Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (91)

Глава XC
Как Кортес заповяда да направят два брига, за да броди с тях по езерото

Когато пристигнаха всички принадлежности за построяването на бриговете, Кортес веднага извести на великия Монтесума, че желае да направи два малки кораба за разходки по езерото, затова да заповяда на дърводелците си да отидат да отсекат дърветата и след това заедно с нашите майстори да направят корабите. Нашите майстори се казваха Мартин Лопес и Андрес Нуньес. Дъбовият материал беше на около четири левги, наскоро беше докаран и нарязан на необходимите парчета. И понеже имаше много индианци дърводелци, скоро корабите бяха направени, закалафатени и засмолени, бяха им сложени въжетата и ветрилата, имаха по една палуба и излязоха много хубави и бързи; наистина Мартин Лопес беше изключителен майстор.

Монтесума каза на Кортес, че иска да отиде в храмовете, да извърши жертвоприношенията и другите тайнства, които е задължен да върши на техните божества, за да разберат неговите придворни и първенци, особено някои негови племенници, които всеки ден идваха да му кажат, че искат да го освободят и да ни обявят война, а той им отговаряше, че се радва да бъде сред нас, че всичко е така, както им е казал и както му е заповядал техният бог Уичилобос.

Колкото до разрешението, което искаше, Кортес му каза да внимава да не направи нещо, заради което да загуби живота си; и за да избегне всякакво неподчинение, за да му попречи да каже на своите вождове и жреци да го освободят или да ни нападнат, той изпрати капитани и войници със заповед, като забележат някаква промяна в Монтесума, да го съсекат на място; след това му пожела всичко най-хубаво и да не принася в жертва хора, тъй като това е голям грях пред нашия истински бог, и му напомни, че там са нашите олтари и образът на света Богородица, на която също може да се помоли.

Монтесума му каза, че няма да принася човешки жертви; след това тръгна в своята разкошна носилка, придружен от голяма свита от велики вождове и с голяма пищност, както винаги. С него отидоха да го пазят четирима от нашите капитани: Хуан Веласкес де Леон, Педро де Алварадо, Алонсо де Авила и Франсиско де Луго, заедно със сто и петдесет войници; с нас дойде и отец де ла Мерсед, за да го спре, ако реши да прави човешки жертвоприношения.

Като наближихме проклетия храм на техния Уичилобос, Монтесума заповяда да го свалят от носилката и облегнат на раменете на племенниците си и на други вождове, тръгна пеш към храма.

При стъпалата го чакаха много жреци, за да му помогнат да се изкачи на върха на светилището. Още от предната нощ бяха заклали четирима индианци. Колкото и да му говореше нашият капитан на Монтесума и да го раздумваше отец де ла Мерсед, мексиканците продължаваха да убиват мъже и деца и да ги принасят на идолите си; по онова време не можехме да направим нищо, освен да се преструваме, че не забелязваме, защото в Мексико и в други големи градове имаше голямо брожение, подстрекавано от племенниците на Монтесума.

След като Монтесума направи своите жертвоприношения, а той не се забави много с тях, ние се върнахме с него в нашите помещения; той беше много весел и подари златни скъпоценности на всички войници, които го бяхме придружили.