Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (81)

Глава LXXX
Как великият Монтесума проводи нови пратеници с дар от злато и наметала

Вече се готвехме да поемем пътя за Мексико, когато при Кортес дойдоха четирима мексикански първенци, изпратени от Монтесума, и донесоха дар от злато и наметала. След като му оказаха голяма почит по техния обичай, те казаха: „Малинче, нашият господар, великият Монтесума, ти изпраща тези подаръци и каза, че много съжалява за труда, който сте си направили да дойдете да го видите от толкова далечни земи, и че вече неведнъж е изпращал да ти предадат, че ще ти даде много злато и сребро, и чалчиуис като дан за вашия император и за вас, за да не ходиш в Мексико, и сега пак те моли да не продължаваш по-нататък, а да се върнеш там, откъдето си дошъл; той обещава да ти изпрати в пристанището голямо количество злато, сребро и скъпоценни камъни за този ваш крал, а на теб ще даде четири товара от злато и по един на всеки от твоите братя, не идвайте в Мексико, всички негови васали са се вдигнали на оръжие, за да ви попречат да влезете.“ Освен това пътят бил много тесен, пък и нямало какво да ядем. Изредиха още много причини и неудобства, за да не продължим по-нататък.

Кортес прегърна пратениците с много любов, макар и да не му се понрави посланието, прие подаръка и отговори, че се учудва на Монтесума: след като е такъв велик владетел и заявява, че е наш приятел, защо така често променя решенията си? Веднъж казва едно, а след това изпраща да ни кажат точно обратното; що се отнася до това, че обещава да даде злато за нашия господар — императора — и за нас, той му благодари и за това, което му изпраща сега, и след време ще му се отплати с добри дела. Смята ли Монтесума, че ще бъде правилно, щом сме стигнали толкова близо до града му, да се върнем от пътя си, без да изпълним това, което нашият господар ни е заповядал. Ако сеньор Монтесума изпрати пратеници при някой велик владетел като него самия и те стигнат близо до дома му и се върнат, без да го видят и да му предадат каквото им е заповядал, за какви би ги сметнал, ако не за страхливци? Така би постъпил и нашият господар с нас, тъй че по един или по друг начин трябва да влезем в града му; нека отсега нататък да не изпраща повече извинения, защото трябва лично да го видим и да му обясним всичко, заради което сме дошли; след като ни изслуша, ако сметне, че нашето влизане в града не е за добро, ние ще се върнем там, откъдето сме дошли. Колкото до това, че има много малко храни и няма да може да ни нагости, то ние се задоволяваме с малко; вече сме тръгнали към неговия град и нека знае, че отиваме за добро.

След като изпратихме пратениците, тръгнахме към Мексико и понеже вождовете на Уешосинго и на Чалко ни бяха предупредили, че Монтесума се е съветвал със своите идоли и жреци и отговорът на Уичилобос бил да ни оставят да влезем и тогава да ни избият, нали сме обикновени хора и се страхуваме от смъртта, постоянно си мислехме за това. Тъй като тази земя е гъсто населена, преходите ни винаги бяха много къси и постоянно си говорехме как и по какъв начин бихме могли да влезем в Мексико и уповавайки се на бога и на неговата благословена майка света Богородица, в сърцата ни се зароди добрата надежда, че щом като нашият господар Исус Христос е благоволил да ни избави от миналите опасности и сега ще ни запази от мощта на Мексико.

Опряхме да пренощуваме в едно селище, което се казваше Ицтапалатенго^[1]; половината му къщи бяха във водата, половината на сушата, на една височинка, и сега на това място има странноприемница. Там се навечеряхме добре.

Да оставим това и да се върнем при великия Монтесума, който, щом пристигнали пратениците и му предали отговора на Кортес, решил незабавно да изпрати един свой племенник, на име Какамацин, господар на Тескуко, да ни посрещне с много голяма пищност. Един от нашите съгледвачи дойде да ни предупреди, че по пътя идват голям брой мирни мексиканци, облечени в богати наметала. Това стана много рано сутринта, тъкмо смятахме да тръгваме, но Кортес нареди да останем по местата си, докато разберем каква е работата.

В този момент дойдоха четиримата първенци, поклониха се ниско на Кортес и му казаха, че наблизо идва Какамацин, великият господар на Тескуко, племенник на великия Монтесума, и ни моли да го почакаме. Той не се забави и скоро пристигна с голяма пищност и великолепие, каквито не бяхме виждали дотогава у никой мексикански владетел; дойде в разкошна носилка, украсена със зелени пера и много сребро и скъпоценни камъни, инкрустирани в клонки от злато. Носеха я на раменете си осем първенци, всички били владетели на градове, както казаха.

Щом наближиха до мястото, където беше Кортес, помогнаха му да излезе от носилката и преметоха земята пред него и махнаха сламките по пътя му; когато застанаха пред нашия капитан, те му се поклониха, а Какамацин му каза: „Малинче, аз и тези първенци дойдохме да ти служим и да ти дадем всичко, от което се нуждаете ти и твоите другари, и да ви заведем в къщите, определени в нашия град за вас, защото такава е заповедта на Монтесума, моли те да го извиниш, че той самият не е дошъл, но причината е, че е неразположен, а не по липса на доброжелателност към вас.“

Когато Кортес и всички ние видяхме пищността и великолепието на тези вождове, особено на племенника на Монтесума, останахме учудени и си казахме, че щом този вожд идва с такъв блясък, какъв ли ще бъде великият Монтесума?

След като Какамацин завърши приветствието си, Кортес го прегърна и се държа много ласкаво с него и с останалите първенци; даде му три скъпоценни камъка от тези, които се казват бисери, а на останалите даде зелени броеници и им каза, че високо цени това приятелство и не ще може да се отплати на великия Монтесума за милостите, които всеки ден ни оказва.

Като завърши този разговор, отново тръгнахме на път и понеже споменатите вождове водеха със себе си голяма свита, от много други селища наоколо излизаха да ни видят, пътищата бяха пълни с хора.

На другия ден сутринта стигнахме до един широк, застлан с плочи път и по него тръгнахме за Естапалапа^[2]. Като видяхме толкова градове, заселени във водата и друга големи селища на сушата и онзи широк, прав път, който водеше към Мексико, останахме удивени и си казахме, че приличат на вълшебствата, които се разказват в книгата за Амадис^[3], поради големите кули, светилища и сгради, които бяха сред водата, всички зидани от камък. Някои от нашите войници се питаха дали не е сън това, което виждаха, и не е за учудване, че аз го описвам тук по този начин, защото не знам как да разкажа тези невиждани, нечувани и дори несънувани неща. Като стигнахме близо до Естапалапа, само да бяхте видели великолепието на другите вождове, които излязоха да ни посрещнат — господарят на този град Коадлавака^[4] и господарят на Кулуакан — и двамата много близки сродници на Монтесума. А когато влязохме в Естапалапа, в какви дворци ни настаниха, колко големи и добре направени бяха, с изкусно каменоделство и кедрово дърво, и други благоуханни дървета, с големи дворове и стаи, засенчени с памучни завеси!

След като добре разгледахме всичко това, излязохме в градината, която беше прекрасна, и аз не се насищах да гледам различните дървета и да вдъхвам приятния мирис на всяко от тях, разхождах се по алеите, пълни с рози и други цветя, и с много местни плодове, имаше и едно езеро със сладка вода. Още едно любопитно нещо видях; мексиканците влизаха в градината с големи канута направо от езерото, през един отвор, без да слизат на сушата. И навсякъде беше много варосано и чисто, имаше най-различни камъни с рисунки по тях, които не мога да опиша, и най-различни видове птици, които влизаха в езерото.

Казвам пак, че гледах и се чудех, и не вярвах, че на света може да има други земи като тези, защото по онова време още нищо не се знаеше за Перу. Сега всичко е в развалини и загубено.

Да минем по-нататък и да кажа как вождовете на този град и на Калуакан донесоха дар от злато, който струваше към две хиляди песос. Кортес много им благодари и се показа много любезен, и чрез преводачите им каза някои неща за нашата свята вяра и за голямата власт на нашия господар — императора.

По онова време Естапалапа беше много голям град, половината населен на сушата, половината във водата, а сега вече всичко е изсъхнало и там, където беше езерото, има ниви. Толкова се е променило, че ако не го бях виждал преди, щях да кажа, че не е възможно на мястото на сегашните царевични ниви някога да е имало вода.