Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (75)

Глава LXXIV
Как вождовете на Чолула изпратиха четирима бедняци да ги извинят, че не са дошли в Тласкала

Вече казах, че нашият капитан изпрати вестоносци в Чолула да поканят техните вождове да ни посетят в Тласкала. Като чули поканата, изпратили индианци да ги извинят и да кажат, че вождовете не дошли, понеже били болни. Те нищо не донесоха, само сухо предадоха отговора.

Когато дойдоха вестоносците, при нас бяха вождовете на Тласкала и казаха на нашия капитан, че тези индианци са жалки бедняци и вождовете на Чолула са ги изпратили нарочно, за да се подиграят с него и с всички нас. Така че Кортес веднага ги отпрати заедно с четирима индианци от Семпоал, като ги предупреди, че в срок от три дни трябва да дойдат техните първенци, тъй като са само на пет левги оттам, и ако не сторят това, ще го сметне за неподчинение; като дойдат, ще им каже неща, които ще помогнат за спасението на душите им, ще ги научи на чистота, за да живеят по-добре; ние искаме да ни станат приятели и братя, както техните съседи от Тласкала; но ако решат другояче и не пожелаят нашето приятелство, ще се постараем да им развалим удоволствието и да ги накажем.

На това послание те отговориха, че няма да дойдат в Тласкала, тъй като тласкалтеките са техни врагове и сигурно са ни казали за тях и за техния господар Монтесума много лоши неща; нека излезем от Тласкала и отидем в техния град и ако тогава не направят каквото трябва, можем да ги смятаме за такива, каквито изпратихме да им кажат, че са. Нашият капитан видя, че извинението им е съвсем справедливо, и така решихме да отидем там.

Когато вождовете на Тласкала видяха, че нашето решение е да минем през Чолула, те казаха на Кортес: „Много пъти ти казахме да се пазиш от Чолула и от мощта на Мексико, но щом предпочиташ да вярваш на мексиканците, а не на нас, които сме ти приятели, твоя воля. За да ти помогнем, ние сме ти приготвили десет хиляди воини, които да те придружат.“

Кортес им благодари много за това и се посъветва с нас дали ще бъде разумно да водим толкова много воини в една земя, в която ще търсим приятелство; по-добре щеше да бъде да вземем само хиляда индиански бойци, а останалите да останат по домовете си, та така и постъпихме.