Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (73)

Глава LXXII
Как нашият капитан Ернандо Кортес реши заедно с всички наши капитани и войници да отидем в Мексико

Ставаха вече седемнадесет дни, откакто бездействувахме в Тласкала, и като чухме за големите богатства на Монтесума и за неговия цветущ град, нашият капитан реши да се посъветва с капитаните и войниците, за които знаеше, че го поддържат, дали да продължим по-нататък; решено бе в най-скоро време да тръгнем. По този поход в нашия лагер се чуваха доста приказки на несъгласие, защото някои войници казваха, че е безумие сами да се пъхаме в такъв силен град, след като сме толкова малко на брой, и се позоваваха на големите сили на Монтесума. Капитан Кортес отговаряше, че не можем да постъпим другояче, тъй като нашата цел винаги е била да видим Монтесума, и всякакви други съвети вече са излишни. Като го видяха колко решително казва това и почувствуваха, че много от войниците на драго сърце поддържаме Кортес с викове „напред“ и „на добър час“, противоречията престанаха. Тези, които разпространяваха недоволство, имаха имения в Куба, а аз и другите бедни войници бяхме поверили душите си на бога, а телата си — на рани и страдания, докато умрем в служба на господа бога и на Негово Величество.

Когато видяха, че твърдо сме решили да отидем в Мексико, владетелите на Тласкала Шикотенга и Масеескаси много се натъжиха и постоянно се въртяха около Кортес и го предупреждаваха да се откаже от това намерение и да не се доверява ни най-малко нито на Монтесума, нито на който да е мексиканец, да не вярва на големите им поклони и на смирените им и пълни с любезност думи, нито на подаръците, нито на каквито и да било други обещания, защото те са предателски и мексиканците начаса ще си вземат всичко, каквото са ни дали; да се пази добре от тях и денем, и нощем, тъй като ще ни издебнат и ще ни нападнат, когато най-малко очакваме, а в бой с тях да изтребваме до крак всички, които можем: младежа, за да не грабне отново оръжието; старецът, за да не може да дава съвети; дадоха му и още много други съвети.

Нашият капитан им благодари за добрите съвети и засвидетелствува благоволението си с обещания и подаръци, които даде на Шикотенга Стария, на Масеескаси и на останалите вождове; изпрати им голяма част от фините наметала, които ни беше дал Монтесума, и каза, че би било добре да помири тласкалтеките с мексиканците, за да им станат приятели и да им донесат сол, памук и други неща.

Шикотенга отговори, че мирът с тях е невъзможен, че враждата завинаги е пуснала корени в сърцата им; под предлог, че има мир, мексиканците ще извършат най-големите предателства, защото никога не изпълняват това, което обещават; нека повече да не им говори за това, а да се пази много добре да не падне в ръцете на тези злодеи.

Когато обсъждахме по кой път да тръгнем за Мексико, пратениците на Монтесума, които щяха да ни бъдат водачи, казаха, че най-добрият и най-равен път е през град Чолула, и тъй като тамошните индианци са васали на великия Монтесума, ще ни посрещнат добре; на всички ни този съвет се стори добър.

Когато научиха, че искаме да тръпнем по пътя, посочен от мексиканците, вождовете на Тласкала много се натъжиха и настояха да минем през Уешосинго, защото в Чолула Монтесума винаги може да ни устрои клопка.

Колкото и да настояваха и да ни съветваха да не ходим в Чолула, като взе нашето мнение, капитанът реши да отидем там: първо, защото всички казваха, че е много голям град, с много кули и високи и големи храмове, разположен в една хубава равнина, по онова време приличаше на нашия Валядолид в Стара Кастилия и, второ, защото беше в близост до големи селища с добро продоволствие и на една крачка от нашите приятели от Тласкала; имахме намерение да останем там, докато видим по какъв начин ще можем да отидем до Мексико без война, защото беше страховита голямата мощ на мексиканците и ако бог не простираше своята божествена ръка и милост над нас, не бихме могли да влезем по друг начин в царството на Монтесума.

Така след много разговори и предложения бе избран пътят през Чолула. Кортес нареди да заминат вестоносци да ги запитат защо след като се намираха толкова близко до нас, не са изпратили хора да ни посетят и да ни изкажат почитта, която ни дължат, като на пратеници на такъв велик крал и владетел, който ни е изпратил да известим спасението им, и да им кажат незабавно да дойдат всички вождове и жреци на града да ни видят и да положат клетва за вярност на нашия крал и господар; ако ли не, ще значи, че имат лоши намерения.