Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (85)

Глава LXXXIV
За обноските и личността на великия Монтесума и за това, какъв велик господар беше той

Великият Монтесума беше на възраст не повече от четиридесет години, висок и добре развит, слаб и строен, типичен индианец. Носеше не много дълги коси, стигаха само до ушите му; брадата му беше малка, черна, добре поддържана и рядка. Лицето му беше малко удължено и весело, очите — хубави и в погледа му се забелязваше една странна сърдечност, а когато беше необходимо и строгост. Беше много спретнат и чист, къпеше се всеки ден след обяд. Имаше много жени, все дъщери на знатни придворни, както и две законни жени, дъщери на велики вождове, и се събираше с тях толкова тайно, че само слугите, които ги обслужваха, научаваха за това. Беше много непокварен. Наметалата и дрехите си носеше само един ден, след което ги сваляше и ги обличаше отново чак след три-четири дни. Имаше към двеста придворни в други зали, съседни на покоите му, но само някои можеха да разговарят с него и когато трябваше да му кажат нещо, задължително си сваляха богатите наметала и обличаха други, съвсем скромни, но непременно чисти, трябваше да влизат боси и с наведени очи, да не го гледат в лицето и преди да стигнат до него, с три поклона да му казват: „Господарю, мой господарю, мой велики господарю.“

След като му съобщаваха това, за което бяха дошли, той с малко думи ги отпращаше. На излизане не се обръщаха с гръб към него, а с наведени към земята лице и очи, заднишком се оттегляха от залата. И още едно нещо видях, че когато идваха други велики владетели от далечни земи по държавни спорове и дела, щом стигаха до покоите на Монтесума, също трябваше да си събуят обувките, да облекат бедни одежди и да не влизат направо в двореца, а да обиколят малко край вратата, защото нахълтването се смяташе за неуважение.

Неговите готвачи му приготвяха до трийсет вида ястия, сготвени по техен начин и обичай, и ги слагаха на малки глинени мангали, за да не изстиват, а от ястието, което избираше великият Монтесума, се приготвяха повече от триста чинии, освен хилядата за придворните му. Понякога преди ядене великият Монтесума излизаше заедно със знатните си придворни и със слугите си и те му казваха кое ястие е по-добро, от какви птици и с какви подправки е приготвено и каквото му препоръчваха, това ядеше.

Чух да казват, че често му готвели месо от невръстни деца, и понеже имаше голямо разнообразие от най-различни ястия, не успяхме да забележим дали наистина беше човешко месо, защото всеки ден му готвеха кокошки, петли, фазани, местни яребици и пъдпъдъци, домашни и диви патици, елени, местни прасета, гълъби, диви и домашни зайци и други най-различни птици и животни, които отглеждат в тези земи и които са толкова много, че не ще мога да ги изброя. Ние постоянно се вглеждахме в тях, но знам със сигурност, че откакто нашият капитан ги укори, че правят жертвоприношения и ядат човешко месо, Монтесума заповяда повече да не му готвят това ястие.

Да оставим това и да се върнем на начина, по който го обслужваха, докато се хранеше. Това ставаше по следния начин: ако беше студено, запалваха главни от дървесни кори, които не димяха и миришеха много хубаво, и за да не му греят повече, отколкото иска, слагаха отпред една дъска, украсена със злато и фигурки на идоли. Той сядаше на едно ниско столче, красиво и меко. Масата също беше ниска, направена по същия начин като стола. Застилаха бели покривки и едни доста дълги кърпи от същия памучен плат, и четири много красиви и чисти жени му поднасяха вода да си измие ръцете в едни дълбоки съдове, които наричат шикали; под ръцете му слагаха други, подобни на чинии съдове и му подаваха кърпи, а други жени му носеха царевични питки.

Когато започваше да яде, пред него поставяха нещо като дървена врата, богато украсена със злато, за да не го виждат, четирите жени също се оттегляха; отстрани заставаха прави четирима стари велики вождове, с които от време на време Монтесума разговаряше и ги питаше за някои неща; и като голямо благоволение даваше на всеки от тези старейшини по една чиния от ястието, което най-много му харесваше. Говореше се, че тези старци били негови много близки роднини, съветници и съдии, и блюдата, които им даваше Монтесума, те изяждаха с голяма почит прави и без да го гледат в лицето.

Поднасяха му храната в глинени съдове от Чолула, от червена и черна глина. Докато се хранеше, придворните му дори не можеха да си помислят да вдигат шум, или да разговарят в съседните стаи. Носеха му плодове от всякакъв вид, но той ядеше много малко. От време на време му поднасяха в едни подобни на чашки съдове от фино злато една напитка, направена от какао. Казваха, че това било, за да прави любов с жените, но тогава не обърнахме внимание на това; аз обаче наистина видях да носят към петдесет големи кани с хубаво какао и той пиеше това питие, което жените му поднасяха с голяма почит.

Понякога по време на ядене идваха няколко гърбави и много грозни джуджета с уродливи тела и други индианци, които пък бяха шутове и го разсмиваха, други му пееха и танцуваха, защото Монтесума много обичаше удоволствията и песните. На тях той заповядваше да дадат остатъците от трапезата си и чашки с какао.

Същите четири жени вдигаха покривките и отново с голяма почит му поднасяха вода да си измие ръцете; после Монтесума разговаряше с четиримата старейшини, след което те с дълбок поклон се оттегляха, а той оставаше да си почине. След като великият Монтесума се нахранеше, ядяха и всички останали придворни и слуги в двореца, струваше ми се, че вадеха повече от хиляда блюда от ястията, за които говорих, и кани с пенесто какао, както го приготвят мексиканците, повече от две хиляди и безброй плодове. Кой знае колко му струваха всичките тези жени и слугини и индианките, които правеха хляба и какаото.

Да оставим настрана разноските и яденето в дома му и да кажем нещо за неговите главни домоуправители, ковчежници, домакини и сановници, за тези, които отговаряха за къщите, в които държаха царевицата. Казвам ви, че има толкова за писане, за всяко нещо поотделно, че не знам откъде да започна; ние се чудехме на реда и запасите, които имаше от всичко; пропуснах да кажа, че докато Монтесума се хранеше, прислужваха му и други две много грациозни жени, които му носеха в едни подноси, покрити с чисти кърпи, омлети с яйца и други ястия; носеха му също други видове хляб, подобни на дълги кифли, замесени с много питателни неща, и хляб пачол, така му казват там, който представлява нещо като нафора.

Също така слагаха на масата му три изписани и позлатени тръбички, пълни с ароматичен балсам, смесен с една трева, която се казва табако. След като се нахранеше, след като завършеха танците и се вдигнеше масата, той гълташе малко дим от една от тези тръбички и с това заспиваше.

Спомням си, че по онова време главен иконом бе един велик вожд, когото ние нарекохме Тапия, той водеше сметка за всички доходи на Монтесума в книгите си, направени от хартия, която се казва амал. Тапия държеше тези книги в една голяма къща.

Да не говорим повече за книги и сметки, защото излизаме извън рамките на нашия разказ, и да кажем, че великият Монтесума имаше две къщи, пълни с най-различни оръжия, много от тях богато украсени със злато и скъпоценни камъни. Имаше големи и малки кръгли щитове, дървени боздугани и други, направени като големи мечове, с набити в дървото кремъчни остриета, които режат повече от нашите мечове; копия, по-дълги от нашите, с дълги остриета, които, като се ударят в щита, не отскачат, а се забиват и режат като истински бръсначи; те затова ги и използуват да бръснат главите си.

Имаше много добри лъкове и стрели и чаталести пръчки с приспособленията, с които ги изстрелват, много прашки и заоблени камъни и едни дълги щитове, които могат да се навиват нагоре, когато не се бият, за да не пречат, а по време на бой, когато са нужни, те ги развиват и с тях покриват тялото си от горе до долу.

Също така имаха много ватирани ризници, богато украсени с най-разноцветни пера, които служеха за бойни отличия; имаха шлемове от дърво и кост, също украсени с пера, и още много други оръжия с най-различна направа, които тук няма да описвам, за да избягна многословието. Имаше много майстори, които си разбираха от занаята, и икономи, които се грижеха за въоръжението.

Да оставим това сега и да отидем в къщата на птиците. Тук няма как да не разкажа за всеки вид и какви са — от кралските орли и други по-малки от тях и по-едри птици до най-малките пъстроцветни птички; от зелени пера мексиканците правят разкошни украшения. Птиците със зелена перушина приличат на свраките в нашата Испания; в тази земя ги наричат кетцали. Имаше и други птици, чиято перушина беше в пет цвята; зелен, червен, бял, жълт и син, за тях не знам как се казват. А разноцветните папагали бяха толкова видове, че не си спомням имената им. Да не говорим за патиците с хубава перушина и други, малко по-големи, които приличаха на тях; всички тези птици ги скубеха в определено време и те отново се покриваха с перушина. Отглеждаха ги в тази къща и няколко индианци и индианки имаха грижата да ги насаждат, когато трябваше да мътят пиленца, да им почистват гнездата, да ги хранят, въобще знаеха какво трябва да направят за всеки вид птици.

До тази къща имаше изкуствено езеро със сладка вода, в което живееха други птици с много дълги крака, а тялото, крилете и опашките им целите бяха червени; аз не знам името им, но знам, че в Куба казват ипирис на едни птици, подобни на тези. В това езеро имаше много видове птици, които бяха постоянно във водата.

Да оставим това и да отидем в друга голяма къща, където имаха много идоли и казваха, че това са техните най-свирепи богове, и при тях имаше различни кръвожадни животни, два вида тигри и лъвове, едни зверове, прилични на вълците, които в тази земя се наричат адивес^[1], лисици и други по-малки зверчета, които се хранеха с месо. Даваха им да ядат месо от елени, кокошки, кучета и друг дивеч, а също чух да казват, че им давали и телата на индианците, които принасяха в жертва; понеже неведнъж говорих за жертвоприношенията, да разкажа как правят това: вече, мисля, споменах, че когато принасяха в жертва някой нещастен индианец, те му разпаряха гърдите с едни големи ножове от кремък, изтръгваха туптящото още сърце с димяща кръв и го поднасяха на идолите, на които правеха жертвоприношението; след това отрязваха бедрата и ръцете и ги изяждаха на празници и пиршества, а главата окачваха на едни греди; те не ядяха трупа на жертвата, а го даваха на тези кръвожадни зверове.

Освен това в тази проклета къща видяхме и най-различни змии и отровни усойници, които имаха на опашката си звънчета. Тези влечуги бяха най-лошите от всички, държаха ги в едни големи делви с много перушина, там те снасяха яйцата си и отглеждаха своите змийчета. Хранеха ги с телата на закланите индианци и с месо от кучета, които развъждаха; по-късно научихме със сигурност, че когато ни изгониха от Мексико и избиха към осемстотин от нашите войници, с убитите хранили в продължение на много дни тези зверове и влечуги, както ще кажа, като му дойде времето и мястото по-нататък; тези змии и зверове ги държаха при своите свирепи идоли.

Когато започваха да реват тигрите и лъвовете, да вият чакалите и лисиците и да съскат змиите, беше ужасно и приличаше на истински ад.

Да минем по-нататък и да кажем за големите майстори, които имаше във всеки занаят. Да започнем от тези, които обработваха скъпоценните камъни, златарите, които лееха злато и сребро, и от които големите златари в нашата Испания могат да видят много неща; най-големите майстори в този занаят бяха от едно селище, което се казва Ескапусалко^[2], на една левга от Мексико. Да минем по-нататък към майсторите, които правеха украшенията от пера, художниците и изкусните резбари, само като гледахме сегашната им работа, можехме да си представим как са работили преди. Сега в град Мексико има трима толкова изкусни майстори в резбата и рисуването: Маркос де Акино, Хуан де ла Крус и Креспильо, и тримата са индианци, които ако бяха живели в древните времена на Апелес^[3], Микеланджело или Беругете^[4], съща щяха да сложат имената им сред тях.

Да продължим по-нататък и да отидем при тъкачките и шивачките, които правеха най-различни красиви дрехи с богата украса от пера. Най-големи майсторки в тази област бяха индианките от селищата на провинцията, която се намира на брега на морето и се нарича Котастан^[5], много близо до Сан Хуан де Улуа.

В къщата на самия Монтесума, дъщерите на знатни придворни винаги изработваха много изящни неща, а много други дъщери на Мексико, които подобно на монахини бяха затворени, също тъчаха с пера. Тези монахини живееха в едни къщи близо до големия храм на Уичилобос и даваха обет на него или на един друг женски идол. За тази богиня казваха, че била застъпница на задомяването, та бащите им ги държаха там, докато се задомят.

Да продължим по-нататък и да кажем за големия брой танцьори, които имаше великият Монтесума, и други, които носеха тояга с краката си, трети, които политаха високо, когато танцуваха, четвърти, които бяха като кавгаджии и му доставяха удоволствие със свадите си. Имаше безброй такива хора, които не умееха да правят друго.

Да не забравим и градините с благоуханни цветя и дървета, реда и алеите между тях, басейните и изкуствените езера със сладка вода, в които водата влизаше от единия край и излизаше от другия, баните, които имаха, големия брой малки птички, които чуруликаха в дърветата, лековитите билки и ползата, която извличаха от тях, за всичко това имаше градинари; всичко беше от камък, варосано — както баните, така и алеите, и беседките, където пееха и танцуваха. Имаше толкова много неща за гледане в тези градини, както и навсякъде другаде, че не преставахме да се чудим на могъществото на Монтесума.