Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (67)

Глава LXVI
Как главният капитан на Тласкала Шикотенга дойде да преговаря за мир

Докато Кортес разговаряше с пратениците на Монтесума и искаше да си почине, понеже беше зле от треската и предния ден бе взел очистително, дойдоха и му казаха, че идва Шикотенга Младия с много други вождове, половината облечени в бели наметала, а другата половина — в червени, което беше тяхна национална носия, и съвсем миролюбиви; води със себе си свита от близо петдесет знатни първенци.

Когато стигна до помещението на Кортес, той му оказа почит с поклони по тяхному и заповяда да запалят благовония; Кортес много любезно го покани да седне до него. Шикотенга каза, че идва по заръка на баща си и на Масеескаси, на всички вождове и на народа на Тласкала да го моли да ги приеме за приятели; че идва също да се подчини на нашия крал и господар и да иска прошка, задето са грабнали оръжията и са ни нападнали; постъпили така, понеже не знаели кои сме и били уверени, че идваме от страна на техния враг Монтесума, който неведнъж използувал хитрости и измами, за да навлезе в земите им и да ги краде и граби, и по тази причина се опитали да защитят себе си и родината си и се видели принудени да се бият. Те били много бедни и нямали нито злато, нито сребро, нито скъпоценни камъни, нито дрехи от памук, дори и сол, защото Монтесума не им позволявал да излязат извън земите си, за да се сдобият с тях. Техните предшественици притежавали малко злато и скъпоценни камъни, но ги дали на Монтесума, когато сключвали примирия с него, за да не ги унищожи, пък и това било твърде отдавна, затова нека Кортес ги извини, че не носят никакъв подарък, но причината за това е тяхната бедност, а не липсата на добро желание. Шикотенга се оплака от Монтесума и от неговите съюзници, че всички били против тласкалтеките и ги нападали, макар че те се защищавали много добре; сега се опитали и нас да прогонят, но не могли, макар че се събрали три пъти с всичките си воини, тъй като ние сме непобедими. Тласкалтеките разбрали това и желаят да бъдат наши приятели и васали на великия владетел, императора дон Карлос, защото са сигурни, че с нас ще се чувствуват защитени, а жените и децата им ще са в безопасност и няма повече да треперят от коварните мексиканци. Той каза още много приказки и даде обещания от свое име и името на града.

Този Шикотенга беше висок на ръст, широкоплещест и снажен, с удължено, здраво и сякаш надупчено лице; беше на около тридесет и пет години и външният му вид издаваше една силна личност.

Кортес много любезно му благодари, каза му много ласкателства и че приема тласкалтеките за васали на нашия крал и господар и за наши приятели. След това Шикотенга помоли да отидем в техния град, тъй като там ни очакват с голяма радост всички вождове, старейшини и жреци.

Кортес му отговори, че скоро ще отиде при тях, досега да го е сторил, но е имал преговори с великия Монтесума и понеже вече е отпратил неговите хора, може да тръгне.

Кортес отново напомни, малко по-остро и натъртено, за нападенията, които тласкалтеките извършиха денем и нощем, но тъй като това вече не може да се поправи, той им прощава, само да внимават мирът да бъде траен и да не се отметнат, защото ще ги избие и ще разруши града им. Когато Шикотенга и останалите първенци, които го придружаваха, чуха предупреждението, отговориха в един глас, че мирът ще бъде траен и истински и в уверение на това всички ще останат като заложници.

Кортес и Шикотенга и останалите първенци си размениха и други приказки и им бяха дадени зелени и сини мъниста за баща му, за него и за всички останали вождове; Кортес нареди да им кажат, че той скоро ще отиде в техния град.

На всички тези приказки и обещания присъствуваха и мексиканските пратеници и този мир много им тежеше, тъй като отлично разбираха, че от него не могат да очакват нищо хубаво. След като Шикотенга се сбогува, пратениците на Монтесума полуусмихнати попитаха Кортес дали вярва поне малко на обещанията, направени от името на цяла Тласкала; всичко било измама, думи на предатели и лъжци и го правели, за да могат да ни хванат натясно, да ни нападнат и избият, когато отидем в града и им падне сгода; да не забравяме колко пъти тласкалтеките са се нахвърляли с всичките си сили да ни избият и не са могли, мнозина от тях са паднали убити и ранени, та сега искат да си отмъстят, като искат един измамен мир.

Кортес отговори с много сърдито изражение на лицето, че нямат основание да мислят така, и дори да е истина това, което казват, той ще го използува, за да накаже тласкалтеките, ако ни нападнат денем или нощем, в полето или в града, на него му е все едно и за да се уверят, че е така, той е решил да отиде там.

Като видяха неговата решителност, мексиканските пратеници го помолиха да почакаме шест дни в лагера, защото искали да изпратят двама от своите другари при Монтесума, и след шест дни те щели да се върнат с отговор. Кортес им обеща, защото, от една страна, имаше треска, както казах, а от друга, макар да си даде вид, че думите на мексиканците не са му направили впечатление, заслужаваше си да се помисли върху тях и от опасение да не би случайно да се окажат истина, реши да изчака, докато се убеди в мирните намерения на Тласкала.

Като видя, че тласкалтеките дойдоха с мир и че по целия път от нашата Виля Рика де ла Веракрус дотук селищата са приятелски настроени към нас, Кортес писа на Хуан де Ескаланте, за когото вече споменах, че беше останал в града да довърши крепостта и за капитан на около шестдесет стари и болни войници. В писмата му съобщи за голямата милост, която нашият господ бог Исус Христос прояви към нас, като ни даде победа в битките и схватките в провинция Тласкала, чиито жители сега дойдоха при нас с мир. Затова Хуан де Ескаланте и хората му да благодарят на бога за това; и да гледат винаги да облагодетелствуват нашите приятели тотонаките; да му изпрати незабавно две делви вино, които бяха останали заровени на едно белязано място в неговото помещение, и също така да донесе нафори, тъй като тези, които бяхме взели със себе си при тръгването, се бяха свършили.

Нашите другари много се зарадвали на тези писма, а Хуан де Ескаланте писа за всичко, което се беше случило там; и отговорът пристигна много бързо.

В ония дни забихме в нашия лагер един великолепен и висок кръст. Кортес заповяда на индианците от Сумпансинго и на тези, които бяха в колибите край лагера, да го варосат и да го поддържат добре.

Да се върнем при нашите нови приятели, вождовете от Тласкала, които, щом видяха, че не отидохме в техния град, идваха в нашия лагер с кокошки и смокини, всички носеха каквото имаха вкъщи и ни го даваха от сърце, без да искат нищо в замяна, и винаги молеха Кортес незабавно да тръгне с тях за града им. Но понеже бяхме обещали да изчакаме мексиканците, капитанът с благи думи ги възпираше.

Като изтече уговореният срок, дойдоха шестима първенци от Мексико, все знатни хора, и донесоха богат дар от великия Монтесума, който струваше повече от три хиляди златни песос: красиви и изкусно изработени украшения и двеста броя наметала, също много разкошни и богато украсени с пера; при поднасянето му те казаха на Кортес, че техният господар Монтесума се радва на нашата сполука и горещо го моли да не отива с тласкалтеките в града им, нито да им се доверява, тъй като са много бедни и искат да го заведат там, за да откраднат златото и дрехите, и понеже знаят, че Монтесума ни има за приятели и ни изпраща това злато, украшения и наметала, ще се опитат да ги откраднат.

Кортес прие подаръка с голяма радост и каза, че много го цени и ще се отплати на владетеля Монтесума с добри дела. Ако разбере, че на тласкалтеките им минават такива мисли, за които го предупреждава Монтесума, те ще заплатят за това с живота си, но той знае със сигурност, че няма да извършат подобна подлост, все пак обаче иска да отиде да види какво правят.

Докато разговаряха така, дойдоха още много пратеници от Тласкала да кажат на Кортес, че са дошли всички стари вождове от главния град на провинцията, за да видят него и всички нас и да ни заведат в техния град. Като чу това, Кортес помоли мексиканските пратеници да почакат три дни за отговор до техния господар, тъй като му предстои да преговаря за миналата война и за настоящия мир; те казаха, че ще почакат.