Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Historia verdadera de la conquista de la Nueva Espana, 1963 (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- Евтим Станков, 1979 (Пълни авторски права)
- Форма
- Мемоари/спомени
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Доколумбова Америка
- Експедиции
- Индианска тематика
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Ренесанс
- Оценка
- 5,7 (× 6гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly(2017)
Издание:
Автор: Бернал Диас дел Кастильо
Заглавие: Истинската история за завоюването на Нова Испания
Преводач: Евтим Станков
Година на превод: 1979
Език, от който е преведено: Испански
Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1979
Тип: Мемоари/Спомени
Националност: Испанска
Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна
Излязла от печат: 30.I.1979 г.
Редактор: Димитричка Железарова
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Рецензент: Румен Стоянов
Художник: Димитър Трайчев
Коректор: Жулиета Койчева, Елена Върбанова, Мария Филипова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2804
История
- —Добавяне
Глава LXIX
Как бе отслужена литургия в присъствието на много вождове
На другия ден сутринта Кортес заповяда да се сложи един кръст, за да се отслужи литургия, тъй като вече имахме вино и нафора; литургията отслужи свещеникът Хуан Диас, понеже отец де ла Мерсед беше болен и много слаб; на нея присъствуваха Масеескаси, Шикотенга Стария и други вождове.
След като свърши службата, Кортес влезе в стаята си с една част от войниците, които обикновено го придружаваха, а също и е двамата старейшини. Шикотенга каза, че искат да му донесат подарък, и Кортес с голяма любезност му отговори, че могат да сторят това, когато пожелаят.
След това постлаха рогозки и едно одеяло върху тях и донесоха шест-седем рибки от злато, полускъпоценни камъни и няколко товара дрехи от енекен; всичко беше много бедно, не струваше и двадесет песос и когато го даваха, старейшините казаха, смеейки се: „Малинче, много добре знаем, че това, което ти даваме, е малко и няма да го приемеш с радост. Още отначало изпратихме да ти кажат, че сме бедни и нямаме нито злато, нито други богатства и причината е, че тези предатели и злодеи мексиканците, чийто владетел сега е Монтесума, ни измъкнаха всичко, каквото имахме, като залог за мир, за да не ни унищожат. Не гледай стойността на подаръка, а го приеми от сърце, като от твои приятели и слуги, каквито ще ти бъдем.“ Донесоха ни и много храна.
Кортес прие подаръка с радост и каза, че понеже е от тях и е даден от все сърце, той го цени повече, отколкото цяла къща злато на зърна, дадено от други.
Изглежда, всички вождове се бяха уговорили да ни дадат за жени най-красивите си дъщери и племенници, защото Шикотенга Стария каза: „Малинче, за да разберете още по-добре колко много ви обичаме и че желаем във всичко да ви задоволим, ние искаме да ви дадем нашите дъщери, за да ви станат жени и да създадете поколение, тъй като искаме да ви имаме като братя заради вашата доброта и безстрашие. Аз имам една много красива неомъжена дъщеря и искам да ви я дам.“ Масеескаси и всички останали вождове също казаха, че ще доведат дъщерите си, за да ги вземем за жени; предлагаха още много други неща и Масеескаси и Шикотенга по цял ден не се отделяха от Кортес и тъй като Шикотенга Стария беше сляп, опипваше Кортес по главата, брадата, лицето и по цялото тяло.
На предложението за жените Кортес отговори, че той и всички ние сме им благодарни за това и ще им се отплатим с добри дела. Там беше и отец де ла Мерсед и Кортес му каза: „Отче, струва ми се, че сега е моментът да се опитаме да ги накараме да оставят идолите си и да престанат да правят жертвоприношения, тъй като от страх от мексиканците биха сторили всичко, каквото им заповядаме.“ Но духовникът му отговори: „Така е, сеньор, но нека изчакаме да доведат дъщерите си и тогава ще имаме повод за това: ще се направите, че не искате да ги приемете, докато не обещаят, че няма да правят повече жертвоприношения. Ако успеете, добре; ако ли не, ще направим каквото трябва.“ Така тази работа остана за следващия ден.