишленици да му помагат във войната, изпрати да кажат на Кортес, че вече много добре е разбрал неговите ласкателни думи и не иска да ги чува повече. Кортес отново изпрати да му кажат да не проявява незачитане към нашия крал и господар, защото ще заплати с живота си. Той отговори, че не признава никакъв крал, не би искал и Кортес да познава, защото с кротки думи и лъжи е хванал чичо му.

След като получи този отговор, нашият капитан помоли Монтесума, тъй като беше велик владетел и някои от неговите велики вождове и роднини в Тескуко не се имаха с Какамацин поради надменността и враждебността му, а дори и в Мексико, при Монтесума, се намираше един роден брат на Какамацин — много добър момък, който беше избягал от него, за да не го убие, тъй като след Какамацин той трябваше да наследи кралството Тескуко, — та Монтесума да намери начин и да уреди, щото първенците на Тескуко да заловят Какамацин или тайно да го извикат и ако дойде, да го хванат и Монтесума да го държи под властта си, докато стане по-кротък. Тъй като този племенник се намира у дома му, избягал от страх пред брат си, и му служи, да издигне него за владетел на Тескуко и да отнеме властта на Какамацин.

Монтесума каза, че незабавно ще изпрати да го извикат, но предчувствува, че няма да дойде, в такъв случай ще нареди на своите вождове и роднини да го заловят. Кортес много му благодари за това и му каза: „Сеньор Монтесума, уверявам ви, че ако искате да си отидете във вашите дворци, ваша воля. Откакто разбрах, че сте добросърдечен към мен, аз ви обичам толкова много, че ако не бях в положението, в което се намирам, незабавно щях да ви придружа, за да отидете в палатите си заедно с всички ваши благородници, и ако не съм го направил досега, причината са тези капитани, които ви плениха, тъй като те не искат да ви пуснат, а и защото ваша милост казва, че предпочита да бъде пленник, за да предотврати размириците, които вашите племенници предизвикват с цел да завладеят града и да ви свалят от власт.“

Монтесума отвърна, че му е много задължен, и като вникваше в ласкателните думи на Кортес, виждаше, че той казваше това не за да го пусне, а да го изпита; също така Ортегиля, пажът, беше казал на Монтесума, че нашите капитани са посъветвали Кортес да го пленят, но да не вярва на Кортес, защото и да не бяха те, пак нямаше да го пусне; Монтесума каза, че е по-добре за него да е в плен, докато види как ще завършат плановете на племенниците му, и че незабавно ще изпрати пратеници при Какамацин с молба да се яви пред него, тъй като иска да го сдобри с нас. Изпрати да му кажат да не се грижи за освобождаването му, че ако той самият е искал да се освободи, досега е имал достатъчно време и възможности за това и че Малинче два пъти му е предложил да се върне в палатите си, но той не пожелал, изпълнявайки по този начин заръката на техните божества да стои в плен, тъй като, ако не го направи, го заплашва смърт.

Монтесума изпрати да кажат същите тези думи на вождовете на Тескуко: че е изпратил да извикат племенника му да го сдобри с нас, и да внимават този младеж да не обърка главите им, та да вдигнат оръжие против нас.

Какамацин и неговите първенци се събрали да се съветват какво да правят и Какамацин започнал да се ежи, че ще ни избие най-много за четири дни и че чичо му се показал голям страхливец, като не ни е нападнал, когато слизахме по планината при Чалко и беше приготвил своите гарнизони; че Монтесума лично има вина за влизането ни в града, сякаш е очаквал, че идваме за добро; всичкото злато, което събира от васалите си, го дава на нас; ето че сме отворили тайно стаята, където се намира съкровището на дядо му Ашаяка; държахме го в плен и постоянно настоявахме да махнат идолите на великия Уичилобос и на негово място да поставим нашите. За да не стане работата още по-лоша и за да ни накаже за всички тези кощунства, той ги молил да му помогнат, тъй като всичко, което им казва, те са го видели със собствените си очи: след като изгорихме капитаните на самия Монтесума, вече нищо друго не им остава, освен да се обединят и всички като един да ни нападнат.

Там Какамацин им обещал, че ако стане господар на Мексико, ще ги направи велики владетели, и също им дал много златни скъпоценности и им казал, че вече се уговорил със своите братовчеди, господарите на Куйуакан, Ицтапалапа, Такуба и други роднини да му помогнат и че в самото Мексико също имал свои хора сред първенците, които щели да ги пуснат да влязат в града и да им помагат по всяко време на денонощието.

Едни щели да влязат по главните пътища, а други — с пироги по езерото и никой нямало да ги спре или да се противопостави, тъй като неговият чичо се намира в плен. Да не се страхували от нас, тъй като им е известно неотдавна случилото се в Алмерия, където вождовете на чичо му бяха убили много теулес и един кон, те видели главите на тези теулес и на коня, само за час щели да свършат с нас, а с телата ни щели да си направят хубаво угощение.

Като свършил тази реч, казват, че вождовете започнали да се споглеждат помежду си, за да проговорят най-напред тези, които обикновено първи вземали думата, щом ставало реч за военни дела, и че четирима или петима от тях казали, че не могат да тръгнат без разрешение от своя велик господар Монтесума и да водят война в собствения му дом и град; че най-напред трябвало да го известят за това и ако той е съгласен, на драго сърце ще тръгнат с Какамацин, иначе ще станат предатели.

Изглежда, че Какамацин се разгневил от отговора на вождовете, защото заповядал да арестуват трима от тях; и тъй като там имало и други негови родственици, известни с буйността си, те казали, че ще му помагат до смърт. Така той решил да изпрати да кажат на чичо му, че трябва да се засрами, дето е изпращал хора да го викат да се сдобрява с тези, които са причинили толкова зло и безчестия и го държат в плен. Че не е възможно друго обяснение, освен че ние сме магьосници и с магьосничества сме го лишили от голямата му храброст и сила или че нашите богове и великата жена на Кастилия, за която бяхме казали, че е наша застъпница, ни дават такава голяма власт да вършим всичко, каквото пожелаем. В това, последното, той не грешеше, защото само великото милосърдие на бога и на неговата благословена майка ни помагаха.

Да се върнем пак на думата си. В края на краищата отговорът, изпратен от Какамацин, бе за голямо наше и на чичо му съжаление, че ще дойде да ни избие. Когато великият Монтесума чу този безсрамен отговор, обхвана го голям гняв и тозчас изпрати да извикат шестима от най-влиятелните му вождове, даде им печата си и няколко златни скъпоценности и им заповяда да заминат за Тескуко и да покажат тайно печата на няколко вождове и негови родственици, които враждуваха с Какамацин, и да им заповядат да хванат него и съмишлениците му и незабавно да му ги доведат.

Тези вождове заминаха и щом в Тескуко получили заповедта на Монтесума, хванали Какамацин в неговите собствени палати, където той говорел със своите съмишленици за войната; заедно с него доведоха и петима от тях. Тъй като този град е заселен на брега на голямото езеро, приготвили една голяма пирога с платнени сенници и голям брой гребци, вкарали ги вътре и ги доведоха в Мексико.

След като слязоха от лодката, понесоха Какамацин на неговата разкошна носилка на крал, какъвто беше, и с голяма почит го доведоха пред Монтесума. Изглежда, докато разговаряли с чичо си, той се показал по-безсрамен отпреди и Монтесума научил за заговорите и че целта му е да стане господар на Мексико; това му казали останалите арестувани и колкото бил ядосан на племенника си, като разбрал каква е работата, дваж повече се разгневил. И го изпрати веднага при нашия капитан да го затвори, а останалите заповяда да пуснат на свобода.

Кортес отиде в дворците и покоите на Монтесума и му благодари за тази голяма услуга, и бе издадена заповед да се издигне за крал на Тескуко младежът, който беше в свитата на великия Монтесума, който също беше племенник на владетеля на Мексико.

За да стане това тържествено и със съгласието на целия град, Монтесума изпрати да повикат всички първенци от тази провинция и след като обясни много добре причината, той издигна младежа за крал и господар на този велик град под името дон Карлос. След като завърши церемонията, вождовете и царчетата, братовчеди на великия Монтесума, много се изплашиха, като чуха, че Какамацин е затворен, като разбраха, че великият Монтесума знае за участието им в заговора против него. От страх не отидоха да му поднесат почитанията си, както обикновено. И по съвета на Кортес, който извика и убеди Монтесума да заповяда да ги хванат и затворят, за осем дни всички бяха оковани с дебелата верига, на което не малко се радваше Кортес и всички ние. Вижте, любезни читатели, как животът ни беше застрашен всеки ден и постоянно живеехме под угрозата да бъдем убити и изядени; без великото милосърдие на бога, който, винаги беше с нас и ни помагаше, и без този добър Монтесума, който извеждаше всичките ни работи на добър край, нямаше да оцелеем.