Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (79)

Глава LXXVIII
Как великият Монтесума ни изпрати дар от злато

След като великият Монтесума отново се посъветвал с Уичилобос и със своите вождове и жреци и след като изслушал думите, които изпратихме да му кажат за нашето приятелство, а също и някои заплашителни доводи, той се смутил и изплашил. След много колебания владетелят на Мексико изпрати шестима първенци с дар от злато и най-различни скъпоценности на стойност около две хиляди песос, както го оценяваха, а също и няколко товара разкошни и изкусно изработени наметала. Когато тези първенци застанаха пред Кортес с дара, те докоснаха според техния обичай с ръка земята и с голяма почит казаха: „Малинче, нашият господар, великият Монтесума, ти изпраща този дар и те моли да го приемеш със същата любов, каквато той изпитва към теб и към всички твои братя.“ Първенците казаха, че съжалява за неприятността, която са ни причинили жителите на Чолула, и би желал да ги накажем още повече, защото са лоши и лъжливи. За злодействата, които сами са искали да извършат, те са прехвърлили вината на него и на неговите пратеници; той е наш приятел и ни кани да отидем в неговия град, когато пожелаем, той ще ни окаже голяма почит като на безстрашни хора и пратеници на такъв височайши крал, какъвто е нашият; наистина няма да може да ни нагости, както подобава, тъй като градът е заселен сред водата и всички продоволствия се внасят, но ще се постарае да ни окаже цялата почит, на която е способен, и вече е заповядал в селищата, през които ще минем, да ни дадат всичко, от каквото имаме нужда.

След като нашите преводачи преведоха тези думи на Кортес, той прие подаръка с радост, прегърна пратениците и заповяда да им дадат няколко неогладени диаманта. Даде им добър и любезен отговор и заповяда на трима от първенците, които донесоха дара, да останат, за да ни бъдат водачи по пътя, а другите трима се върнаха при господаря си да му известят, че вече сме на път за Мексико.

Когато научиха, че тръгваме, главните вождове на Тласкала много се натъжиха и изпратиха да кажат на Кортес, както много пъти преди това, да бъде предпазлив и да не влиза в такъв силен град, където има толкова много крепости и безброй бойци, защото все някой ден ще ни нападнат, и тласкалтеките се страхуват, че не ще можем да излезем живи. В знак на добра воля те искат да ни изпратят десет хиляди души със смели военни вождове, които да тръгнат с нас, с продоволствие за из пътя.

Кортес много им благодари за тяхното доброжелателство, но им каза, че не е редно да влезе в Мексико с толкова много воини, особено при съществуващата вражда между тях, затова се нуждае само от хиляда носачи за топовете и за другия товар, които да проправят и пътя по някои места. Тогава тласкалтеките незабавно изпратиха хиляда индианци в пълно снаряжение.

Вече се готвехме да тръгваме, когато при Кортес дойдоха вождовете и останалите първенци, които бяхме взели с нас от Семпоал и ни служеха много вярно и предано; те казаха, че искат да се върнат в Семпоал, защото са сигурни, че ако отидат в Мексико, ще умрат и те, и ние; великият Монтесума ще заповяда да ги убият, тъй като са най-знатните първенци от Семпоал, които отказаха да му плащат дан и затвориха неговите бирници.

Като видя с каква настойчивост искат да си отидат, Кортес отговори, че не трябва да се страхуват от Монтесума, защото щом са с нас, никой няма да се осмели да ги оскърби. Затова ги моли да променят решението си и да останат с нас; обеща да ги направи богати. Но колкото и да ги моли Кортес, колкото и ласкаво да ги убеждава доня Марина, вождовете не склониха да останат.

Като видя това, Кортес каза: „Бог не би пожелал насила да водим със себе си тези индианци, които тъй добре ни служиха.“ После заповяда да донесат много товари от красиви наметала и ги разпредели между всички, а също така изпрати два товара наметала на нашия приятел, дебелия касик, господар на Семпоал, и на неговия племенник Куеско.