Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (72)

Глава LXXI
Как Кортес разпита Масеескаси и Шикотенга за работите в Мексико

След това Кортес отдели тези вождове и ги разпита подробно за Мексико и Шикотенга като по-осведомен и велик владетел взе думата; Масеескаси от време на време му помагаше.

Шикотенга каза, че Монтесума има много голяма войска и когато иска да превземе някой голям град или да нападне някоя провинция, изкарва на бойното поле сто и петдесет хиляди души; това го знае много добре от опит поради войните и враждата, които имат от повече от сто години. Кортес ги попита: „Добре де, щом с толкова много войска са ви нападали, как тогава никога не са успели да ви победят?“ Отговориха, че понякога са ги разбивали и са избивали много от техните васали, а други са отвеждали, за да ги принесат в жертва, но и много мексиканци са оставали мъртви на бойното поле, а други са падали в плен; пък и не са идвали толкова скрито, че тласкалтеките да не научат, така че винаги подготвяли цялата си войска и с помощта на Уешосинго се защищавали. А тъй като всички провинции и селища, които е грабил и поробил Монтесума, много мразели мексиканците, които ги водели насила на война, техните индианци не се биели с желание, а самите те ги предупреждавали и така тласкалтеките успявали да защитят земите си. Вождовете казаха, че най-много страдат от един голям град, който е на един ден път от тях и се казва Чолула. Тамошните индианци били големи предатели и в техния град Монтесума вкарвал тайно пълчищата си и понеже е близо, нападал нощем Тласкала.

Освен това Масеескаси каза, че Монтесума държи във всички провинции хиляди бойци, без да се броят хората, които изкарва от самите селища, и че всички провинции му плащат дан в злато и сребро, скъпоценни камъни и дрехи, наметала и памук, индианци и индианки за жертвоприношения и други за прислужване; че той е толкова велик владетел, щото получава всичко, каквото пожелае, и къщите, в които живее, са пълни с богатства и скъпоценни камъни и чалчиуис, а това, което не му се дава доброволно, той взема със сила и всички богатства на земята са в негова власт. След това разказаха за голямата прислуга в дома на Монтесума, за многобройните му жени и как омъжвал някои от тях, за всичко разказаха надълго и нашироко.

После говориха за това, каква голяма и здрава крепост е градът на Монтесума, за езерото, в което е разположен, за дълбочината на водата, за широките пътища, през които се влиза в града, за дървените мостове, които има на всеки път, и че като се вдигне който и да е от тях, тези, които искат да влязат в крепостта, остават изолирани между два моста. По-голямата част от града се намирала в езерото и от къща до къща можело да се отиде само по подвижни мостове или с лодки; всички къщи имали тераси, а на тях — нещо като защитни прегради. Казаха и по какъв начин градът се снабдява с вода от един извор, наречен Чапултепек, който се намира на около половин левга и водата минава пред някакви постройки и стига до едно място, откъдето я вземат с канута и я продават по улиците на града.

След това разказаха и за оръжията на мексиканците, че са едни чаталести пръчки, които те хвърлят със специални тирадерас^[1], пронизващи всякакви доспехи; че имат много добри стрелци с лъкове и други, въоръжени с кремъчни копия, чиито остриета са с дължина колкото човешки бой и режат като бръсначи; за кръглите им щитове и за памучните им доспехи; за големия брой воини, въоръжени с прашки, с които хвърлят обли камъни; за много добрите и дълги копия и за острите като бръсначи боздугани, които те въртят с две ръце. Старейшините донесоха големи платна от енекен, на които бяха нарисували битките си с мексиканците и тяхното въоръжение.

Тъй като нашият капитан и всички ние вече бяхме осведомени за всичко, за което говориха вождовете, Кортес се намеси и задълбочи разговора, като ги попита как и откъде са дошли да заселят тази земя, какво ги отличава от мексиканците и защо враждуват с тях, въпреки че земите им са толкова близо една до друга. Те отговориха, че според разказите на техните предшественици в стари времена тук живеел един народ от високи на ръст мъже и жени с големи кости, но тъй като били много лоши и с лоши обичаи, тласкалтеките ги избили в бой, а тези, които останали живи, по-късно измрели. И за да видим с очите си колко са били едри и високи, те донесоха една набедрена кост, която беше много дебела, а дължината й бе колкото ръста на доста едър човек. Аз я премерих на себе си: беше висока колкото мен, а аз съм среден на ръст. Донесоха и други парчета от кости като първата, но те бяха вече проядени и разложени от пръстта. Всички се изплашихме, като видяхме тези огромни кости, и повярвахме, че по тези земи са живели великани. Нашият капитан Кортес каза, че би било добре да изпратим тази голяма кост в Кастилия, за да я види Негово Величество; изпратихме я с първите наши пълномощници, които заминаха за Испания.

Старейшините казаха също така, че на техните предшественици един от най-почитаните идоли бил предсказал, че ще дойдат силни мъже от страната, откъдето изгрява слънцето, и от далечни земи и ще ги подчинят и завладеят, и ако тези мъже сме ние, тласкалтеките ще се радват, понеже сме много храбри и добри. При преговорите за мир те си спомнили това, което им били казали техните предшественици, и по тази причина ни дават дъщерите си, за да имат роднини, които да ги защищават от мексиканците.

Като свършиха обясненията си, всички останахме изумени от чутото и се питахме да не би случайно да е истина. Нашият капитан Кортес им отговори, че наистина идваме оттам, откъдето изгрява слънцето, и тъй като знае за тях, нашият господар — кралят — ни е изпратил, за да им станем братя, и ще моли бога да ни даде сила, та чрез нашите десници и намеса и те да се спасят. И всички казахме амин.

Исках да свършвам вече, но съм принуден да се спра и на други неща, които се случиха тогава, а именно че по времето, когато бяхме в Тласкала, вулканът, който се намираше до Уешосинго, започна да изригва много повече огън, отколкото обикновено, на което нашият капитан Кортес и всички ние много се чудихме, тъй като не бяхме виждали такова нещо.

Един от нашите капитани, Диего де Ордас, си науми да иде да види какво представлява това и поиска разрешение от Кортес да се изкачи на вулкана; разрешението му бе дадено, дори му бе заповядано да отиде. Той взе със себе си двама войници и няколко първенци от Уешосинго; те го плашеха, като му казваха, че като стигне до средата на пътя до Попокатепеке^[2], така се казваше този вулкан, няма да може да понася тресенето на земята, нито пламъците, камъните и пепелта, които излитат от него, и че те не се осмеляват да отидат по-далече от мястото, където има няколко светилища с идоли — боговете на Попокатепеке.

Въпреки това Диего де Ордас с двамата си другари продължил по пътя догоре, а индианците, които го придружаваха, останали в подножието на вулкана и не се осмелили да се изкачат. Както по-късно разказваха де Ордас и войниците, докато се изкачвали, вулканът започнал да изхвърля големи пламъци, полуразтопени леки камъни и пепел и цялата планина започнала да трепери; те останали неподвижни, без да могат да направят нито крачка напред в продължение на един час; когато усетили, че пламъците намалели и вулканът не изхвърля толкова много пепел и дим, те се изкачили до самия отвор, който бил кръгъл и широк около четвърт левга. Оттам се показал големият град Мексико, цялото езеро с всичките селища в него. Този вулкан отстои на около дванадесет-тринадесет левги от Мексико.

След като го разгледал добре и останал много доволен и горд, че е видял Мексико и неговите градове, Ордас се върна в Тласкала със своите другари и индианците от Уешосинго; тласкалтеките сметнаха това за голямо геройство. Когато нашите другари разказваха за видяното на Кортес и на всички нас, много се чудихме, тъй като дотогава нито бяхме виждали, нито бяхме чували за такова нещо, което сега знаем какво е, защото после до кратера се изкачиха много испанци и дори монаси от францисканския орден. Когато отиде в Кастилия, Ордас поиска от краля да вземе вулкана за свой герб и сега такъв герб има един негов племенник, който живее в Пуебла.

След това повече не видяхме Попокатепеке да изхвърля толкова огън с такъв грохот, както в началото, и дори няколко години изобщо затихна, докато през 1539 година отново изригна големи пламъци, камъни и пепел.

В Тласкала намерихме дървени къщи, направени като клетки, пълни с индианци и индианки, които угояваха, докато станат достатъчно дебели, за да ги заколят и изядат. Ние разбихме и разрушихме тези затвори и горките пленници не се осмеляваха да се отделят от нас; така отърваха кожите си.

Оттам нататък във всички селища, в които влизахме, първото, което заповядваше нашият капитан, беше да разбием тези затвори, каквито имаше навсякъде по тези земи, и да пуснем затворниците. Когато видяхме тази голяма жестокост, Кортес се показа много сърдит на вождовете на Тласкала и те обещаха оттогава нататък да не убиват и да не ядат повече индианци. Каква полза от всичките тези обещания, ще кажа аз, когато щом си обърнехме главите, те продължаваха да вършат същите жестокости.