Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (76)

Глава LXXV
Как отидохме в град Чолула и как добре ни посрещнаха там

Една сутрин^[1] тръгнахме по пътя за град Чолула; вървяхме във възможно най-стегнат боен ред, защото, както вече споменах, там, където очаквахме сблъсквания, се мобилизирахме много повече. Вечерта спряхме да пренощуваме до една река на около една левга от Чолула, където сега има каменен мост; там ни стъкмиха колиби и хижи. Същата нощ вождовете на Чолула изпратиха посланици, този път знатни люде, да ни поздравят с добре дошли на тяхна земя, и донесоха кокошки и царевичен хляб; казаха, че на сутринта ще дойдат всички вождове и жреци да ни посрещнат, да ги извиним, че не са дошли веднага. Кортес им благодари както за храната, така и за доброжелателството, което показаха.

Пренощувахме там с добра охрана, със съгледвачи и конни патрули и още на разсъмване тръгнахме за града. Като наближихме селището, излязоха да ни посрещнат вождове, жреци и много други индианци, всички облечени в памучни дрехи, направени като поли. Идваха с мир и доброжелателство, а жреците им носеха кадилници с тамян и прекадиха нашия капитан и войниците, които бяхме близо до него. Изглежда, че тези жреци и първенците, виждайки тласкалтеките, които ни придружаваха, казаха на доня Марина да предаде на нашия генерал, че не бива техните врагове да влизат в града им въоръжени. Като чу това, Кортес заповяда на капитаните, войниците и обоза да спрат и когато се събрахме около него, каза: „Струва ми се, господа, че преди да влезем в Чолула, трябва да поговорим с благи думи с тези вождове и жреци, за да разберем какво искат, защото недоволствуват против нашите приятели тласкалтеките и имат пълно право за това; аз искам с благи думи да им обясня причината за нашето отиване в техния град. И тъй като знаете какво казват за тях тласкалтеките, ще бъде добре още тук да признаят властта на Негово Величество. Това смятам, ще е най-подходящо.“

След това заповяда на доня Марина да извика вождовете и жреците при него — той беше на кон, а ние около него. Дойдоха трима вождове и двама жреци и казаха: „Малинче, прости ни, че не дойдохме в Тласкала да те видим и да ти донесем храна, не беше от липса на желание, а защото Масеескаси, Шикотенга и цяла Тласкала са наши врагове и са ви наговорили много лоши неща за нас и за великия Монтесума, нашия господар. И не стига, че са говорили, но сега с вашето благоволение имат нахалството да идват с оръжие в нашия град.“ Затова индианците го помолиха да бъде така добър да заповяда на тласкалтеките да се върнат в земите си или поне да не влизат в града, а ние сме добре дошли при тях.

Капитанът видя, че имат право, и заповяда на Педро де Алварадо и на нашия маестре де кампо Кристобал де Олид да помолят тласкалтеките да останат в полето и там да си направят хижи и колиби, а с нас да влязат само тези, които носят артилерията, и нашите приятели от Семпоал. Кортес обясни защо им заповяда това: защото всички вождове и жреци се страхуват от тях, но когато тръгне от Чолула за Мексико, той ще изпрати да ги извикат, нека не се сърдят за това.

Когато вождовете на Чолула видяха какво заповяда Кортес, изглежда се поуспокоиха; Кортес им каза, че нашият крал и господар, чиито васали сме ние, има много големи владения и държи под властта си много велики вождове и ни е изпратил в тези земи, за да им известим и да им заповядаме да не се кланят на идолите, да не правят жертвоприношения на хора, да не ядат човешко месо и да не вършат други мръсотии. Ние идваме в техния град, понеже се намира на най-късия път за Мексико, където отиваме, за да говорим с великия Монтесума; също така искаме жителите на Чолула да ни станат братя. Тъй като много други велики вождове вече са признали властта на Негово Величество, ще бъде добре и те да постъпят като тях.

Те отговориха, че едва сме влезли в земята им, и вече им заповядваме да изоставят своите идоли, обаче те не могат да сторят това. Все пак обещаха да се подчинят на нашия крал, но само на думи. След като свършихме тази работа, ние се отправихме към града. Толкова много народ бе излязъл да ни види, че улиците и терасите бяха пълни и аз не се учудих на това, тъй като местните жители никога не бяха виждали хора като нас, нито коне. Заведоха ни да се настаним в едни големи помещения, в които се побрахме всички ние, нашите приятели от Семпоал и тласкалтеките, които носеха багажа. През този и на следващия ден ни дадоха много добра и обилна храна.