Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (83)

Глава LXXXII
Как великият Монтесума дойде в нашите покои

След като великият Монтесума се нахрани и разбра, че нашият капитан и всички ние сме сторили същото, той дойде при нас с голяма свита първенци, все негови родственици, и с голям блясък. Когато казаха на Кортес за това, той отиде до средата на залата да го посрещне и Монтесума го улови за ръка. Донесоха едни столчета, направени по тяхному, много красиви и богато украсени със злато. Монтесума покани нашия капитан да седне и двамата седнаха, всеки на столчето си.

След това Монтесума подхвана една много добра реч и каза, че много се радва да види у дома си и в царството си такива смели благородници като капитан Кортес и всички нас. Преди две години научил за един капитан, който стигнал до Чампотон; също така миналата година му съобщили за друг капитан, който дошъл с четири кораба; винаги искал да ги види и едва сега има възможност да ни бъде в услуга и да ни даде от всичко, каквото притежава; няма съмнение, че ние сме тези, за които преди много години техните предшественици са казали, че оттам, откъдето изгрява слънцето, ще дойдат хора, които ще завладеят тези земи, и че това трябва да сме ние, понеже сме се били много храбро при Потончан, Табаско и с тласкалтеките, всички битки му били донесени нарисувани в естествена големина.

Кортес му отговори чрез нашите преводачи, които постоянно бяха при него, особено доня Марина, и му каза, че не знае с какво той и всички ние ще се отплатим за голямата щедрост и внимание, оказвани ни всеки ден, че наистина идваме оттам, откъдето изгрява слънцето, и сме васали и слуги на един велик владетел, който се казва император дон Карлос и управлява много и велики князе, и че като научил за Монтесума и какъв велик владетел е той, изпратил ни е по тези земи, за да го склоним всички негови поданици да станат християни, какъвто е нашият император и всички ние, и така ще спасят душите си той и всички негови васали. Кортес каза, че по-нататък ще му обясни как и по какъв начин ще стане това и че ние почитаме само един истински бог и кой е той, говори и още много добри неща, както ги бе казал на пратениците Тендиле, Питалпитоке и Кинталбор, когато бяхме сред пясъците.

Когато Кортес завърши тази реч, великият Монтесума му даде много красиво изработени златни скъпоценности, също така на всеки от нашите капитани подари по няколко златни предмета и по три товара богато украсени с пера наметала, а на всички войници с щедрост даде по два товара наметала и по всичко личеше, че е велик владетел.

След като разпредели подаръците, той попита Кортес дали всички сме братя и васали на нашия велик император; Кортес отговори, че сме все лични хора и слуги на нашия велик крал и господар. Размениха се и други приказки на учтивост, но понеже Монтесума ни посрещаше за първи път, за да не ни дотегне, разговорите се прекратиха.

Монтесума бе заповядал на своите домоуправители да ни снабдят с всичко необходимо по наш вкус и обичай, т.е. с царевица, камъни и индианки, които да ни правят хляб, с кокошки и плодове и много трева за конете. След това той се оттегли и се сбогува с голяма любезност с нашия капитан и с всички нас; ние излязохме да го изпратим чак до улицата. Кортес ни заповяда много да не се отдалечаваме от помещенията, където бяхме настанени, докато разберем какво ни очаква.