Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (89)

Глава LXXXVIII
Как нашият Кортес изпрати във Виля Рика Алонсо де Градо за свой заместник и капитан, а Гонсало де Сандовал за главен комендант

След като бяха изпълнени присъдите на Кетцалпопока и на другите, и бе укротен великият Монтесума, нашият капитан реши да изпрати за свой заместник във Виля Рика един войник, който се казваше Алонсо де Градо, защото беше много находчив и имаше дар слово и приятна външност, а бе също музикант и отличен писар.

Този Алонсо де Града винаги беше един от противниците на нашия Кортес, които настояваха да се откажем от похода към Мексико и да се върнем във Виля Рика. Когато станаха интригите в Тласкала, той беше главният подстрекател и ако беше толкова добър войник, колкото беше приятен и остроумен, цена нямаше да има.

Казвам това, защото, когато нашият Кортес го назначаваше на тази длъжност, знаейки, че не е храбър мъж, той му каза на подбив: „Сеньор Алонсо де Градо, ето ви изпълнени вашите желания, вие отивате във Виля Рика, както искахте, и ще поддържате крепостта; никъде не излизайте, за да не ви убият като Хуан де Ескаланте.“ Като му казваше това, той ни смигна, за да разберем с каква цел го прави, защото добре го познаваше и знаеше, че няма да напусне крепостта дори под страх от смъртно наказание.

След като му бяха дадени пълномощията и наставленията, Алонсо де Градо помоли нашия капитан да му даде и жезъла на главен комендант, като този на убития от индианците Хуан де Ескаланте. Кортес му каза, че вече го е дал на Гонсало де Сандовал, но с течение на времето и той ще получи почетна служба; поръча му да се грижи за жителите на града и да ги уважава, а от индианците да не взема нищо насила и да не ги обижда; на двамата ковачи, останали в този град, на които беше поръчал преди време да направят две дебели вериги от железата и котвите, които бяхме взели от разрушените кораби, да каже да ги изпратят по възможно най-бързия начин; също така да побърза със завършването на крепостта, да я обкове с дърво и да я покрие с плочи.

Щом Алонсо де Градо пристигнал в града, показал се много строг към неговите жители и искал да ги използува, за да живее като голям господар; от усмирените вече селища, на брой повече от тридесет, той искал да му носят златни скъпоценности и да му водят красиви индианки; за завършването на крепостта нищо не правел.

Цялото си време той прекарвал в ядене, пиене и развлечения и което беше най-лошото, съзаклятничел със своите приятели и подстрекавал другите да повикат от Куба Диего Веласкес или някой друг капитан.

Всичко това бе много бързо съобщено на Кортес с писма до Мексико и щом се научи, той се ядоса на самия себе си, че е изпратил Градо, след като знае и зъбите му, и лошия му характер. И понеже от главата му не излизаше мисълта, че Диего Веласкес, губернаторът на Куба, по един или друг начин ще разбере, че сме изпратили пълномощници до Негово Величество и не възнамеряваме да прибегнем до него за нищо и че е възможно да изпрати армада и капитани против нас, Кортес прецени, че е необходимо да постави човек, на когото може да повери пристанището и града, и изпрати Гонсало де Сандовал, който вече беше главен комендант след смъртта на Хуан де Ескаланте, а той взе със себе си Педро де Ирсио.

Така Педро де Ирсио отиде в града и Гонсало де Сандовал се привърза към него, понеже Ирсио на времето е бил слуга в дома на граф де Уреня и на дон Педро Хирон и винаги разказваше случки от живота им; тъй като Гонсало де Сандовал беше добродушен и незлобив и му харесваха тези приказки, той, както казах, се привърза към Ирсио и все го издигаше, докато го направи капитан.

Ако Ирсио разкажеше сега някои от приказките, които не бяха за разправяне, то Гонсало, вместо да се смее, сигурно остро би го сгълчал, а Светата служба^[1] би го наказала.

Да оставим настрана приказките за странични хора и да се върнем към Гонсало де Сандовал, който отиде във Виля Рика и веднага изпрати Алонсо де Градо под индианска стража в Мексико, както му беше заповядал Кортес. Всички жители на града много обикнаха Гонсало де Сандовал, защото към тези, които завари болни, беше много грижовен, към мирните селища беше много справедлив и им помагаше, колкото можеше; веднага започна да обковава крепостта с дърво и да слага керемиди: с една дума, правеше всичко, което трябваше да се направи.

Да оставим Сандовал във Виля Рика и да се върнем при Алонсо де Градо, който дойде арестуван в Мексико и искаше да говори с Кортес, но той не му позволи да се яви пред него, а направо заповяда да го затворят в една току-що направена дървена клетка. Спомням си, че дървото на тази клетка миришеше на чесън или лук. Стоя затворен два дни и понеже беше много практичен и заможен човек, даде големи обещания на Кортес, че ще му служи вярно и предано във всичко, и така усърдно си предлагаше услугите, че успя да го убеди да го пусне, и оттогава нататък го виждах постоянни да се върти около Кортес, но не за да получава военни постове, а защото си беше такъв по нрав.

Не искам да пропусна да спомена тук и тая подробност, че когато Кортес назначи Гонсало де Сандовал във Виля Рика за свой наместник, капитан и главен комендант, той му заповяда веднага щом стигне там, да изпрати двама ковачи с всичките им духала и инструменти, много желязо от потопените кораби и двете вериги, които бяха вече готови; да изпрати също платна и корабни въжета, смола и кълчища и един компас, и всички останали принадлежности за направата на брига, с който щяхме да плаваме в езерото на Мексико. Сандовал му изпрати всичко това точно, както му беше заповядано.