Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (9)

Глава VIII
Как Диего Веласкес, губернатор на Куба, реши да изпрати друга армада към земите, които открихме

През 1518 г. губернаторът на Куба, като получи доброто донесение за земите, които открихме и нарекохме Юкатан, реши да изпрати четири нови кораба натам. Двата бяха от тези, които взехме с Франсиско Ернандес, а другите два Диего Веласкес купи със свои пари.

По онова време, докато подготвяхме флотилията, в Сантяго де Куба се намираха Хуан де Грихалва, Алонсо Давила, Франсиско де Монтехо и Педро де Алварадо, който беше дошъл при губернатора по търговски работи. Те всички имаха владения с индианци на острова и бяха все лични хора. Реши се Хуан де Грихалва, който беше родственик на Диего Веласкес, да дойде като главен капитан, Алонсо Давила да стане капитан на единия от корабите, Педро де Алварадо на другия, а Монтехо на третия; всеки един от тях осигури необходимите припаси от касабе и сланина, а Диего Веласкес — четирите кораба, предмети за размяна, зеленчуци и други дреболии. Мен губернаторът ме изпрати като алферес^[1].

Тъй като се беше разчуло за тези земи, че са богати, а индианецът Хулианильо, когото доведохме от Пунта де Коточе, твърдеше, че има и злато, много граждани и войници, които нямаха индианци на острова, на драго сърце пожелаха да тръгнат с нас. Набързо се събрахме двеста и четиридесет души и всеки даде каквото имаше за припаси, оръжия и други неща, които щяха да ни потрябват. Както разбрах, губернаторът бе наредил да докараме всичкото злато и сребро, с което се сдобием при размяната, и ако можем, да заселим онези земи, ако ли не, да се върнем в Куба.

Тръгнахме с четирите кораба край северния бряг към едно пристанище, което се казва Матансас^[2], близо до стара Хавана. Оттам се снабдихме с касабе и свинско месо, тъй като по онова време още нямаше ни крави, ни овни.

След като там се събрахме всички и бяха дадени разпореждания на кърмчиите и уточнени сигналите с фенери за през нощта, бе отслужена литургия и на 8 април 1518 г. отплавахме. За десет дни стигнахме до Пунта де Гуанигуанико, която носи също и името Сан Антон, а след още толкова дни открихме остров Косумел, тъй като този път поради силните течения слязохме по-надолу, отколкото при пътуването с Франсиско Ернандес де Кордоба.

Откъм южната страна на острова видяхме едно селище с малко къщи, а до него удобен пристан без подводни скали. С капитана и с доста голям брой войници слязохме на сушата.

Туземците от селището бяха избягали още с появата на корабите с ветрила, тъй като никога не бяха виждали подобно нещо.

В едни царевични ниви намерихме двама старци, които не можеха да вървят, и ги заведохме при капитана. С помощта на индианците Хулианильо и Мелчорехо, които бяхме докарали от пътуването с Франсиско Ернандес и които разбираха много добре местния език — остров Косумел се намираше само на четири левги от тяхната земя, — капитанът поговори ласкаво с двамата старци, подари им по един наниз и ги изпрати да повикат вождовете на селището. Те отидоха и повече не се върнаха.

Докато ги чакахме, дойде една млада индианка с приятна външност, която говореше на езика на остров Ямайка. Тя каза, че всички жители на селището избягали от страх в планината. Много от нашите войници и аз разбирахме този език, понеже беше същият, който се говореше и от индианците в Куба, затова се зарадвахме, като я видяхме, и я попитахме как е попаднала тук. Тя каза, че преди около две години потънало едно голямо кану, с което дошли на риболов към тези островчета десет индианци от остров Ямайка. Теченията ги изхвърлили на тази земя. Туземците убили мъжа й и всички останали ямайски индианци и след това ги принесли в жертва на своите идоли.

Капитанът реши, че младата жена може да бъде добра посредничка, и я изпрати да повика индианците и вождовете на селището, като й даде два дни срок да отиде и да се върне. Страхувахме се да изпратим Хулианильо и Мелчорехо, тъй като можеха да избягат към родината си, която беше близко. Индианката от Ямайка се върна с отговора, че нито един индианец не искал да дойде, колкото и да ги убеждавала.

Като видя, че да се чака е само губене на време, капитан Хуан де Грихалва заповяда да се качим на корабите и да продължим пътешествието. Индианката от Ямайка също тръгна с нас.