Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (88)

Глава LXXXVII
За пленяването на великия Монтесума

Тъй като предния ден бяхме решили да пленим Монтесума, прекарахме цялата нощ в молитви и на другия ден се уточнихме по какъв начин да стане това.

Кортес взе със себе си петима капитани: Педро де Алварадо, Гонсало де Сандовал, Хуан Веласкес де Леон, Франсиско де Луго и Алонсо де Авила, както и нашите преводачи доня Марина и Агилар; на всички нас той заповяда да бъдем в пълна готовност, а на конниците — да държат конете оседлани.

След като се приготвихме, капитанът изпрати вестители да кажат на Монтесума, че ще иде в двореца му, за да не събуди подозрение с внезапното си появяване. Монтесума се досещаше, че Кортес е разгневен от станалото в Алмерия^[1], но каза, че ще го приеме.

Щом влезе и му оказа обичайната почит, Кортес му каза чрез нашите преводачи: „Сеньор Монтесума, много ви се чудя, че след като сте такъв благороден владетел и наш приятел, сте заповядали на вашите военни вождове, които се намират на брега близо до Туспан, да вдигнат оръжие против моите испанци и да грабят народи, които се намират под защитата и закрилата на нашия крал и господар, и да отвличат индианци и индианки, за да ги принасят в жертва, и да убият един испанец, мой брат, и един кон.“ Кортес премълча за капитана и за шестимата войници, които бяха умрели след завръщането си във Виля Рика, защото Монтесума не бе успял да го научи, нито пък неговите подчинени знаеха това. Кортес му каза също: „Смятайки ви за голям приятел, аз заповядах на моите капитани във всичко да ви помагат и служат, а ваша милост, напротив, не направи същото. Също така в Чолула вашите вождове бяха дошли по ваша заповед с голям брой бойци, за да ни избият. Поради голямата ми любов към вас, аз досега се преструвах, че не знам истината, но ето сега вашите васали са станали толкова безочливи и тайно си говорят, че искате да ни избиете. Аз не бих искал да започна война и да разруша този град. За да обясните всичко това, е необходимо тихо и без да вдигате никакъв шум, да дойдете с нас в нашите помещения, там ще бъдете обслужван и гледан много добре, както във вашия собствен дом; ако започнете да вдигате шум или да викате, веднага ще бъдете убит от тези капитани, които не съм довел тук за друго.“

Като чу това, Монтесума много се изплаши и загуби ума и дума. След това отговори, че никога не е заповядвал такова нещо — да вдигнат оръжие против нас — и че незабавно ще изпрати да извикат тези негови подчинени, за да научи истината и да ги накаже. Веднага след това той свали от китката си печата и знака на Уичилобос, което означаваше, че заповядва нещо много важно и сериозно и че то трябва да се изпълни незабавно. Колкото до това, да се остави в плен и против волята си да дойде в нашия лагер, той каза, че не е човек, на когото могат да се заповядват такива неща, и отказа да тръгне. Кортес започна да го убеждава, но Монтесума отново му отговори, че няма да излезе от палатите си. Така че мина повече от половин час в тази разправия помежду им.

Като видяха, че нашият капитан се бави с Монтесума, а те гледаха час по-скоро да го измъкнат от двореца му и да го вземат в плен, Хуан Веласкес де Леон и останалите капитани се обърнаха малко ядосани и му казаха: „Какво толкова му говори ваша милост? Или ще го вземем в плен, или ще го намушкаме с мечовете си. Затова кажете му отново, че ако започне да вика или да вдига шум, ще го убием, защото по-добре е веднъж завинаги да осигурим живота си или да го загубим.“

И понеже Хуан Веласкес изрече това високо и с гръмовит глас — той така си говореше — Монтесума разбра, че нашите капитани са ядосани, и попита доня Марина какво казваха. Тъй като доня Марина беше много съобразителна, тя му каза: „Сеньор Монтесума, аз ви съветвам да тръгнете незабавно с тях без никакъв шум, защото знам, че те ще ви окажат големи почести, каквито се полагат на велик владетел като вас; ако ли не, тук ще ви убият.“

Тогава Монтесума каза на Кортес: „Сеньор Малинче, щом непременно искате това, аз имам един син и две дъщери. Вземете тях като заложници, не ми нанасяйте на мен такова унижение. Какво ще кажат моите първенци, ако ме видят в плен?“ Кортес отново му каза, че той лично трябва да отиде с тях и никой друг. В края на краищата след дълги уговорки Монтесума склони да дойде.

Тогава Кортес и нашите капитани станаха много ласкави с него и го помолиха да не се сърди и да каже на своите капитани и стража, че идва доброволно, защото е говорил с Уичилобос и с жреците му, и че е в интерес на здравето и живота му да бъде при нас.

После изнесоха разкошната носилка, с която обикновено излизаше с капитаните от свитата си. И дойде в нашия лагер, където му турихме пазачи, и както Кортес, така и всички ние му оказвахме всякакъв вид услуги и му угаждахме, колкото се може повече, и не му сложихме вериги. Скоро дойдоха всички най-големи мексикански първенци и неговите племенници, да разберат причината за пленяването му и дали ще заповяда да ни нападнат. Монтесума им отговори, че ще се радва да остане няколко дни при нас доброволно и не насила и че ако иска нещо, той ще им каже, да не се вълнуват, нито да тревожат града, нито да скърбят за това, тъй като техният Уичилобос одобрява неговото стоене тук, това са му го казали няколко жреци, които са се допитали до своя идол по този въпрос.

По този начин стана пленяването на великия Монтесума. В пленничеството си той имаше прислуга, жени, бани, където се къпеше всеки ден, и винаги беше обграден от двадесет знатни придворни, съветници и военни вождове. Той прие пленничеството си без много вълнение и в нашите помещения идваха по спорни въпроси пратеници от далечни земи и му носеха дарове и оттам ръководеше важни държавни дела.

Засега ще спра да говоря за това пленничество и ще кажа за пратениците, които Монтесума изпрати със своя знак и печат да извикат неговите вождове, които бяха убили нашите войници; те дойдоха под стража при него и аз не знам какво е говорил той с тях, но след това ги изпрати на Кортес, той да ги съди. Вождовете бяха разпитани, без да присъствува Монтесума, и признаха, че е истина казаното по-горе, че техният господар им е заповядал да нападнат нашите войници, да събират данъци и ако някои теулес защищават местните индианци, да нападнат и тях и да ги избият.

След като получи това признание, Кортес изпрати да кажат на Монтесума в какво го обвиняват; той се извини, доколкото успя. Нашият капитан изпрати да му кажат, че заслужава наказание, че според това, което нашият крал повелява, лице, което е заповядало да убият други хора, невинни или виновни, трябва да умре, но той толкова го обича и му желае доброто, че макар да има такава вина, по-скоро ще я плати с живота си той, Кортес, отколкото да я прехвърли на Монтесума.

Без да се церемони повече, Кортес осъди тези вождове на смърт, да бъдат изгорени пред дворците на Монтесума, и присъдата бе изпълнена без отлагане. За да няма никакви усложнения, докато ги изгаряха, той заповяда да сложат белезници на самия Монтесума. Когато му ти слагаха, той ревеше от ярост и ако и преди беше страшен, в този миг беше ужасен.

След като ги изгориха, Кортес отиде заедно с петима от нашите капитани в стаята на Монтесума и лично му свали белезниците и му каза толкова ласкателни думи, че скоро му мина ядът. Защото нашият Кортес му каза, че го смята за повече от брат, че сега Монтесума е крал и господар на много народи и провинции, но Кортес желае след време да го направи, ако може, господар и на останалите земи, които не е могъл да завоюва, и че ако иска, може да отиде в палатите си, той му дава разрешение за това.

Тъй му говореше Кортес чрез нашите преводачи и докато говореше, очите на Монтесума се насълзиха и с голяма любезност отговори, че му е много задължен за това. Обаче той много добре разбра, че това са само думи на Кортес и че сега за него е по-изгодно да остане в плен, тъй като неговите първенци бяха много и племенниците и роднините му идваха всеки ден да го уговарят да ни нападнат и щом го видят свободен, ще го принудят да направи това, а той не искаше размирици в града си; ако не изпълнеше волята им, можеха да издигнат друг господар; той ги отклоняваше от тези мисли, като им казваше, че техният бог Уичилобос е изпратил да му кажат да стои в плен. Както разбрахме и сигурно е било така, Кортес заръчал на Агилар да каже тайно на Монтесума, че макар Малинче да му позволява да излезе от пленничеството, останалите капитани и войници не желаем това.

Когато Кортес чу, че Монтесума иска да остане при нас, сложи ръце на раменете му, прегърна го и каза: „Ненапразно, сеньор Монтесума, ви обичам като брат.“ После Монтесума поиска от Кортес един испански паж да му прислужва; този паж знаеше вече езика и се казваше Ортегиля; той беше много полезен както за Монтесума, така и за нас, защото научаваше много неща от Монтесума и от неговите подчинени, а и Монтесума го обичаше.

Вече стига сме говорили как Монтесума беше поласкан от големите любезности и услуги и от разговорите с всички нас: винаги, когато минавахме край него, всеки си сваляше шлема, дори и самият Кортес, и той беше много вежлив и почиташе всички.

Да кажем сега имената на вождовете на Монтесума, които бяха осъдени на изгаряне. Най-главният от тях се казваше Кетцалпопока, а останалите бяха Коате и Киауит; името на третия не си спомням. Когато това наказание стана известно по всички провинции в Нова Испания, индианците се стреснаха и селищата от брега, където убиха нашите войници, отново започнаха да служат на останалите испански жители на Виля Рика.