Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (84)

Глава LXXXIII
Как на другия ден нашият капитан посети великия Монтесума

На другия ден Кортес реши да отиде в палатите на Монтесума, но първо изпрати да разберат какво прави той и да му известят, че ще го посетим. Кортес взе със себе си четирима капитани: Педро де Алварадо, Хуан Веласкес де Леон, Диего де Ордас и Гонсало де Сандовал; отидохме с него и петима войници.

Щом Монтесума узна за посещението ни, излезе да ни посрещне до средата на залата, придружен от своите племенници, тъй като никакви други благородници не можеха да влизат или да му говорят, освен по много важни държавни дела. След като си оказаха голяма взаимна почит, Кортес и Монтесума се хванаха за ръце и Монтесума го заведе до своя подиум и го накара да седне от дясната му страна; също така покани и нас да седнем на столчетата, които заповяда да донесат.

Кортес подхвана една реч, която доня Марина и Агилар превеждаха, и каза, че след като дошъл и разговарял с владетеля на Мексико, той и всички ние сме си отдъхнали, тъй като сме изпълнили волята на нашия велик крал и господар. Най-важното нещо, което идва да му каже — за нашия господ бог, — негова милост Монтесума вече сигурно го знае от своите пратеници Тендиле, Питалпитоке и Кинталбор, тъй като благоволи да ни окаже голяма чест, изпращайки ни по тях една луна и едно слънце от злато, докато бяхме в пясъците. Тогава ние им казахме, че сме християни и почитаме само един истински бог и че идолите, които те почитат, не са никакви богове, ами дяволи, че са много лоши и колкото им са грозни образите, още по-грозни са им делата, нека сами да се уверят колко са лоши и безсилни, щом там, където сме сложили кръстове като тези, които видяха неговите пратеници, те не смеят да се появят от страх. Кортес го помоли да изслуша с внимание думите, които иска да му каже. След това му обясни много добре за сътворението на света и че всички сме братя, деца на един баща и една майка, които се казваха Адам и Ева, и като истински брат, страдайки от погубването на толкова много души, които тези техни идоли отвеждат в ада, където горят в пламъци, нашият велик император е изпратил да ги спасим, затова да не се кланят повече на тези идоли и да не им принасят повече в жертва нито индианци, нито индианки, понеже всички сме братя, и да престанат с перверзиите и с кражбите. Каза му още, че по-нататък нашият крал и господар ще изпрати едни мъже, които живеят много смирено и са по-добри от нас, за да им обяснят тези неща, тъй като ние идваме само като вестоносци, но го моли да изпълни каквото му казваме.

Понеже му се стори, че Монтесума иска да отговори, Кортес спря речта си и се обърна към нас с думите: „Като за първи път това е достатъчно.“ Монтесума каза: „Сеньор Малинче, много добре разбирам вашите думи и обяснения още откакто на брега сте говорили на моите слуги това за вашите богове и за кръста и всички неща, които се проповядват сред народите, откъдето идвате. Не сме ви отговорили на никое от тях, защото откак свят светува, почитаме нашите идоли и ги смятаме за добри. Сигурно такива са и вашите за вас, но не се опитвайте повече да ни говорите за тях. Това за сътворението на света и ние така го вярваме от много стари времена и по тази причина смятаме, че вие сте тези, за които нашите прадеди са казвали, че ще дойдат оттам, откъдето изгрява слънцето. На този ваш велик крал аз съм длъжник и ще му дам от всичко, каквото имам, защото, както казах вече, преди повече от две години научих за двама капитани, които бяха дошли, откъдето дойдохте и вие, и те също казвали, че са слуги на този ваш велик крал. Бих искал да знам дали всички сте дошли заедно.“

Кортес потвърди, че всички сме братя и слуги на нашия император, че онези капитани са дошли да разучат пътя, моретата и пристанищата, за да ги научим ние и да дойдем после тук. Монтесума говореше за Франсиско Ернандес де Кордоба и Грихалва, с които за първи път бяхме дошли да откриваме нови земи; той каза, че още оттогава е имал намерение да се срещне с някои от тези хора, които идвали, за да им окаже почести, и тъй като боговете изпълнили добрите му желания, сега ние сме в неговия дом, който може да се нарече наш, нека почиваме и се веселим, там ще бъдем добре обслужени. Ако понякога е изпращал да ни кажат да не влизаме в града му, това не е било по волята му, а само защото неговите васали се страхували и казвали, че сме хвърляли гръм и мълнии и сме убивали много индианци с конете и че сме зли теулес и други такива детинщини.

Сега, като видял с очите си, че сме хора от плът и кръв и разумни, и знае, че сме много безстрашни, той ни уважава много повече, отколкото, когато е съдил за нас по приказките, които са му казали, и ще ни даде каквото има. Кортес и всички ние отговорихме, че считаме за голяма милост неговата щедра благосклонност. След това Монтесума каза, смеейки се: „Малинче, много добре знам какво са ти наприказвали тези от Тласкала, с които ти стана такъв голям приятел: че аз съм като бог или теул, че всичко в къщите ми е само злато, сребро и скъпоценни камъни. Много добре знам, че вие като мъдри хора не сте им повярвали и сте го сметнали за измислица. Сега, сеньор Малинче, виждате моето тяло от плът и кости като вашите; моите къщи и дворци от камък, дърво, и вар. Това, че съм велик владетел, е вярно и че имам богатства от моите предшественици, също е вярно, но не и глупостите и лъжите, които са ви казали за мен, на които не трябва да вярвате, както и аз не вярвам в измислиците за вашите гръмове и мълнии.“

Кортес също му отговори, смеейки се, че противниците и враговете винаги говорят лоши неща и измислици за тези, които не обичат, и той добре е разбрал, че няма да види по-блестящ владетел от него по тези земи и ненапразно Монтесума е толкова известен пред нашия император.

Докато разговаряха така, Монтесума тайно заповяда на един велик вожд, негов племенник от свитата, да нареди на главните му слуги да донесат няколко жълтици, които, изглежда, бяха заделени за Кортес, и десет товара красиви облекла, които той разпредели между Кортес и четиримата капитани, а на нас войниците даде по два златни наниза, които струваха по около десет песос единият, и по два товара наметала. Всичкото злато, което ни даде, струваше към хиляда песос и го даде с приветлив вид на велик и щедър господар.

Тъй като минаваше пладне и за да не му дотягаме повече, Кортес му каза: „Сеньор Монтесума, много ни задължавате, като ни обсипвате всеки ден с вашата милост и щедрост. Време е вече ваша милост да се нахрани.“ Монтесума отговори, че напротив, той ни е задължен за това, че сме го посетили.

Разделихме се с владетеля на Мексико с големи любезности и се върнахме в нашите помещения, като по пътя си говорихме за добрите маниери, които проявяваше във всичко, и че ние също би трябвало да му оказваме почит, като си сваляме бойните шлемове, когато минава пред нас; така и правехме.