Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (78)

Глава LXXVII
За някои разговори и за пратениците, които проводихме до великия Монтесума

Градът отново беше населен и пазарите отворени. Бяхме помирили чолултеките с Тласкала, бяхме поставили един кръст и бяхме посветили местните жители в нашата свята вяра. Великият Монтесума изпращаше съгледвачи в нашия лагер скришом да научат нашите намерения и дали ще продължим по-нататък, и ще отидем ли в неговия град; той подробно научаваше всичко от двама пратеници, които бяха при нас. Тъй като вече бяха минали четиринадесет дни, откакто бяхме в Чолула и нямаше какво повече да правим там, нашият капитан реши да се посъветва с някои капитани и войници, за които знаеше, че го поддържат. Понеже освен че бяха безстрашни, те бяха и добри съветници, той не предприемаше нещо, без да вземе тяхното мнение.

Бе решено да изпратим да кажат на Монтесума меко и любезно, че за да изпълним това, за което нашият крал и господар ни е изпратил по тези места, сме прекосили много морета и далечни земи само за да видим владетеля на Мексико и да му кажем неща, които ще му бъдат полезни; че на път към града му неговите пратеници са ни насочили към Чолула, за чиито жители твърдяха, че били негови васали и че първите два дни са ни посрещнали много добре, но на третия бяха замислили предателство с намерение да ни избият; но понеже ние сме такива хора, че от нас не може да се скрие ни лъжа, ни заговор, насочен против нас, наказахме някои, които искаха да извършат предателството; тъй като обаче знаехме, че са поданици на владетеля на Мексико, от уважение към него и към нашето голямо приятелство не разрушихме града и не избихме всички, замесени в предателството; най-лошо от всичко бе, дето жреците и вождовете казаха, че са извършили това по негов съвет и негова заповед; ние нито за момент не сме повярвали, че един велик владетел като него би могъл да заповяда подобно нещо, особено след като се е представил за наш приятел, и смятаме, че повече подобава на негова милост, ако все пак неговите идоли са му внушили пагубната мисъл да ни нападне, това да стане в полето; на нас ни е все едно дали ще се бием в полето или в населено място, дали денем или нощем, тъй като все едно ще убием този, който намисли такова нещо; но понеже смятаме Монтесума за голям приятел и желаем да го видим и да говорим с него, незабавно тръгваме за неговия град, за да му предадем това, което нашият господар — кралят — ни е заповядал.

Когато Монтесума чул това послание, разбрал, че все пак не хвърляме цялата вина за случилото се в Чолула върху него. Казаха ни, че отново се усамотил със своите жреци в пост и жертвоприношения на идолите. Отговорът отново бил да ни остави да влезем в града, тъй като тогава ще може да ни избие, когато пожелае; освен това неговите вождове и жреци също го посъветвали да не ни пречи да влезем в Мексико, защото иначе ще нападнем васалните му селища, още повече че с нас бяха тласкалтеките, всички тотонаки от планината и други, които бяха станали наши съюзници; и за да се избягнат тези злини, съветът, който им дал техният Уичилобос, е най-добрият и най-мъдрият.