Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (65)

Глава LXIV
Как четиримата първенци, които бяха изпратени да преговарят за мир, дойдоха в нашия лагер

Стояхме в лагера, без да знаем, че тласкалтеките ще дойдат с мир, макар и да го желаехме много силно, и се заехме да приготвяме оръжията си и да правим стрели, всеки от каквото имаше нужда. В този момент дотърча с цялата си бързина един от нашите патрули и каза, че по главния път от Тласкала право към нас идват тежко натоварени индианци и индианки и че неговият другар от конния патрул останал да види накъде ще отидат. В това време пристигна и той и потвърди, че тласкалтеките идват право към нас, като от време на време спират.

Кортес и всички ние се зарадвахме на тази новина, като сметнахме, че това означава мир, както беше в действителност. Той заповяда да не се вдига шум и да не даваме израз на чувствата си, а да останем по колибите. След това от индианците, които идваха с товарите, избързаха напред четирима първенци, натоварени от старите вождове да преговарят за мир, и навеждайки глави в знак на мир, дойдоха право към колибата на Кортес, сложиха ръце на земята, целунаха я, направиха три поклона, запалиха техните благовония и казаха, че всички вождове на Тласкала, техните васали, съюзници и приятели идват да се поставят под закрилата на дружбата и мира с Кортес и всички негови братя теулес. Нека им прости, че досега са идвали не с мир, а с война, но това било, защото мислели и били уверени, че сме приятели на Монтесума и неговите мексиканци, които са им смъртни врагове от много стари времена. Те видели, че ни придружават много от техните васали, които плащат дан на Монтесума, и помислили, че по този начин той иска да ги вкара в земите им с лъжа и измама, както имал обичай, за да отвлекат децата и жените им. Тази била причината да не вярват на нашите пратеници. Освен това казаха, че първите индианци, които ни нападнаха още щом навлязохме в земите им, са сторили това не по тяхна заповед, а по съвет на чонталите и на отомиете, които са диви планинци. Като видели, че сме малко, те помислили, че могат да ни хванат и да ни отведат в плен при техните господари, за да спечелят благоволението им. Сега идват да искат прошка за дързостта си и носят тук тази храна и всеки ден ще носят още повече; да приемем всичко, което от сърце ни изпращат те, а след два дни ще дойде Шикотенга Младия с други вождове и ще даде по-голям израз на доброжелателството на цяла Тласкала към нас.

Когато завършиха посланието си, те наведоха глави, сложиха ръце на земята, целунаха я. След това Кортес заговори тежко, направи се на сърдит и каза, че има много причини да не ги изслуша и да не завързва приятелство с тях, защото още с влизането си в тези земи ние изпратихме да им кажат, че идваме с мир и че искаме да им помогнем против техните врагове от Мексико, но те не пожелаха да ни повярват и се опитаха да убият пратениците ни, не стига това, но и три пъти ни нападнаха — денем и нощем, — изпращаха при нас съгледвачи и правеха засади, и в битките можехме да избием много от техните васали, но той не позволи това. Каза, че много съжалява за убитите, но вината е у тях, вече възнамерявал да нападне столицата на старите вождове, но щом сега идват с мир, той го приема от името на нашия крал и господар и им благодари за храната, която носят. След това им заповяда да отидат при своите господари и да им кажат да дойдат те самите или да изпратят по-лични хора да преговарят за мир, ако не сторят това, ще отидем да нападнем техния град. После Кортес заповяда да им дадат сини мъниста, за да ги поднесат на вождовете в знак на мир, и ги предупреди, че трябва да идват в нашия лагер през деня, а не през нощта, защото ще ги убием.

След това тези четирима пратеници си отидоха, като оставиха в едни колиби недалеч от нашия лагер индианките, които бяха довели да ни правят хляб, да ни готвят кокошки и да ни обслужват, както и двадесет индианци да им носят вода и дърва; оттогава нататък с храната бяхме много добре. Като видяхме, че настана истински мир, благодарихме горещо на бога. Мирът дойде, когато вече много отслабнали, изтощени и недоволни от войните не знаехме как щяха да завършат те.