Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (63)

Глава LXII
Как при завръщането с Кортес от Сумпансинго заварихме в нашия лагер ропот и недоволство

Когато се върнахме от Сумпансинго с храна и много доволни, че постигнахме мир, ние заварихме в лагера ропот срещу големите опасности, на които всекидневно се излагахме в тази война; с пристигането ни той се засили. Най-много говореха и роптаеха тези, които имаха къщи и индианци на остров Куба. Събраха се седмина от тях, които аз тук няма да назова, за да запазя честта им, и отидоха при Кортес; един от тях, който имаше дар слово и знаеше много добре какво иска, говори от името на всички и посъветва Кортес да се огледа в какво състояние се намираме: зле ранени, измършавели и преследвани; да помисли за големите трудности, които имахме както нощем със стражите, съгледвачите и патрулите в полето, така и с непрестанните битки; каза, че по техните пресмятания, откакто сме тръгнали от Куба, липсват петдесет и пет души, а и за тези, които оставихме да заселват Виля Рика, нищо не знаехме; че господ ни даде победа в битките и схватките, които имахме в тази провинция, откакто дойдохме от Куба, и неговото велико милосърдие ни пази, но не трябва да го изпитваме многократно; че ни е довел в земи, където можем да очакваме само ден след ден да бъдем принесени в жертва на идолите, дано господ да не го допусне. По-добре ще бъде да се върнем в нашия град, защото в крепостта, която издигнахме, и сред приятелите тотонаки можем спокойно да останем, докато построим един кораб, за да отиде да извести Диего Веласкес и други места и острови да ни изпратят помощ и подкрепления. Сега са ни необходими корабите, които разбихме в брега, ето защо трябваше да оставим поне два от тях. Вече не можем да понасяме несгодите, че сме по-зле и от животните, защото на животните след работния ден им свалят самара, нахранват ги и си почиват, а ние ден и нощ мъкнехме оръжия и бойни облекла. Казаха му също да се обърне към историята и ще види, че нито римляните, нито Александър Македонски, нито другите известни пълководци в света са се осмелявали да унищожат корабите си и с толкова малко хора да навлязат в толкова гъсто населени земи с толкова много воини.

Виждайки, че му изтъкват всичко това с известно високомерие, макар и под формата на съвет, Кортес кротко отговори, че са му добре известни много от нещата, които му казват, и че от това, което е видял, вярва, че на света не е имало други испанци, които да са били по-силни, с по-голям кураж и да са понасяли такива изключителни несгоди като нас. Той продължи:

„А това, което казвате, че никога дори и най-известните римски пълководци не са предприемали такива велики дела, тук имате право и отсега нататък, с божия помощ, за нашите дела историята ще разказва много повече, отколкото за предшествениците ни, защото, както казах, всички наши дела са в служба на бога и на нашия велик император дон Карлос. Така че не е най-сполучливото решение да се върнем назад; ако видят това тукашните хора и тези, които оставихме в мир, дори камъните ще се вдигнат против нас; и както сега ни смятат за богове или идоли, защото така ни наричат, то тъй ако се върнем, биха ни помислили за големи страхливци, лишени от сила. Това, което казвате, да останем при нашите приятели тотонаките, също е немислимо. Ако те видят, че се връщаме, без да сме стигнали до Мексико, ще се надигнат срещу нас и причината ще бъде, че тъй като ги накарахме да не плащат данък на Монтесума, той ще изпрати мексиканските си войски срещу тях, да ги накара със сила отново да му се подчиняват и дори ще им заповяда самите те да ни нападнат и за да не бъдат унищожени, понеже се страхуват извънредно много от него, те ще го сторят. Тъй че там, където смятаме, че сме оставили приятели, ще намерим врагове. А великият Монтесума, щом разбере, че сме се върнали, какво ще каже? За какво ще вземе думите ни, които изпратихме да му предадат? Че всичко е било на шега или детска игра. Така че, господа, тъй зле, иначе още по-зле, по-добре да си стоим, където сме, защото земята е равна и добре населена, а нашият лагер добре снабдяван. Затова ви моля, за бога, тъй като сте благородници и досега насърчавахте тези, които показваха слабост, отсега нататък да се откажете от мисълта за Куба и за това, което сте оставили там, и да се постараете да правите това, което винаги сте правили като добри войници, защото освен на бога, който е нашата помощ и закрила, можем да се надяваме само на нашите смели десници.“

След като Кортес привърши, тези войници отново започнаха да настояват на своето. Тогава Кортес им отговори полусърдит, че е по-добре да умреш честен, както се казва в песните, отколкото да живееш в безчестие; и освен това, което им каза Кортес, всички ние, които го издигнахме за капитан и го посъветвахме да разруши корабите, настояхме на висок глас да не се поддава на сплетни и роптания от този род, а с божия помощ и добър ред да сме готови да постъпим, както трябва. И така престанаха всички приказки. Наистина мърмореха против Кортес и го проклинаха, че дори и нас, които го съветвахме, проклинаха и индианците от Семпоал, които ни доведоха дотук; но по онова време всичко се премълчаваше. В крайна сметка всички напълно се подчиниха.

Ще престана да говоря за това и ще разкажа как старите вождове от главния град на Тласкала изпратили нови пратеници до своя капитан Шикотенга Младия да му кажат да дойде с мир при нас и да ни донесе храна, така както било заповядано на всички първенци от Тласкала и Уешосинго, и също така изпратили да кажат на другите капитани, които били с него, да му се подчиняват само ако реши да преговаря за мир и в никакъв друг случай; те наредили да му се каже три пъти, защото със сигурност знаели, че той няма да поиска да се подчини и е решил отново да нападне нощем нашия лагер, за което беше приготвил към двадесет хиляди бойци, но понеже беше вироглав и упорит, Шикотенга и сега, както преди, не пожела да се подчини.