Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (74)

Глава LXXIII
Как великият Монтесума изпрати четирима първенци с дар от злато и наметала

Докато Кортес разговаряше с нас и с вождовете на Тласкала за тръгването ни и за военни работи, дойдоха да му кажат, че са дошли четирима пратеници на Монтесума, все първенци, и носят подаръци.

Кортес изпрати да ги извикат и когато дойдоха, те оказаха голяма почит на нашия капитан и на всички, които се намирахме там, и поднесоха богат дар от красиви и майсторски изработени златни украшения, които струваха най-малко две хиляди песос, и десет товара наметала, украсени с пера; Кортес го прие с весело лице. След това пратениците казаха, че техният господар Монтесума много се чуди как можем да стоим толкова дни при тези бедни и мръсни хора, които дори за роби не стават, толкова са лоши, коварни и крадливи и когато най-малко очакваме, през деня или през нощта, ще ни избият, за да ни ограбят. Казаха още, че Монтесума ни моли в най-скоро време да отидем в неговия град и че ще ни даде каквото има, макар и не в такова изобилие, както ние заслужаваме и той желае, и въпреки че всички хранителни продукти в града му се носят от другаде, ще заповяда да ни снабдят по възможно най-добрия начин.

Монтесума правеше това, за да ни накара да напуснем тласкалтеките, защото беше научил, че сме се сприятелили с тях, и разбираше, че не може да очаква нищо добро от това наше съюзничество. По тази причина ни подмамваше със злато и подаръци да отидем в неговите земи, ако не за друго, то поне за да напуснем Тласкала.

За пратениците нека кажем, че вождовете на Тласкала ги познаваха добре и казаха на нашия капитан, че всички са владетели на градове и на васали и че с тях Монтесума изпраща особено важни послания. Кортес благодари на пратениците, показа се много любезен с тях, помоли ги да останат няколко дни при нас и отговори, че много скоро ще отиде при владетеля Монтесума.

По това време Кортес беше намислил да изпрати двама от нашите най-лични капитани да отидат да разговарят с великия Монтесума и да огледат големия град Мексико и неговите големи сили и крепости. Педро де Алварадо и Бернардино Васкес де Тапия вече бяха тръгнали, придружени от предишните пратеници на великия Монтесума, които дотогава бяха останали при нас, а четиримата пратеници, които донесоха подаръка, останаха като заложници. Ние изразихме недоволството си, задето беше изпратил на такъв риск тези благородници в Мексико само да видят града и крепостите му, и настояхме тозчас да изпрати да им кажат да се върнат. Той им писа незабавно да сторят това. Освен това Бернардино Васкес де Тапия бе получил треска по пътя. Щом видели писмата, те тръгнали обратно.

Пратениците, които ги придружаваха, съобщиха за това на Монтесума и той ги попитал за лицата и телосложението на двамата теулес, които идвали към Мексико, и дали са капитани. Изглежда, са му казали, че Педро де Алварадо е голям хубавец в лице и във фигура, че прилича на слънцето и е капитан; освен това му занесли изобразено в естествена големина лицето и фигурата на Алварадо и оттогава му дали името Тонатио, което означава слънце или син на слънцето, и така го наричаха оттогава нататък. За Бернардино Васкес де Тапия казали, че е едър човек и много сговорчив, също капитан. Монтесума съжалявал, че те се бяха върнали от пътя.