Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (71)

Глава LXX
Как доведоха дъщерите и ги представиха на Кортес и на всички нас

На другия ден дойдоха същите старейшини и доведоха пет индианки, красиви девойки и като за индианки твърде добре пременени; за всяка индианка водеха друга да й прислужва и всички бяха дъщери на вождове.

Кортес им благодари и каза, че ги приема, но засега по-добре да останат при родителите си. Вождовете го попитаха защо не ги вземаме още сега. Кортес отговори, че иска първо да извърши това, което заповядва нашият господ бог и за което ни е изпратил нашият крал и господар, а то е да накара индианците да махнат идолите си и да не принасят повече човешки жертви, както и да престанат да вършат други безсрамия и да повярват в това, в което ние вярваме; че има един-единствен истински бог. Казани им бяха още много неща за нашата свята вяра и наистина бяха много добре обяснени, тъй като доня Марина и Агилар бяха вече толкова опитни, че превеждаха отлично. Показахме им и една икона на света Богородица със своя безценен син в ръце. Повторихме, че ако искат да бъдат наши братя и да имат истинско приятелство с нас, ако искат да приемем с още по-открити сърца дъщерите им за жени, както сами настояват, нека незабавно да се откажат от своите идоли и да започнат да почитат нашия господ бог, и ще видят колко добрини ще им донесе това, защото освен здраве и хубаво време за земеделските работи, всичките им неща ще тръгнат на добро, и когато умрат, душите им ще отлетят на небето да се наслаждават на вечния рай; а ако продължат да правят жертвоприношения на своите идоли, които са дяволи, те ще отнесат душите им в ада, където вечно ще горят в буйни пламъци.

На всичко това те отговориха така: „Малинче, още отпреди разбрахме и вярваме, че този ваш бог и тази велика сеньора са добри. Но виж, вие съвсем отскоро дойдохте в нашите домове. С течение на времето ще разберем кое е добро. Как тъй искаш да оставим нашите теулес, които предшествениците ни са почитали от толкова много години и са им принасяли жертви? Ние сме стари и за да ви угодим, бихме го направили, но какво ще кажат всички наши папас, всички жители, младежи и деца от тази провинция, те ще се вдигнат против нас. Тези папас вече говориха с нашия главен идол и той отговори да не забравяме жертвоприношенията на хора и всичко, каквото правехме досега по нашите обичаи. Ако ли не, щели да унищожат цялата провинция с глад, болести и войни.“ Така отговориха всички жреци и казаха да не ги заговаряме повече по тези неща, защото няма да престанат да правят жертвоприношения дори и ако трябва да умрат.

Щом чухме този отговор, който те дадоха без страх, отец де ла Мерсед, който беше учен човек и теолог, каза: „Не се опитвайте, ваша милост, да настоявате, защото не е справедливо насила да ги правим християни, и това, което направихме в Семпоал с разрушаването на идолите им, не бих искал да го повтаряме, докато те самите не стигнат до познанието на нашата свята вяра. Каква полза, ако сега махнем идолите от едно светилище, щом те веднага ще ги прехвърлят в друго? Нека да им дадем време да слушат нашите проповеди, които са свети и добри, за да възприемат по-нататък добрите съвети, които им даваме.“

С Кортес говориха също така и трима капитани: Педро де Алварадо, Хуан Веласкес Леон и Франсиско де Луго, и му казаха: „Много добре казва отчето, и ваша милост си изпълни задължението с това, което направи; нека не закачаме повече вождовете по този въпрос.“ Така и стана.

Това, което им поискахме с молби, беше да освободят едно новопостроено светилище, което беше наблизо, да махнат идолите и да го варосат и почистят, за да сложим в него един кръст и образа на света Богородица. Те направиха това и там отслужихме литургия и кръстихме индианките.

На дъщерята на Шикотенга Слепия бе дадено името доня Луиса; Кортес я взе за ръка и я даде на Педро де Алварадо; на Шикотенга каза, че този, на когото я дава, е негов брат и капитан, нека бъде спокоен, той ще се грижи много добре за нея; Шикотенга остана доволен. Дъщерята или племенницата на Масеескаси получи името доня Елвира; тя беше красива и, струва ми се, Кортес я даде на Хуан Веласкес де Леон. На останалите индианки също бяха дадени християнски имена с „доня“ отпред. Кортес ги даде на Гонсало де Сандовал, Кристобал де Олид и на Алонсо де Авила.

След като това бе направено, каза им се и с каква цел са сложени двата кръста: защото индианските идоли се страхуват от тях и където и да спрем, ние ги слагаме по пътищата. Тласкалтеките останаха много доволни от всичко.