Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (8)

Глава VII
За премеждията, които преживях, докато стигна до град Тринидад

Вече казах, че бяхме останали в Хавана няколко войници с още незаздравели рани. Като се почувствувахме по-добре, трима души решихме да отидем в град Тринидад. Споразумяхме се с един жител на Хавана, на име Педро де Авила, да тръгнем с неговото кану покрай южния бряг. Лодката му беше натоварена с памучни ризи, които той караше за продан в Тринидад. Бяхме се споразумели с Авила да му дадем десет златни песос за превоза.

Плавахме покрай брега ту с гребане, ту под ветрила; така изминаха единадесет дни. Когато стигнахме до едно индианско селище, наречено Канарео, до самия град Тринидад, през нощта излезе толкова силен вятър, че лодката не можа да издържи напора му, въпреки че гребяхме всички ние и Педро де Авила заедно с няколкото индианци, които бяхме наели в Хавана — много добри гребци. Претърпяхме корабокрушение и Авила загуби стоката си. Излязохме изранени и голи на брега, тъй като, за да не потъне лодката и за да можем да плуваме по-добре, си бяхме свалили дрехите.

Та успяхме да се измъкнем от тази беда, но до Тринидад нямаше прокаран път по брега; вървяхме през камънаци и пущинаци, които ни разкървавиха ходилата; от друга страна, вълните постоянно се разбиваха и ни блъскаха, пък и нямахме нищо за ядене.

Бог пожела с големи усилия да излезем на широка пясъчна ивица, по която вървяхме два дни и стигнахме до едно индианско селище, наречено Ягуарама. Там ни нахраниха и на следващия ден тръгнахме за друго селище, което се казваше Чипиона. Оттам отидохме в град Тринидад, където един мой приятел земляк, на име Антонио де Медина, ми даде дрехи от тези, които носеха на острова. После се отправих към Сантяго де Куба, където се намираше губернаторът, който ме прие благосклонно. Той възнамеряваше да изпрати друга армада.