Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (80)

Глава LXXIX
Как се отправихме към град Мексико

От Чолула излязохме в пълен боен ред и същия ден стигнахме до едни колиби, които се намираха на една височинка до Уешосинго; струва ми се, че се казва Искалпан, на четири левги от Чолула.

После там дойдоха вождовете и жреците от селищата на Уешосинго, приятели и съюзници на тласкалтеките; дойдоха също и техни съседи от селищата, които се намираха в полите на вулкана, донесоха храна и златни скъпоценности на малка стойност и казаха на Кортес да не гледа стойността на подаръка, а да го приеме, както те му го дават, от сърце.

Те го посъветваха да не отива в Мексико, защото е могъщ град с много воини и ще се изложим на голям риск. Но тъй като сме тръгнали, да внимаваме, защото като преминем този проход, има два пътя: единият отива към едно селище, което се казва Чалко, а другият — към Таманалко^[1], и двете подчинени на Мексико. Първият път е много чист и утъпкан, а вторият е затрупан с дебели отсечени дървета и големи борове, за да не могат да минат конете; малко по-надолу в планината, по чистия път, по който очакваха да минем, има направено голямо срутване, с укрития и валове, в които ни очакват няколко мексикански ескадрона, за да ни избият. Затова ни съветват да не тръгваме по чистия път, а по задръстения с дървета, те ще ни дадат много хора и тъй като с нас са и тласкалтеките, с общи усилия ще разчистят дърветата.

Кортес прие подаръка им с много любов и им благодари за предупреждението. Каза им, че с божия помощ ще продължим пътя си и ще минем оттам, откъдето те го съветват.

Рано сутринта на другия ден поехме по пътя и към обяд стигнахме превала на планината, точно както ни обясниха вождовете на Уешосинго. Там спряхме за малко и пак се замислихме над това, което ни казаха за мексиканските ескадрони, за срутената скала и засадата.

Кортес заповяда да повикат пратениците на великия Монтесума, които ни придружаваха, и ги попита защо единият път е много чист и изметен, а другият — задръстен с току-що отсечени дървета. Отговориха, че това е, за да тръгнем по чистия път, който води за един голям град, наречен Чалко, където ще ни посрещнат много добре по заповед на господаря им Монтесума, а другия път са го затворили с дървета, за да не тръгнем по него, защото нататък има лоши проходи, много се заобикаля и се излиза до един град, който не е толкова голям колкото Чалко. Тогава Кортес каза, че желаем да тръгнем по затворения път. В пълен боен ред се заизкачвахме по планината, а нашите приятели започнаха да отместват големите и дебели дървета, между които се провирахме с големи усилия; до ден-днешен някои от тези дървета си стоят край пътя.

Като се изкачихме на най-високото, започна да вали сняг и земята побеля. Спуснахме се надолу по планината и спряхме да пренощуваме в едни колиби, подобни на хижи или странноприемници, където отсядаха индиански търговци. Вечеряхме добре, макар и при голям студ, и поставихме стражи, патрули и съгледвачи.

На другия ден продължихме и по вечерно време стигнахме до едно селище, за което вече казах, че се нарича Таманалко^[2], там ни посрещнаха добре, храна също не ни липсваше.

Като научиха за нашето пристигане, скоро дойдоха вождовете на Чалко и се присъединиха към първенците на Таманалко, Чималуакан, Мекамека и от Акасинго, където са канутата им, понеже то е тяхното пристанище, и от други по-малки селища, имената на които вече съм забравил.

Донесоха ни в дар злато, два товара наметала и осем индианки — златото струваше към сто и петдесет песос — и казваха: „Малинче, приеми тези подаръци, които ти даваме, и ни смятай за твои приятели отсега нататък.“

Кортес прие подаръците с голяма любов и им обеща, че ще им помага във всичко, от което имат нужда. Като ги видя тъй всички накуп, той каза на отец де ла Мерсед да им държи проповед за нашата свята вяра и за това да оставят идолите си; на всичко те отговаряха, че е добре казано, но ще си помислят. Обяснихме им също каква голяма власт има нашият господар — императорът — и че ни е изпратил по тези земи, за да премахнем униженията и грабежите.

Като чуха това, всички тайно започнаха да се оплакват от Монтесума, за да не ги усетят мексиканските пратеници. Монтесума и неговите бирници им вземали всичко, каквото имали; ако жените и децата им били красиви, мексиканците ги изнасилвали пред мъжете им и ги отвличали; карали ги да им работят като роби, да пренасят с канутата си и по суша боров материал, камъни, дърва; карали ги да сеят царевица, вземали им земите за служба на техните идоли. Имаше и още много други оплаквания, за които вече не си спомням, тъй като минаха доста години.

Кортес ги утеши с ласкави думи, които доня Марина много добре умееше да предава, че сега-засега не може да възстанови справедливостта, още малко ще страдат, но той ще ги отърве от това владичество. Тайно им заповяда да изпратят двама първенци заедно с четирима от нашите приятели от Тласкала да огледат изметения път, дали има ровове и укрития и дали бойните ескадрони са още там, както ни казаха вождовете от Уешосинго.

Вождовете отговориха: „Малинче, няма нужда да ходят да гледат, защото сега всичко е очистено и изравнено, но трябва да знаеш, че преди шест дни бяха завардили един лош проход и бяха откъртили една скала, за да не можете да минете. От великия Монтесума знаем, че техният Уичилобос ги е посъветвал да ви остави да влезете в Мексико и там да ви избият. Затова нашето мнение е да останете при нас, ние ще ви дадем от всичко, каквото имаме, не ходете в Мексико, защото сме сигурни, че няма да ви оставят живи.“

Кортес им отговори с весело лице, че нито мексиканците, нито който и да е друг народ има власт да ни унищожи, освен нашия господ бог, в когото вярваме, и за да се убедят, че на самия Монтесума и на всички негови вождове и жреци ще предадем това, което нашият бог повелява, той иска да тръгне незабавно; нека ни дадат двадесет знатни индианци, които да дойдат с нас; той ще направи много за тях и ще им даде справедливост, щом влезе в Мексико — Монтесума и неговите бирници ще престанат да вършат безчинствата и насилията, от които се оплакваха. С весели лица всички събрани благодариха и ни доведоха двадесетте индианци.