Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (82)

Глава LXXXI
За тържественото посрещане, което ни устрои великият Монтесума

На другия ден сутринта^[1] тръгнахме от Естапалапа, придружени от великите вождове, които споменах по-горе. Вървяхме по застлания с камъни път, който бе осем крачки широк и толкова прав, че нямаше нито един завой до Мексико, и макар че е толкова широк, целият беше почернял от хора; едни влизаха в Мексико, други излизаха и толкова много индианци идваха да ни видят, че с мъка си проправяхме път; кулите, техните светилища, канутата и цялото езеро бяха пълни с народ и това не беше за учудване, защото никога преди не бяха виждали коне, нито хора като нас.

Като видяхме такива чудни неща, не знаехме какво да мислим, дали беше истина или само ни се привиждаше, че, от една страна, във водата имаше големи градове, и, от друга, на сушата — също, езерото беше пълно с канута, по пътя се издигаха много мостове, един до друг, а отпред беше големият град Мексико; ние нямахме и четиристотин войници и не ни излизаха от главите предупрежденията на вождовете на Уешосинго, Тласкала и Таманалко да не отиваме в Мексико, защото щом влезем, ще ни избият. Сами преценете, любознателни читатели, дали това, което пиша, заслужава възхвала и описание. Имало ли е други хора на света, които да са проявявали такава дързост?

Да минем по-нататък и да тръгнем по нашия път. Като стигнахме до едно отклонение, което водеше, към Куйуакан, друг голям град, в който имаше едни високи кули-храмове, дойдоха много първенци и вождове, облечени с разкошни наметала, с най-различни отличителни знаци, и пътищата се задръстиха от тях. Тези велики вождове бяха изпратени от великия Монтесума да ни посрещнат и щом стигаха пред Кортес, казваха „добре дошли“ на своя език и в знак на мир докосваха с ръка земята, вземаха шепа пръст и я целуваха, така че трябваше да спрем за доста време.

Какамацин, господарят на Тескуко, а също и господарите на Естапалапа, Такуба и Куйуакан избързаха напред, за да се срещнат с великия Монтесума, който идваше в разкошна носилка, придружен от други велики владетели, които имаха васали.

Вече бяхме стигнали до Мексико, когато великият Монтесума слезе от носилката, подкрепян от великите вождове, и застана под един приказно красив балдахин, украсен със зелени пера, майсторски изработено злато, много сребро, бисери и скъпоценни камъни чалчиуис, човек не можеше да откъсне поглед от него.

Великият Монтесума беше разкошно облечен според техния обичай и обут с котарас, така се казват техните обувки, със златни подметки и много скъпоценни камъни по тях. Четиримата владетели, които го водеха под ръка, също бяха богато облечени и, изглежда, бяха сменили дрехите си по пътя, за да посрещнат своя господар, защото не бяха същите, с които дойдоха при нас. Освен тези четирима вождове имаше още четирима, които носеха балдахина на главите си, а много други вървяха пред великия Монтесума и метяха земята, където щеше да стъпи, и постилаха наметала, за да не стъпва на гола земя. Всички тези първенци дори в мисълта си не се осмеляваха да го погледнат в лицето, а вървяха с наведени очи и с голяма почит. Изключение правеха само четиримата негови родственици и племенници, които го водеха подръка.

Когато Кортес видя и разбра, че идва великият Монтесума, слезе от коня си и щом го приближи, двамата едновременно си оказаха почит. Струва ми се, че Кортес заедно с доня Марина, която вървеше редом с него, пропусна Монтесума отдясно до себе си, но той не пожела и отстъпи това почетно място на Кортес. Тогава Кортес извади една огърлица от скъпоценни камъни, които вече казах, че се наричат бисери и преливат в най-различни цветове, бяха нанизани на златни верижки с мускус, за да миришат хубаво, и я постави на шията на великия Монтесума, и понечи да го прегърне, но вождовете, които придружаваха Монтесума, хванаха ръката на Кортес и го спряха, защото смятаха това за липса на уважение.

След това чрез преводачката доня Марина Кортес му каза, че сърцето му се радва да види един такъв велик владетел и че е голяма чест за него, задето Монтесума лично е излязъл да го посрещне, и че благодари за подаръците, които му прави постоянно.

Монтесума отговори с думи на сдържана учтивост и заповяда на двама от племенниците си, господарите на Тескуко и на Куйуакан, да дойдат с нас и да ни настанят. Монтесума с другите свои сродници, Куедлавака и господаря на Такуба, се върна в града заедно с цялата си свита от вождове и първенци, които го придружаваха.

Когато се връщаха със своя господар, ние ги наблюдавахме как всички вървяха с поглед, сведен към земята, и го придружаваха с голяма почит. Така ни се отвори път да влезем по улиците на Мексико без големи трудности.

Искам да разкажа сега за множеството мъже, жени и деца, които излизаха да ни гледат по улиците, терасите и в канутата. Това беше забележителна картина, дори сега, когато го описвам, всичко изплува пред очите ми, сякаш беше вчера, и като си помисля, си давам сметка, че нашият господар Исус Христос ни е оказал голяма милост, като ни е дал смелост и сила да дръзнем да влезем в такъв могъщ град и като ни е избавил от толкова много смъртни опасности, както ще видите по-нататък. Горещо му благодаря и за това, че ми даде и време да мога всичко да опиша, макар и не така съвършено, както трябва и подобава.

Да оставим приказките, защото делата най-добре свидетелствуват за това, което казвам, и да се върнем към нашето влизане в Мексико. Заведоха ни и ни настаниха в едни големи къщи, които са принадлежали на бащата на великия Монтесума, който се казвал Ашаяка. По онова време Монтесума имаше там големи светилища на идоли и една много тайна стая, пълна със злато и скъпоценности, това беше съкровище, наследено от неговия баща Ашаяка, което той не докосваше. Настаниха ни там, за да бъдем сред техните идоли, тъй като ни наричаха теулес и ни смятаха за такива. Дали по тази причина, дали по друга, но там ни заведоха. Бяха направили големи подиуми, а подът беше покрит с килими, за нашия капитан и за всеки от нас имаше отделни легла от рогозки, покрити със завеси, тъй като при тях други легла не се използуват дори и за най-големите господари; и всички тези дворци бяха много чисти, варосани и украсени.

Влязохме в един голям двор и великият Монтесума, който чакаше там, улови нашия капитан за ръка и го въведе в помещението, където щеше да почива. То беше много богато наредено по техния обичай. Монтесума беше приготвил един разкошен наниз от злато във формата на охлюви, великолепна изработка, и самият той го окачи на шията на нашия капитан Кортес, тъй че мексиканските вождове останаха учудени от тази голяма благосклонност.

Кортес му благодари чрез нашите преводачи, а Монтесума каза: „Малинче, вие и вашите братя сте у дома си. Почивайте.“ След това се оттегли към палатите си, които не бяха далеч.^[2]

Ние разпределихме стаите според хората на всеки капитан, разположихме артилерията на подходящо място и бяха дадени подробни разпореждания за всичко и да бъдем много нащрек — както конниците, така и всички останали войници. Бяха ни приготвили много богата вечеря по техен вкус и обичай.

Ние влязохме във великия град Мексико — Тенуститан^[3] — на осмия ден на месец ноември в 1519 година. Благодаря на нашия господ бог Исус Христос за всичко и тъй като няма какво друго да кажа, моля ваша милост да ме извини, че не мога да го кажа по-добре.